shareit

Как нацистите превзеха най-силното укрепление в света за 20 минути

| от |

В ранните сутрешни часове на 10 май 1940 г. войници в белгийската крепост Ебен Емаел поглеждат към небето и виждат тревожна гледка: девет странни тънки самолета се спускат безшумно към тях. Само за секунди самолетите пускат 54 високо обучени германски войници върху тревния покрив на крепостта. На този етап гарнизонът няма време дори да си представи, че след по-малко от половин час тяхната крепост – най-модерната и непревземаема в света – ще бъде поставена на колене при едно от най-смелите и успешни нападения през Втората световна война.

Kasematte Maastricht 2

За да разберем значението на крепостта Ебен Емал (Eben Emael), първо трябва да се върнем към началото на Първата световна война. Тогава германският план Шлифен призовава германската армия да загради френската армия, преминавайки през неутралната Белгия. Въпреки че Белгия разполага с обширни укрепления, които защитават стратегически важния град Лиеж, те бързо са разбити на руини от тежките германски обсадни оръдия и германската армия преминава през тях. С поуката от 1914 г., след войната нациите, граничещи с Германия, построяват сложни гранични укрепления, най-известната от които е френската линията Мажино. Между 1932 и 1935 г. Белгия похарчва над 24 милиона франка за модернизиране на укрепленията в Лиеж, като използва стоманобетон и раздалечава фортовете по-далеч, за да ги предпази от артилерия. Централният елемент на тази модернизация е крепостта Ебен Емал.

Крепостта Eben Emael е разположена върху насип с форма на диамант, дълъг около 1000 метра и широк 900 метра, граничещ на изток и запад с канала Алберт и река Гиър и на юг с дълбок 10 метра противотанков ров. На върха на крепостта седят 6 стоманобетонни артилерийски каземата: Маастрихт 1 и 2 на север и Више 1 и 2 на юг, въоръжени със 75-милиметрови оръдия, и Канал 1 и 2 по бреговете на канала Алберт, въоръжени с 60-милиметрови противотанкови оръдия. Те са допълнени от три масивни въртящи се куполи: Купол 1 и 2, въоръжени със 75 мм оръдия, и Купол 120, въоръжени със 120 мм оръдия. Защитата на Форта е завършена от още три блокхауза: Ми-1 и Ми-2, въоръжени с картечници, и Блок 1 на входа на Форта, въоръжен с картечница, противотанково оръдие и прожектор. Тези точки са свързани с 4,5 км подземни тунели, построени на две нива: междинно ниво за хора и боеприпаси, и по-ниско ниво, в което се помещават казармите, кухнята, лазарета и оръжейните складове.

С около 500 мъже на пост, с още 500 в резерв в близкото село Вонк, крепостта е трябва да защитава жизненоважните мостове над канала Алберт, а батереите му са интегрирани с тези на съседните крепости, което им позволява да осигурят взаимно огнева подкрепа в случай на вражеска атака.

Като се имат предвид всички тези защити, лесно е да се разбере защо крепостта Ебен Емал е считана за практически непревземаема и защо тежи толкова силно върху съзнанието на германското върховно командване в края на 30-те години. Както при плана Шлифен през 1914 г., Fall Gelb – или Жълтият план – планът на Хитлер за нахлуване в Западна Европа през 1940 г., призовава германската армия да заобиколи линията Мажино, минавайки през Белгия и слабо защитената гора Ардени. Но преди това да се случи, армията първо трябва да премине канала Алберт, което означава, че крепостта Ебен Емал и нейните тежки оръдия трябва да бъдат надвити. Но колкото повече германците изследваха белгийската отбрана, толкова по-невъзможна им изглеждаше задачата. Жълтият план изглежда обречен на провал.

Радикалното решение на проблема обаче дойде от върха: от самия Адолф Хитлер. Ако Ебен Емал не може да бъде взет по земята, помисли си той, може би ще може от въздуха?

Въпреки че тактиката е демонстрирана за първи път от Съветския съюз през 1934 г., германците са първите, които ефективно използват парашутни войски – или Fallschirmjager (на главната снимка) – образувайки съответно първата в света специална въздушно-десантна единица, 7-ма дивизия Flieger, през 1936 г. под командването на генералберст Курт Щудент. На 9 април 1940 г. Fallschirmjager извършва първите въздушни бойни операции в света като част от германската инвазия в Дания и Норвегия, завземайки ключови летища и мостове в Маснедо, Олборг и Осло.

На 27 октомври 1939 г. Хитлер извиква генерал Щудент в офиса си в Райха и пита дали е възможно да се превземе крепостта Ебен Емаел, като се спуснат парашутисти на нейния покрив. Отначало Щудент е скептичен; парашутната технология по онова време не позволява прецизни кацания и изисква оръжията и оборудването на парашутистите да бъдат спускани отделно в контейнери. Докато те се прегрупират и съберат оборудването си, вече биха загубили жизненоважния елемент на изненадата. И дори ако можеха да кацнат бързо и на точно определено място, какво биха могли да постигнат шепа леко въоръжени парашутисти срещу крепост, предназначена да издържи дори на най-мощната артилерия? Но докато Щудент  размишлява върху въпроса на Хитлер, той осъзнава, че Германия притежава две тайни оръжия, които в крайна сметка биха могли да направят този дързък план осъществим.

Bundesarchiv Bild 101I-567-1519-18, Italien, Lastensegler DFS 230 auf Flugplatz

DFS-230

Първото от тези оръжия е щурмовият планер. Версайският договор, наложен на Германия през 1919 г., забранява държавата да притежава военновъздушни сили, така че за да продължи обучението на пилоти, германското правителство се възползва от спорта планеризъм, създавайки стотици училища и клубове по парапланеризъм из страната. Пилотите, обучени в тези заведения, формират ядрото на новите германски военновъздушни сили, когато нацистите идват на власт през 1933 г. През 1936 г. Германският изследователски институт за самолетни полети, разработва DFS 230 – първият в света боен планер. Изтеглен във въздуха от транспортен самолет Junkers Ju-52, DFS-230 може да се плъзга безшумно до 20 километра и да доставя 10 напълно въоръжени парашутисти директно върху целта им с голяма точност.

Obus 501556 fh000021

Кух заряд

Второто тайно оръжие в германския арсенал е „кухият заряд“. Той се снаряд с 50 кг взрив и с конична кухина, облицована с мед. Когато се взриви, експлозивът превръща медния конус във високоскоростна струя разтопен метал, който може да пробие 60 сантиметра стомана или бетон. Заедно с ръчните им огнехвъргачки, комбинацията от военнослужещи с планери и кухи заряди е идеалната рецепта за победа над най-могъщата крепост в света. В рамките на няколко дни след срещата си с Хитлер, Щудент вече има екип от 480 парашутисти, събрани в Щурмабтайлунг Кох – по техния командир подполковник Валтер Кох – и започва усилена подготовка за нападението над крепостта.

Обучението започва през ноември 1939 г., при чешките гранични укрепления, които трябва да имитират Ебен Емал. Необходимостта от абсолютна секретност е такава, че на парашутистите дори не им е казано каква е целта им и са обучавани в обикновени униформи без никакви отличителни знаци. В началото на 1940 г. обучението завършва и парашутните части са преместени на летища в близост до белгийската граница, където очакват сигнала за атака.

 
 
Коментарите са изключени