shareit

Как гражданите на Прага буквално изхвърлиха политиците през прозореца

| от chronicle.bg |

Дори го правят цели два пъти – веднъж през 1419 и втори път през 1618! Като и двата пъти ги изхвърлят от по-високите етажи на сградата.

Думата за изхвърляне на нещо през прозорец е „дефенестрация“ като тя понякога се използва и за описване акта на лишаване някого от властта му. При Пражките дефенестрации и двете значение на думата се изпълняват.

Двата инцидента стават, както много спорове, в резултат на конфликт между религия и политика.

Liebscher,_Adolf_-_Svržení_konšelů_s_Novoměstské_radnice_30._července_1419

Картина на първата дефенестрация

Първият път, в който политици излитат през прозореца – в началото на 15 век – се случва заради дълбокото недоволство вътре в Католическата църква и по-точно: обикновените граждани са изключително разстроени от привидно безмерните богатства, които натрупват от духовенството, докато бедността сред народа расте.

В резултат, появяват се радикални проповедници, в това число и относително популярния свещеник от хуситската секта Ян Желивски. След като градският съвет отказва да пусне членове на сектата, които държи затворници, Желивски повежда хората си на протестен марш към кметството.

678px-Praga_Nove_Mesto_Novomestska_radnice_20041207_

Novomēstská radnice – кметството на Прага през 1419

По време на марша някой от сградата хвърля камък по Ян. Това разбунтува и без това ядосаната тълпа, която нахълтва в кметството и там среща съдия, кмета и 13 членове на съвета. Скоро всеки от тях е изхвърлен през прозореца на горния етаж, а който не умира при падането, е убит от тълпата.

Defenestration-prague-1618

Картина на втората дефенестрация

Втората дефенестрация идва заради спор между католици и протестанти.

В продължение на четири десетилетия след като немският богослов Мартин Лутер заковава своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг, сред католици и протестанти из цяла Европа настава спор. (Въпреки че днес действията на Лутер се считат до голяма степен за бунт срещу църквата, по онова време е точно обратното. Заради оскъдните методи за комуникация, свещениците често заковавали подобни бележки на вратите на храмовете си, когато искат да предадат послание до духовенството. Всъщност не изглежда, че тезисите на Мартин не са предназначени конкретно за дебат от широката общественост, а по-скоро за приближените му.)

И така, през 1555 католическият император на Свещена римска империя (който е и крал на Бохемия, на която Прага е столица) и неговите лутерански князе и благородници уреждат спора, поне временно, с Аугсбургския мир. В следващите 60 години добрите взаимоотношения се запазват и бохемските крале постепенно дават все повече и повече религиозни свободи и юридически възможности на благородниците.

През 1618 тези взаимни чувства стигат до резкия си край, когато наследникът на трона, Фердинанд II, отдаден католик, който бил за Контрареформация (да се въведе католицизма отново в цяла Европа), постепенно взема все повече и повече от властта на протестантските благородници – до степен, в която съсловието им се разпада.

На 23 май 1618 няколко от тях, разбираемо ядосани, се отнасят към четирима от католическите лордове от Съвета на Бохемия с желание да разберат каква роля имат те за падението им. Двама от тези лордове, Вилем Славата и Ярослав Борзита, се гордеят с действията си и бързо поемат отговорност като смятат, че само ще бъдат арестувани.

Протестантите обаче имат други планове. Един от лидерите на групата, граф Матияс фон Турн, се  обръща към двойката, докато насъбралата се тълпа наблюдава: „Вие сте врагове на нас и религията ни. Искате да ни отнемете доктрините, ужасно заразихте протестантите от обкръжението си… и се опитахте да ги насилие да приемат вашата вяра и да ги изгоните, ако откажат…“ След това се обръща към тълпата: „Ако оставим тези мъже живи, ще загубим вярата и религията си… защото никаква справедливост не може да очаква или получи от тях…“

Малко след това тълпата изхвърля Вилем и Ярослав, заедно със секретаря им Филип Фабрицио, през прозореца на третия етаж. Озадачаващо е как и тримата оцеляват падането, а и целия бунт, като се има предвид, че пред сградата се е насъбрала страхотна тълпа протестанти. За разлика от първата дефенестрация, на втората е проявена милост.

В последствие двете страни разказват две много различни истории за случилото се. Католиците твърдят, че Дева Мария заедно с няколко ангели ги е хванала, докато падат, нежно са ги поставили на земята. Протестантите твърдят, че изхвърлените са оцелели, защото са паднали в голяма купчина нечистотии…

 
 
Коментарите са изключени