shareit

Как четири малки миненосеца охладиха страстите на Османската империя в Черно море

| от |

Балканската война може да се оприличи като съвършена военна операция, с чиято помощ Османската империя се изтласква стабилно от Балканския полоустров. Сраженията са безмилостни и идват точно на време. Османската империя е разяждана от различни конфликти и опити за преврати. Изостава значително във въоръжаването и поддържането на армия. А що се отнася до флота, там ситуацията е извън контрол. Адмирал сър Дъглас Гембъл така и не успява да обучи турските моряци на някои от основните стратегии, а и трудно може да се справи с постоянно променящите се планове на империята, която го наема за освежаване на флота.

Нещо повече, между 1908-1911 г. ще се превърне в злодей и мнозина подозират, че неговото желание за облагородяване на флота няма да се случи. Друг особен проблем е и фактът, че Британската корона иска да участва пряко в разработката на флота и строенето на нови кораби, следователно покъпката се прави от Германия, но липсата на финансиране не позволява закупуването на модерни кораби. Турците закупуват два сравнително модерни кораба, които заедно с круизърите „Хамидие“ и „Мисидие“.

Оказва се, че империята изобщо не обръща внимание на флота си и поради липса на обслужване, всички плавателни съдове са в особено лошо състояние. С избухването на войната става осезаемо надмощието на съюзниците. До средата на ноември Гърция ще поеме контрола над Егейско море и ще успее да спре всички опити на Османската империя да използва морски транспорт за подсилване на армията. В последствие става ясно, че пътуващите сухопътни части пристигат твърде късно, когато битката е вече изгубена. Спирането на безопасните морски маршрути, както и пристигането на жизненоважни ресурси е факт.

За капак на всичко пристанището Вльора в Албания е ударено на 3 декември, а на 27 февруари следва нова атака над Дурас. Преди обаче това надмощие да стане факт, Османската империя използва Черно море за доставката на муниции и храна, които пристигат от Германия и Австро-Унгария. В този момент Румъния не участва във войната и предоставя път за жизненоважните доставки, както и пристанището в Констанца. С осигурен морски транспорт, голяма част от османската флота започва да извозва запасите до Цариград. Тези планове обаче ще бъдат охладени допълнително. През 1903 г. българската общественост има различни мнения от нуждата за създаването на военноморски флот. Мнозина виждат възможност за злоупотреби и изразходване на средства.

Drazki_type_torpedo-boad

 

Снимка: By Staff – Engineering magazine, 31 July 1908, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=84531977

 

Въпреки недоволните възгласи, преговорите с френската компания „Шнайдер и сие“ продълават и в началото на 1904 г. се подписва договор за закупуването на три миноносеца. Капитан I ранг Пишон ще подпише договорите. В следващите две години корабите ще пристигат на части през Босфора и ще се сглобяват в България. През 1909 г. са поръчани още три кораба. Французите ще построят такива и за османския флот, но техните кораби ще влязат в употреба едва през Първата Световна война. Това е и всичко, с което разполага военноморския роден флот – 6 миненосеца и учебен крайцер „Надежда“. Това е силата, която трябва да спре османския флот от евентуален десант или атака на пристанищата. Варненският залив се минира с 240 френски ударни мини „Сотер и Харле“.

Крейсер_Надежда

Крайцер Надежда
Снимка: By Неизвестен – http://balancer.ru/forum/punbb/attachment.php?item=37594, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8648560

За Бургас не остава ресурс, но това не пречи на флотата да напомни, че заливът също е миниран. Това мотивира османската флота да внимава и да заобикаля значително територията. Много скоро Варна е под блокада, за да спре товарните кораби, които са на път за пристанището. На 6-8 октомври започва тежък обстрел откъм морето. Липсващата флота, която да противодейства, е заменена с тежката артилерия, която идва от Шумен. На 8 октомври под обстрел попада Каварна, а на 18 – Бургас. Създаването на атакуващ параван за прокарването на ресурси е повече от очакван. Скоро разузнаването доставя нова информация за товаренето на египетски кораби на пристанището, а междувременно на помощ ще се притече и крайцера „Хамидие“. Торпедоносци „Летящи“, „Смели“, „Строги“, и „Дръзки“ потеглят на отбранителен курс и се подготвят да ги посрещнат. През нощта на 7-8 ноември започва една класическа битка, в която ще се прояви мичман I ранг Георги Купов.

