shareit

Как израелски F-16 спряха производството на плутоний в Ирак

| от |

През 60-те и 70-те години на миналия век, Ирак се опитва да подпише договор с Франция и Италия за доставянето на атомен реактор, с чиято помощ страната ще започне да „произвежда ел. енергия“. Ирак иска да закупи реактор, какъвто се използва и в Чернобил. Нито една от двете страни не е съгласна да партнира с Ирак и Саддам Хюсейн, особено след като диктаторът показва своята емоционална нестабилност в управлението.

С дълги преговори Франция е съгласна да продаде изследователски реактор Озирис, към това добавят и по-малък Isis реактор (няма нищо общо с терористичната група), 72 килограма от обогатен уран и програма за тренирането на персонал. Общата цена на цялото удоволствие възлиза на 300 милиона долара. През 1976-а година, сделката е завършена и започва доставката. Важно е да споменем, че въпросният изследователски реактор не се използва за производство на електричество. Основната му цел е да произвежда радиоактивни материали за производство на ядрено оръжие или извличане на такъв материал за създаването на атомна подводница. Имайки предвид скромния излаз на Ирак към Персийския залив, категорично можем да бъдем сигурни, че изобщо не става въпрос за създаването на подводници.

Osirak

Реакторът Osirak в строеж.

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29954034

Историята е пълна с въпросителни в този случай. Саддам започва да се представя като истински диктатор, всички са против неговата политика за производство на атомно оръжие и дори се опитват да го свалят от трона, докато Франция прави сделка за 300 милиона долара и с това дава властта за производство на атомно оръжие.

Първата доставка към Ирак от 12.5 килограма уран пристига през 1980-а година. Двете страни подписват договор, който не позволява на клиента да притежава повече от 24 килограма уран в страната. По-високо количество би позволило и бързото създаване на атомни бомби. Франция и Ирак до този момент продължават да твърдят, че реакторът е закупен за изследователски цели, а не за създаване на военно оръжие. Osirak (съчетанието на името Озирис и Ирак) е и причината за толкова дългото въздържание на всички останали страни да се намесват в конфликта или да изказват мнение. Впрочем, големият въпрос винаги ще бъде: имаше ли Саддам оръжие за масово поразяване?

Някои агенции твърдят, че реакторът е разполагал с необходимото количество обработен плутоний за бойни цели, а според п-р Ричард Уилсън, който е посещавал въпросното здание (след бомбардировките) – шансовете за производство на такъв ресурс, автоматично показват, че времето за добиване с тази скорост може да отнеме десетилетия, а не години. Практически, преди появата на Osirak, атомната програма на страната не се е смятала за потенциално опасна.

IAF_F-16A_Netz_243_CIAF_2004

Един от 8-те F-16, който лети до Ирак.

By KGyST – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3556262

Френският инженер Ийвс Жирард проектира Osirak така, че наистина да бъде нестабилен в опитите си да се произвежда оръжие. По-късно Уилсън ще допълни мнението си с факта, че всички негови колеги е трябвало да направят симулация за добив на изотопи  и нито една не показвала особена стабилност, без да рискува или застраши мирното население, следователно продажбата на тази технология била напълно измамна.

През това време, Израел определено не бил особено щастлив от развитието на своята съседка. Политическите отношения са далече от разумни и приятни. Изборът на Менахем Бегин (като министър-председател на Израел) му дава правото да подпише празен чек и да го връчи на армията с идеята, че те ще намерят отговор за унищожаването на новата играчка на Саддам. Произведен е идентичен модел със същите размери на Osirak и практикуването на бомбен заход започва. По време на тренировките умират 3-ма души, но за Израел, целта е жизнено важна. Агентите на Мосад търсят всякакви начини, за да забавят и дори да предотвратят строежа. Някои поставят бомби в основните, които трябва да отплават за Ирак. Други внедряват собствени агенти директно в централата.

