shareit

Как играта Монополи спаси хиляди военнопленници

| от |

Представете си следния сценарий: вие сте със съюзниците по време на Втората световна война. За щастие, вашата страна в крайна сметка печели. За съжаление обаче, сте попаднали в нацистки лагер за военнопленници, преди това да се случи. Очевидно трябва да избягате – но как?

Кристофър Клейтън Хътън има идея.

По време на Първата световна война Хътън служи като пилот в Кралския летателен корпус, а когато тя приключва, работи като журналист и публицист в Холивуд. След това идва Втората световна война и Хътън отново се присъединява към боевете. Но британското правителство този път не се интересува от неговите способности на пилот. Тo се интересува повече от едно предизвикателство, което Клейтън отправя към известният фокусник Хари Худини.

Тъй като семейството му притежава дърводобивен бизнес, през 1915 г. Хътън отправя предизвикателство към Худини – да избяга от кутия, направена от компанията. Худини приема, при условие, че преди това се срещне с дърводелеца, който щеше изработи въпросната кутия. Хътън се съгласи, но по-късно разбира, че Худини е подкупил човека да проектира кутия, която да му позволи да избяга лесно.

Така започва увлечението на Хътън към света на илюзиите и фокусите, което ще привлече вниманието и на Военното разузнаване Раздел 9 (MI9), тъй като то е отговорно за бягството на съюзническите военнопленници, както и за работа с съпротивителниte движения на вражеска територия.

Хътън измисля фантастични изобретения, с които военнослужещите да имат шанс да избягат. Те включват компаси, които са толкова малки, че могат да се поберат върху копче, обувки, които крият ножове в подметката си, ботуши, които могат да се превърнат в цивилни обувки, телескопи, прикрити като цигарета… Много от изобретенията му са разкрити, така че Хътън трябва постоянно да измисля нови и нови.

В знак на уважение към Женевските конвенции Германия позволява на военнопленниците да получават писма и пакети от техните семейства и различни благотворителни организации. Следователно на Червения кръст е разрешено да влиза в лагерите, но британското разузнаване не иска да подлага организацията на риск, което пък принуждава Хътън да се обърне към последната мода на Великобритания за своите изобретения – Монополи.

Monopoly board on white bg

Класическата вече настолна игра пристигна от Америка през 1935 г. и John Waddington Ltd. получава изключителни права за дистрибуцията й. Те също имат право да „бритифицират“ играта, като заменят американските улици с лондонски.

Waddingtons обаче имат и други бизнеси. Едно от тях е копринен печат – технология, която усъвършенстват чрез смесване на мастило с пектин, което предотвратява изтичането му. Следователно тяхната компания има за задача да изготвя театралните брошури за кралското семейство. Хътън разбира предимствата на копринените карти над хартиените – те издържат на влагата, без да се изкривяват или разкашкват. Те също могат да бъдат изрязани на по-малки парчета и все още да лежат плоско, без да се нагъват. Най-хубавото е, че са много по-здрави и могат да се отварят и затварят тихо, за разлика от хартиените.

Waddington вече произвежда такива карти за MI9, които са зашити в британските униформи. Германците обаче ги откриват. Така Хътън измисля по-добър план.

Той скрива картите и други принадлежности за бягство в игрите Монополи. Виктор Уотсън, председател на компанията, заделя специална стая за задачата и пренасочва на работа там няколко доверени служители.

Дъските за Монополи са с дебелина около 3 милиметра, така че работниците успяват да направят малки отделения в тях, които държат копринени карти, ножове и компаси. Но те също така трябва да се уверят, че модифицираните игри тежат приблизително колкото и нормалните.

Така че сега MI9 остава само да измисли как да ги получат военнопленниците. Това не е проблем, тъй като Германия разрешава на затворниците да получават игри, защото вярва, че това им пречи да избягат и ги прави по-управляеми.

Лагерите за военнопленници също имат комитети за бягство, които решават кой има най-добри шансове да успее. След това те използват избягалите, за да предадат информация до съюзниците, където е възможно, тъй като редица от тях бяха обучени да използват тайни кодове.

За да избегне компрометиране на законни благотворителни организации, MI9 създава фалшиви. Първите 13 игри, изпратени в лагери за военнопленници на окупирана от Германия територия, бяха нормални, но пристигнаха с разписки, които затворниците трябва да изпратят обратно. След първия месец нищо не се случва. До края на втория месец все още нищо, така че британското разузнаване отписва цялата операция.

В началото на третия месец обаче разписките започват да се стичат! Така че сега те трябва само да уведомят затворниците какво всъщност получават. Използвайки тайни кодове в писма от „мама и татко“, MI9 успява да установи комуникация с лагери за военнопленници из цяла Европа.

RIAN archive 129359 German prisoners-of-war in Moscow

И така, специалните игри Монополи тръгват по своя път. В зависимост от информацията, която имат за конкретния затвор, служителите приспособяват игрите съответно. Понякога истински пари се скриват сред фалшивите, така че избягалите да могат да си купят всичко, от което се нуждаят. В други случаи пионките са изработени от истинско злато за същите цели.

Изготвят се и специални табла: тези, които съдържат карти на Италия, имаха точка след Marylebone Station. Ако точката е след Mayfair, тогава картата е за Норвегия, Швеция и Германия. За Северна Франция има точка след Free Parking.

През зимата на 1943 г. игрите спасяват хиляди животи. Американският лейтенант Дейвид Боулинг е затворник в Щалаг Лфт III извън Берлин, когато му е наредено да избяга. Лагерът се ръководи от Луфтвафе, но след като нещата се обръщат срещу Германия, СС изготвят план – те искат да поемат управлението на затвора, за да се изпрати охраната на фронта. А кой ще пази затворниците? Никой. СС щеше да ги убие всички.

Тъй като Боулинг говори немски, комитетът му дава всичко необходимо. Напук на всички шансове, той все пак стига до неутрална Швейцария и предава новината за плана на СС.

Съюзниците използват своите швейцарски контакти, за да информират Хайнрих Химлер (ръководител на СС), че ако изпълни плана си, той ще бъде държан лично отговорен. Химлер получава съобщението и пощадява военнопленниците.

От 35 000 съюзнически затворници, които успешно са избягали, се смята, че може би 10 000 са го направили, използвайки Монополи. Най-хубавото е, че германците така и не откриват истинското предназначение на игрите.

 
 
Коментарите са изключени за Как играта Монополи спаси хиляди военнопленници

Повече информация Виж всички