shareit

Как британските ВВС нападнаха кораб с военнопленници

| от |

В ранното утро на 27 ноември 1944 г. разузнавателен самолет на британските ВВС забелязва движението на немски боен конвой във водата близо до островите на Тжота и Росоя – близо до Северна Норвегия. Големият транспортен кораб носи името „Ригел“ и се охранява от няколко по-малки патрулни кораби. Маршрутът на корабите е към Трондхайм. Самата формация е изключително лесна за нападение и британците нямат нищо против да добавят още малко допълнителни цели, с които да се справят с противника.

В този момент не знаят и каква е ситуацията. Преди войната, Ригел е служил като товарен кораб на Норвегия. След като Германия окупира Норвегия през 1940 г., повечето техника се приватизира за нуждите на немската армия и започва да пренася войници и бойна техника.

През ноември, корабът има съвсем друг товар. На борда има около 400 войника, 95 немски дезертьора и около 2200 военнопленника – войници на червената армия, както и югославци и поляци. Временно се използва като плаващ затвор, макар и дори да не е използван по тази тема. Повечето затворници са натикани като добитък, без вентилация и без достъп до санитарни помещения. Британските пилоти нямат никаква представа и след като са озлобени до краен предел, веднага решават, че корабът пренася още бойна техника към Централна Европа. Слабо охраняваният конвой няма никакъв шанс срещу британски самолетоносач. Ригел получава няколко директни попадения и започва да потъва изключително бързо.

Бомбите от самолетите успяват да унищожат стълбите към товарния трюм и обричат всички там на сигурна смърт. Някои от хората успяват да стигнат до най-високите палуби и да открият екипировка за оцеляване. Асбьорн Шулц разказва, че е бил достатъчно млад и силен, за да преживее ледените води, а е бил арестуван, защото се е сбил с немски войник. Той е един от 8-те норвежци, които също са изпратени в затвора и към този момент се возят към следващата си каторга. Онези, които нямат късмета да умрат от огъня, умират от измръзване в ледените води.

Нещо по-лошо, което норвежеца разказва е, че британците продължават да стрелят по хората във водата и онези, които са успели да надуят спасителните лодки. Норвежецът успява да стигне до изоставения остров Росоя, който е на около стотина метра по-далече от потъването на кораба. По това време успява да стигне до там с още няколко немски войниа и руски пленници. С пристигането на сушата, всеки от тях тръгва в различна посока. Грешката на британската флота е, че отнема живота на повече от 2.5 хиляди души, като голяма част от тях са пленници. От тях едва 267 души успяват да се спасят, като успехът се дължи на Хайнрих Род – капитана на кораба, който в последния момент преди потъването, насочва кораба към плитчините.

По-грозният момент е, че дълго време телата ще изплуват по крайбрежието, а често някои се улавят и в мрежите на рибарите. Много от тях дори не подозират за атаката, едва по-късно в новините става въпрос за потъналия кораб. Останките и ваденето на телата на жертвите, става възможно едва през 1969 г., като всеки удавен получава военно погребение, телата са погребани в близкия остров Тьота.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Как британските ВВС нападнаха кораб с военнопленници

Повече информация Виж всички