Френски и италиански фабрики са многократно притискани и след сериозно количество заплахи, Франция добавя клауза, в която изисква френски инженери да присъстват по всяко време в реактора и да следят за какво наистина се използва той. Проблемът в този момент за Израел е фактът, че крехките дипломатически отношения могат да се нарушат във всеки един момент. Конфликтът от октомврийската война с Египет започва да затихва. Навлизането във въздушното пространство на Йордания няма да доведе до нищо добро. Въпреки всички опити за откриването на разумно решение, агентите на Мосад споделят, че през 1981-а година, Ирак ще получи горивото и реакторът ще бъде пуснат в експлоатация.

Hatzerim_240613_F-16

Емблемата на мисията – полет до реактора и унищожаването му.

Снимка: By Oren Rozen – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27715399

Тук идва времето и за бойното кръщене на изтребителите F-16. Макар и по договор, Иран да е била първата страна за доставка, военните действия в страната не позволявали безопасно изпълнение на поръчката, Израел нямал нищо против да получи точно това оръжие. Проблемът обаче оставал, самолетите нямат достатъчно гориво, за да направят полета, следователно някъде в полет трябва да се случи презареждане. Разузнаването получава и друга интересна новина. На границата между Ирак и Саудитска Арабия има сляпо петно, позволяващо на изтребителите да минат незабелязано.

Още по-добрата новина е, че никой от Ирак не очаквал удар от Саудитска Арабия, следователно и шансовете за успех са достатъчно добри. Сякаш картите се нареждали в полза на пилотите, защото преди началото на мисията, разузнавателни самолети на Израел докладват, че последният въздушен сблъсък между Иран и Ирак показва сериозно отслабване на авиацията на Саддам. На 7-и юни, 8 самолета F-16 политат в посока Ирак, придружавани са от 6 F-15 самолета. Измислено е и елегантно решение за пребиваването в чуждо въздушно пространство. По време на полета, пилотите трябва да използват акцент и да говорят на арабски и да се представят за арабски самолети, когато навлизат във въздушното пространство на Йордания, същите трябва да се представят за арабска патрулна формация, която се е отклонила от курса. Набавени са резервоари за свръхдълги  полети, които ще бъдат изхвърлени преди бомбардировката.

Любопитен факт е, че пилотите не подозирали, че прелитат точно над яхтата на царя на Йордания, намираща се в залива Акаба. Един бърз поглед на Хусейн бин Талал му подсказал, че израелските самолети имат само една цел и това е реактора Osirak. Царят бързо телефонирал в страната и настоявал да се изпрати предупреждение на Ирак, но поради лошата връзка, същото никога не било изпратено и израелските F-ове успели да навлязат в Ирак без никакви проблеми. В 18:35 американските F-16 започват заход над реактора.

Съдбата е изцяло на тяхна страна, първо с пропадналата комуникация и второ – идвало време за смяната на персонала на ПВО-тата. Всички отивали на вечеря и изключили радарите. Със скорост от 1100 км/ч, изстребителите започнали да пускат своите бомби на 5-секундни интервали. Поне 8 от 16-те бомби са успели да паднат директно върху купoла на реактора. Събудилата се иракска защита започнала ожесточен обстрел, но така или иначе целта е била поразена фатално. Издигането на безопасна височина позволявала на пилотите да се скрият високо в облаците и да се приберат спокойно.

Ilan Ramon After Iraqi Reactor Strike

Част от пилотите, участвали в операция „Опера“.

Трусовете от бомбардировките се чуват чак в Багдад. Малко по-късно и небето над столицата е разцепено от звука самолетните двигатели. Някои дори ще видят огнената диря, която ще остане в залязващото слънце. Боядисани в пустинен камуфлаж с курс право срещу слънцето, пилотите успяват да се скрият много добре от погледите на врага. Точно 2 минути са били необходими за унищожаването на реактора.

