shareit

Как една кавалерия превзе цял морски флот

| от |

На 80 километра северно от Амстердам в дълбините на студената зима на 1795 г. един флот стои на котва в Зьойдерзе, огромен, плитък, закътан залив на Северно море, край северозападните брегове Нидерландия, около който е пристанищният град Ден Хелдер.

Края на януари е и в пристанищния град мнозина се кълнат, че такава зима не са виждали от години. В града има и много моряци, които са ходили на много места и са виждали много странни и ужасни неща – и някои от тях казват на всеослушание, че положението не е толкова лошо. Те разказват истории из хановете късно вечер – пътешественици, местни жители, войници, рибари, дърводелци и търговци – за Америка, за буйни гори, за големи открити равнини, планини и мощни реки. Разбира се, има и много военни истории. Мъже с белези, разказани за битки и корабокрушения, победи и поражения, велики лидери и омразни врагове. Има истории за героизъм и малодушие, за достойни смърти и за чудотворни бягства. Освен тези истории, говори се много и за политика, с различна степен на авторитет от различни оратори.

Flags of the navy of the Batavian Republic

Знамена на Батавската република

В тази нощ отряд от френски войници се приближава към града. Само преди няколко дни е обявена независимост и лидерите на старата република са свалени. Общо седем самоуправляващи се провинции обявяват независимост и разхлабен съюз помежду си; Ден Хелдър вече е част от новообявената Батавска република.

Общественият плам е голям и пристигането на войници от революционната нова Френска република е широко приветствано. През последните години се говори много за Франция и за всичко постигнато там – революцията е реална, монарсите бягат и битките по море и суша се печелят. Предвещава се светло бъдеще, освободено от игото на старите лидери и старата политика.

Почти полунощ е, когато пристига френският отряд. Хората напускат странноприемниците и кръчмите, за да ги аплодират и упътят към Зьойдерзе. Там има заседнала цяла флотилия кораби.

Капитанът на кавалерията слезе на ръба на водата. Твърденията бяха верни – под ясната светлина на луната и звездите може да се видят кораби из целия залив. Но той не гледаше над водата; гледаше над голям лист сив лед. Зьойдерзе, както е плитък и захранван с прясна вода, сега е замръзнал. А корабите в него – съответно в капан.

Командващ на кавалерията е бригаден генерал Де Уинтър, който заповядва на капитана на отряда да отиде бързо до Ден Хелдър и да види дали може да се извлече някакво предимство от ситуацията. Капитанът трябва да върне съобщение на Де Уинтър, който да дойде, ако се наложи присъствието му. Но капитанът има почти 2000 мъже и хиляда коня. Студът е невероятен и той получава невероятна идея.

Той се запознава със стар моряк, който беше прекарал цял ден в усилено изследване на дебелината на леда. Този човек сега уверява капитана, че Зьойдерзе е замръзнал твърдо далеч навътре. Флотът на старата холандска република би трябвало да е стоял заклещен там с дни, казва той, но до вчера присъствието му е било скрито от града от мъгла и сняг. Слоеве от снеговалежа бяха замръзнали и съответно удебелили леда, който сега дълбок метри.

„Колко кораба?“ – попита капитанът.

Когато получава отговор, той взема решение – това е твърде добър шанс, за да се пропусне: до генерал Де Уинтър е изпратено съобщение и войниците получават своите заповеди.

Те трябва да увият копита на конете си в плат, за да заглушат хода им и да сведат до минимум възможността тежките копита и стоманените подкови да разбият леда. След това трябва да се приближат бавно и предпазливо към корабите. Така и става.

В ледовете на залива са хванати 85 военни и 20 търговски кораба. Флотът е по-голямата част от военноморската сила на свалената Холандска република и ако ледът се задържи, улавянето му ще бъде мощна награда за французите. Докато напредват внимателно през леда, ушите им са нащрек за скърцащите звуци на чупещ се лед, но с всяка крачка ставаха все по-уверени. Ледът ще издържи. Те приближават и тъмната част от най-близките кораби вече се очертаваше от нощта.

Сред флота блещукат няколко светлини и капитанът спира хората си малко преди да стигнат до отдалечените кораби. Колкото е възможно по-тихо, той изпраща няколко души пеша между извисяващите се дървени страни на големите кораби. На тях им отнема около час, за да огледат ситуацията и да идентифицират командния кораб. След това капитанът дава своите заповеди бързо и тихо.

Отряд от конници е изпратен обратно със заповед да обиколи брега и да установи колко далеч се простира ледът. След това капитанът слезе от коня и тръгна с голямото тяло на пехотата си към големия команден кораб. Те носят със себе си въжета и куки за хващане. Капитанът кара хората си да подготвят своите пушки, а след това хвърлят въжетата си към кораба. Ударът на куките в палубата събуди пазач, задрямал на поста си. Докато се разбуди достатъчно, за да сигнализира, капитанът и мъжете вече са на палубата. Стражът извиква и хуква към голямата камбана на палубата. с която да вдигне тревога, но се подхлъзва на ледената палуба. Когато вдига поглед, пред себе си вижда дулото на мускет.

„Тишина!“ – изсъска войникът.

Когато адмиралът става от леглото си и излиза на палубата, той знае, че няма надежда за съпротива. Разговорът му с младия френски капитан е учтив. Ще има повече френски войски, пристигащи с първа светлина сутринта, и генерал Де Уинтър ще дойде с тях. Капитанът иска адмиралът да изчака дотогава. Сега вече Уинтър е господар на холандския флот и той ще даде по-нататъшни заповеди. Адмиралът няма друг избор, освен да оповести, че флотът е превзет и да не се оказва съпротива.

 
 
Коментарите са изключени за Как една кавалерия превзе цял морски флот

Повече информация Виж всички