Как един невероятно грешен доклад предизвика ядрена паника през Студената война

Всеки, който е живял по време на Студената война, знае за ужасяващата възможност хиляди съветски ядрени ракети да се изсипят върху САЩ. Мнозина по това време предполагат, че Съветският съюз притежава многократно повече ядрени ракети от страните от НАТО – идея, която продължава и до днес. Това обаче вероятно е в резултат на един неточен доклад на САЩ от 50-те години на миналия век…

Следвоенно ядрено развитие

Използването на атомни оръжия от САЩ в края на Втората световна война буквално променя пътя на човечеството за миг. САЩ се възползват от силата на Вселената и с нея изглеждат неудържими. Съветският съюз обаче отговаря на това предизвикателство и произвежда свои собствени ядрени оръжия, като взривява първото през 1949 г.

Така вече и Съветският съюз, и САЩ притежават ядрени бомби, само една от които има силата да унищожи цял град. Въпреки това, докато самите бомби са резултат от необозримо сложни научни изследвания, методите им за пренасяне все още са примитивни. Все още е необходим самолет, за да се занесе бомбата до целта и да се изхвърли. По същество най-разрушителните оръжия, създавани някога, използват същия метод на доставка като бомбите през Първата световна война.

Но скоро и съветите, и Съединените щати работят върху балистични ракети; много по-добър начин за бомбардиране в почти всяко отношение. Съвременната балистична ракета се появява едва по време на Втората световна война с немската А-4, по-известна като ракета V-2. Дори тези ранни ракети достигат скорост от над 5000 километра в час и имат обхват от 320 километра.

Балистичните ракети предлагат много предимства пред бомбардировачите, тъй като са много, много по-бързи, могат да бъдат изстреляни с натискане на бутон, практически е невъзможно да бъдат спрени и не излагат на опасност екипаж.

Когато войната приключва за собствените си програми, САЩ и СССР се стремят да привлекат колкото се може повече германски ракетни учени. Но съветите преварват САЩ в това отношение, изстрелвайки своята междуконтинентална балистична ракета R-7 през 1957 г.

Сега двете нации разполагат с най-мощните оръжия в историята и ефективни начини за доставянето им. Както при всяка надпревара, и двете страни любопитстват как се справя другата. По-специално САЩ са изключително загрижени, че техните запаси са по-ниски от на съветите и започват да разследват въпроса.

Ракета R-7

Президентът и герой от войната Дуайт Айзенхауер възлага на група експерти да установи колко балистични ракети, бомби и ядрени ракети имат съветите. В тази група са и Хърбърт Йорк и Джером Уизнер – първият, талантлив ядрен физик, а вторият – инженер. Тези два отлични мозъка са назначени към ракетната част на разследването.

Те веднага срещат трудности, тъй като почти няма известни количества и бройки, с които да работят. Те започват да определят с колко фабрична площ разполагат съветите и се опитват да разберат броя на ракетите, които могат да бъдат построени в това пространство.

Но по принцип за тях е невъзможно да знаят точно колко от това пространство всъщност ще бъде използвано за изграждане на ракети или колко ресурси и усилия въобще ще вложат Съветите в тяхното изграждане.

Тъй като по същество налучкват слепешката, те прибягват до допускането на най-лошия сценарий в доклада си за президента. За да направят това, използват като ефективност на ракетостроенето американското ниво, предполагат, че ще използват почти цялото налично фабрично пространство и допускат, че ще се вложат достатъчно хора и материали за задачата.

Така проучването им показва, че Съветите могат да построят хиляди ракети през следващите години – или количество, равно на около една ракета на ден. Тази цифра е тревожна. Потенциално ужасно неточна, но тревожна.

Проучването не е изцяло догадка, но прави няколко предположения, които наистина се оказват ужасно неточни.

Част от причината за това е, защото забелязва несъответствие в производството на съветски стоки, което според тях показва, че се строи нещо друго – тайно и в големи количества.

Техните констатации са събрани в Deterrence Survival in the Nuclear Age, който е публикуван през ноември 1957 г. Този документ трябва да бъде тайна, но обществеността скоро научава за съществуването му и започва да се страхува, че съветите са много по-напред от Америка.

Спутник 1 е излетял предишния месец, така че обществото вече се съмнява в способността на САЩ да се конкурират технологично. Скоро идва и „ракетната пропаст“ – идеята, че САЩ са неспособни да се състезават в ракетния отрасъл. Тази нагласа остава в продължение на години и кара САЩ да натрупат огромен запас от ядрени оръжия в отговор.

Въпреки това, по време на президентството на Кенеди шпионски самолети и сателити откриват, че всъщност тези, които са назад, са съветите, като техните ядрени запаси са по-ниски от на Съединените щати.

По-късно се разбра още, че когато докладът от 1957 г. е публикуван, съветите разполагат само с четири полезни междуконтинентални балистични ракети…