Генерал Факри Хюсейн Жабер може само да гледа как Израел прелита и напуска въздушното пространство без никакви затруднения. Следващият ден няма да бъде по-добър. Генералът, заедно със своите офицери, очаква бесилото, при това публично. Историята познава много случаи, в които нациите нападат Ирак, за да осакатят опитите за построяването на оръжие за масово унищожение. Самата мисия се нарежда по качество точно до Пърл Харбър. Това е и бойното кръщене на F-16. Бойният изтребител е актуализиран и в момента от Израел, а много скоро се очаква и последният модел да бъде доставен на въоръжение.

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

| от |

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

Джордж Оруел – враг на Испания, Сталин и НКВД

| от |

Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „Животинската ферма“ и „1984“. Критиците ще го помнят като човека с най-добрите предсказания за бъдещето. Макар и днес телевизионното риалити „Големият брат“ да е много по-опитомено, същият сякаш се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае много добре какво е чувството да бъде преследван.

За кратко време се превръща и в един от любимите врагове на източния блок. При поредното му завръщане в Испания през 1937-а година той разбира, че е в списъка на тайната полиция. Генерал Франко очевидно не е почитател на творбите му. Още с пристигането си в лобито на х-л Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата съпруга Ейлиън веднага му казва да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това публично място. Предупреждението е направено от служител на хотела, който с много лош английски и огромно притеснение ще засили тревогите в автора на някои от най-големите класики в литературата.

Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, за да му обясни, че всеки хотел в Испания трябва незабавно да сигнализира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук пристига месец по-рано в Испания и има желание да се бори срещу фашистите. Като дисидент с руско-еврейски корени, Крук може да се похвали с добро образование в престижния Челтехмаски колеж. Участва в битката при Джарама, ранен е с три куршума в крака и се възстановява в Мадрид. Именно там успява да завържи приятелство с хора като Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей и много други, включително Джордж Оруел. Дейвид има и друга тайна, той е вербуван от НКВД, преминава тренировъчен лагер в Албасете за саботьор и шпионин, а след това трябва да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и честта да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на британски вестник, документите са изфабрикувани от друг агент в Лондон.

Dabrowszczacy_przysiegaja_wiernosc_sprawie_Republiki

Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „Wiatraki i Messerszmitty“ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677

Международната бригада го освобождава заради „белодробни проблеми“, но това е само прикритие от НКВД. Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да започнат майските сражения, докато Крук вече е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и официално влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси прохлада и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за щателно фотографиране. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).

Ако нямат възможност за среща, двамата често използват и тоалетната на хотела. Благодарение на него НКВД ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се използва за изнудване. Коп ще се появи много по-късно в книгите на Оруел и именно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, но въпреки това не се отричала от своя любим. Джорджес Коп осъзнавал, че никога няма да измести първия избор на своята любовница и сякаш не се опитва да води допълнителни битки. Междувременно Крук също така успява да вземе и медицински доклад, където е ясно описана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за КГБ.

Dcmdrd37

Снимка: davidcrook.net

Преследваният писател няма време за подозрения. След като осъзнава, че битката срещу фашизма е изгубена, той трябва да намери начин, за да напусне Испания. Международните доброволци трябва да осъзнаят, че всеки опит за напускане на страната се смята за дезертьорство, а то се наказва с куршум. Единственият начин е с официални документи за освобождаване от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за действия.
Първото нахлуване в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското правителство, контролирано от комунисти, обявява Работническата партия на Обединените марксисти за нелегална организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската тайна полиция бързо ще започнат своя лов на вещици.

Grigulevich

Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М. : Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996

Палачът на НКВД е Йосиф Гругеливич. Той ръководи отрядите и една от важните мишени е Андрес Нин Перес. Макар и добронамерен член, както и бивш секретар на Троцки в Москва, той също е в черния списък. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни престъпления. Ървин Волф е отвлечен и след това екзекутиран. Курт Ландау успява да избяга и известно време се укрива в тайна квартира. До неговото залавяне се стига след като се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара около 5 месеца в затвора и тайно ще се надява, че нейният мъж евентуално е успял да се спаси.