Варненецът се ражда на 18 октомври 1884 г. и е член на стария възрожденски род Паница. Семейството някога се е познавало с Васил Левски, а друг член на семейството е участвал в Ботевата чета. На 14 години Георги се записва в морското училище и много скоро заминава в Санкт Петербург, където ще завърши Морския кадетски корпус през 1905 г. Завръщайки се обратно в България, започва да преподава във Военноморското училище във Варна. През 1908 г. завършва Морското инженерно училище „Николай I“ в Кронщад. След това допълва знанията си и започва да служи в ротата на Морската минна отбрана.

Когато поема контрола на миненосеца „Дръзки“ Купов е само мичман, но достатъчно отдаден на идеята да защитава българското Черноморие. Неговите моряци следват всички указания, а не трябва да забравяме, че флотата от три кораба е поверена на капитан II ранг Димитър Добрев. Същият завършва гимназия в Москва, следва дипломиране във Военното училище в София и се отправя към морето, за да отвоюва евентуалната офицерска титла. В кратката му биография има активно участие в Сръбско-българската война, Руско-японската война и в настоящата Балканска война. Въпреки липсата на достатъчно сериозен флот в България, Добрев успява да си уреди присъствието на престижни руски крайцери, опознава много добре загубата, особено в Руско-японската война и най-важното е, че сега има възможност да се докаже срещу турския крайцер.

 

Drazki_Crew

 

Снимка: By Неизвестен – Държавен архив. Варна., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70188710

Във фаталната вечер, трите миненосеца достигат османската флота. Като по опитен, Добрев започва повежда битката срещу Хамидие. Оръдията на вражеския съд не позволяват опасното скъсяване на дистанцията. Първото торпедо е пуснато от 500-600 метра от „Летящи“, за Хюсеин Рауф бей (един от елитните морски капитани), това е много приятна закачка, след няколко успешни маневри, крайцерът е готов отново да покаже зъби. Оръдията бълват снаряди по „Смели“, който първо пуска торпеда на разстояние от 300 метра, а след това и „Строги“ решава да се включи в играта с атака от 100 метра. За тази жертвоготовност, „Смели“ е ударен от снаряд.

Последен в атаката е „Дръзки“. Мичман Георги Купов решава да жертва кораба, но да не позволи да премине. В серия от доста изненадващи маневри и въпреки ожесточения огън, успява да се доближи до разстояние от 60 метра. Торпедото е изстреляно от упор и за изненада на всички, поразява безпощадно целта. Крайцерът е ударен в носа и на мястото на експлозията зейва 10-метрова пробойна. Необходим е още един удар, за да се завърши морската екзекуция на османския кораб, който преди дни се е възползвал от липсата им, за да обстрелва спокойно пристанища. За жалост  до такъв не се стига, пристигналите помощни кораби осигуряват достатъчно прикритие.

Savuranoglu_hamidiye

 

Крайцер Хамидие

 

Снимка: By Неизвестен – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3611311

По данни на османските моряци, Хамедие е плавал полу-потънал до Цариград. В следствие на удара, корабът се е движил със задницата напред, за Хюсеин Рауф бей, това е било още по-голямо поражение. Българските моряци имат само един ранен, противника се оттегля с 8 убити и 30 тежко ранени. Корабът е изваден от строя до края на годината. Липсата му не позволява по-нататъчна протекция. След сериозен ремонт, Хамадие ще започне да работи срещу гръцката флота, където ще нанесе значителни поражения и ще потопи гръцкия крайцер „Македония“.

Впрочем срещу гърците се оказва изключително сериозен противник, с който дълго не могат да се справят. Крайцерът ще продължава да служи до 1964 г. По-важното е, че никога не се осмелява да плава в Черно море, помнийки сериозното поражение от няколко значително по-малки и скромни френски кораба.

Drazki-VNmuseum

 

Миненосец Дръзки

Снимка: By Kosi Gramatikoff en:User:Kosigrim – Kosi Gramatikoff en:User:KosigrimOriginally uploaded to EN Wikipedia as en:File:Drazki-VNmuseum.jpg by en:User:Kosigrim 2 April 2007, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6491707

 
 
Коментарите са изключени