Коп е арестуван в х-л Континентал. Крук трябва да запази своя статут на шпионин и също е арестуван от тайната полиция. Заедно със своя приятел ще търкат нара до второ нареждане. Коп все пак ще повярва на своя приятел.

Тайната полиция все пак се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с различни снимки и фотографии, полицаите изземват френско копие на „Моята борба“ на Хитлер и творението на Сталин „Ликвидацията на троцкисти“. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за боклук, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е разгледано за евентуални тайни съобщения. Не проверяват дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътуване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, но за жалост издиша с интелект.

Междувременно писателят успява да набави своите документи за отписване от армията. На краткото кафе със съпругата си разбира, че повечето от неговите приятели вече се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи снимки и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на свобода, за да бъде примамка за други по-едри риби. Единственият изход е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел дори не подозирал колко отблизо е наблюдаван в момента.

Отново Ейлиън подготвя всичко, за да може британското консулство да започне издаването на нови паспорти. За жалост става ясно, че ще бъдат необходими около три дена, преди спасителните документи да позволят напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена църква. На следващата вечер със своите приятели МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена сграда. Сънят не е възможен заради вкочаняващия студ.

С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, за да може поне малко да се стоплят. Оруел трябва да отиде до бръснар и след това да излъска мръсните си обувки. През цялото време се опитва да избягва всяка една сграда, в която е възможно да има членове на работническата партия. Единственият му вариант за безопасност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били претъпкани с полиция, гвардия и шпиони.

Следващото утро носи тъжна вест до Оруел, че младият журналист Смили, с когото са се сражавали на фронта, е починал в затвора. Официалната версия била апандисит, но всички знаели истинската причина. Самият Оруел по-късно заявява, че най-вероятно след всички изтезания е било разрешено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине. Коп по-късно ще разкаже, че е видял документ, в който смъртта е описана като „Следствие от тежките ритници в стомаха“.

Най-търсените англичани през деня се престрували на заможни бизнесмени, а през нощта се опитвали да избягат от грешните очи. За малко отмора, Оруел предлага да прекарат един ден в обществените бани. Неговите думи за това преживяване са:
„През нощта бяхме престъпниците, но през деня бяхме проспериращи английски посетители – това беше нашето прикритие.“

Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато решава да посети своя приятел Коп в затвора. Два пъти отива на свиждане, но след като затворите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото спасение са многобройни, но на финала ще бъдат неуспешни. Коп ще прекара следващата година и половина в местене от затвор в затвор, докато накрая не го изпращат в трудов лагер.

Години наред Оруел ще пази доклада от разпита на своя приятел. В него се пише, че след като Коп отказва да подпише показанията е бил поставен в контейнер за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. Това мъчение по-късно било пренесено и в „1984“. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 килограма, той трудно е разпознаван от близките си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.

Оруел също така се среща и с друг приятел на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички възможни документи и въпреки това е отново заловен и хвърлен в затвора. Милтън е човекът, който помага на лекарите да заведат писателя до линейката, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в затвора минава студенокръвно, разминават се като напълно непознати, защото осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките. Урокът на Милтън бързо се разказва на всички укриващи се. Те вече знаят, че дори и с документи няма да успеят да напуснат страната толкова лесно.

George-orwell-BBC

Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233

Когато документите на Оруел са готови, той трябва да измисли план заедно с всички останали заминаващи. Добър вариант за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки транспорт и било важно всичко да остане в тайна. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън трябва да събере багажа и в последния момент да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво намерение да се съобразява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предупреди своята половинка за промяната в плана.

Собственикът на близката кръчма не бил особено щастлив от методиката на властта и позволил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, заедно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За голяма радост, когато компанията на Оруел се отнесла с уважение към инспекторите, те бързо продължили напред, без да създават повече главоболия. На граничния пункт, макар и имената им да не са в списъка с издирвани, всички усетили смразяващия хлад, който обхваща сърцата им, но за радост липсвали имена в списъка им. Граничарите разглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че легендарната 29-а дивизия е част от ПОУМ.

С пристигането си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата съпруга са обявени в пристрастия към Троцки и съответно са обявени за издирване. Бягството им е било точно на време. Макар и в лошо здраве, с достатъчно тежки рани и тревоги в главата, Джордж осъзнава, че трябва да разкаже на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се превърне в сериозно оръжие през следващите години.

Francisco_Franco_escoltado_por_la_Guardia_Mora_visita_San_Sebastián_una_vez_finalizada_la_guerra_(8_de_8)_-_Fondo_Marín-Kutxa_Fototeka

Посрещането на г-л Франко!

Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690

 
 
Коментарите са изключени

Играта на черната котка

| от |

Черната котка, това мистично същество, което открай време е причина за създаването на всякакви безумни страхове сред хората, успява да се наложи и в спорта. Всеки атлет е невероятно суеверен и страховете от лош късмет могат да костват трофеи, медали и дори рекорди. Мистиката около мъркащите черни създания е тръгнала от средновековието. Вярата, че тези животни са олицетворени на злото, миньони на вещици и вещери, изобщо не е пропусната и в спорта. Лошият късмет и всичкото зло е събрано след опашката на черната котка. Бейзболният отбор Чикабо Къбс познават много добре проклятията.

На 13 август се изправят срещу Ню Йорк Метс – отбор с толкова негативна статистика, че от началото на сезона нямат и една победа и са записали цели 10 последователни загуби. В този прекрасен момент Къбс се оказват на добра позиция в бейзболното първенство, но на този ден нещата изобщо не вървят. Целият отбор е скован от треската на петък 13-и и освен това пада от един от най-слабите отбори на стадиона. Феновете на Къбс знаят и още една легенда. Според всички, чикагският отбор бил прокълнат през 1945-а година от човек с коза по време на „Световните“ серии. Липсват всякакви данни кой е човекът, както и козата, но очевидно, че точно това проклятие властва над душите на играчите. С тази важна клетва всеки играч в исторически план ставал суеверен. И всичко това се случва през 1969-а година, когато спортните критици са сигурни, че този отбор ще направи фурор.

Все пак сезонът е обещаващ. Къбс се справят отлично срещу отбора на Филаделфия, след това успяват да спечелят цели 11 от 12-те игри, стоят на първо място в класацията и всичко това до фаталния 13-и август, когато играта просто не върви. Междувременно става ясно, че Ню Йорк Метс, които никога не достигат по-близо от 9-тото място в първенство, набират особена скорост. Трофеи в исторически план? Няма такова нещо. И на този легендарен петък 13-и започва един сериозен обрат. До септември, Къбс вече пътуват към дъното. На следващото домакинство на Ню Йорк Метс, повече от 51 448 души (все вярващи фенове) се събират, за да видят дали наистина градският отбор се е пробудил. Опонент, както се досещате, са отново Чикаго Къбс. Точките от една победа и равенство ще позволят на Метс да вземат първото място.

Междувременно отборът на Чикаго се опитва да не изгуби 6-та поредна игра. И в този момент се стига до един много неприятен момент. Докато Рон Санто стои с батата и очаква топката, от нищото се появява черна котка, която символично пресича пътя на бейзболиста, прави един бърз завой и за около 10 секунди гледа отбора на Къбс. Повечето играчи се опитват да изгонят котето, но отказват да го доближат. Проклятитето е окончателно завършено. Чикаго категорично подпечатва билета си за дъното и ще изгуби 18 от оставащите 27 игри през септември и октомври. Междувременно Метс ще продължат напред и ще спечелят 38 от следващите 49 игри. След това печелят Източната дивизия и Националната лига. И всичко това с помощта на малко повече лош късмет. Метс създават и специален монумент в памет на черната котка с благодарност за титлата през 1969-а година.

 
 
Коментарите са изключени