shareit

Как Босна и Херцеговина получи 12 мили излаз към Адриатическо море – Неум е една особена територия

Ако си спомняте речта на Доналд Туск през 2018 г., най-вероятно помните и онези детайли, с които говори за България. Бившият председател на Европейския съвет напомни на аудиторията, че историята на Балканите е дори по-впечатляваща от тази на Game of Thrones и със сигурност е прав, особено ако познавате историята в малко по-сериозни детайли. Именно тук искрата за серия глобални конфликти ще пламне с помощта на Гаврило Принцип, а след него ще открием и още много моменти, с които светът ще се промени. След като цивилизацията се движи от изток на запад, архивите ще ни покажат някои основни точки за това малко парче земя, превърнало се в сериозен обект на интереси. В този случай не трябва да забравяме и един много интересен момент от историята на Босна и Херцеговина.

За целта насочваме вниманието към бреговата линия на страната, дълга точно 20 километра. Тази чест се пада на град Неум, който е единственият достъп до Адриатическо море. Скромната територия показва, че през 2013 г. е измерена популация от близо 4960 души, докато кореняците са едва 3013. С други думи, останалите са били туристи. Неум е разположен на приблизително 60 километра от емблематичният Дубровник, който в момента продължава да бъде една особено скъпа туристическа дестинация. Трудът на Джордж Р.Р. Мартин успя да помогне за този факт, но не трябва да забравяме, че въпреки скромната си площ, Неум също има какво да предложи като история. От гледна точка на икономика, пространството не е чак толкова голямо,  за да можем да кажем, че е възможна голяма търговия, но при всички положения можем да говорим за плюсове за страната-притежател.

1280px-Dalmatia_Neum_city_IMG_9859

По-забавното е как точно Босна и Херцеговина ще получат този толкова ценен достъп. Въпросният коридор е основан и съществува от 1699 г. Някога е бил част от Република Рагуза и е нарочно взет и разделен от Далмиция, като вид протекция срещу противникът Венеция. Османската империя има нужда от буферни зони, които да спрат потенциалните апетити за нападение. През 1947 г. Черна гора ще вземе заливът на Котор, следователно дори и сега тази територия не е пълна. В исторически план, Неум не е просто зона, с която да се гарантира протекцията, това е апетитна хапка за две империи. През 1718 г. отново има предначертаване на границите на Карловци, подписва се Пожаревашкия договор и въпреки това, Венеция все още разширява своята морска територия, за да има по-сериозно влияние по вода – елемент, който Османската империя просто не желае да предостави толкова лесно. За да се сложи край на веницианската амбиция, османците узурпират територията на Горни Клек и по-голямата част от полуостров Клек на Република Рагуза.

Стоварването на армия там е напълно легално, защото османците купуват същата територия от босненския крал  Степан в края на XIV век. Наличието на въоръжени сили най-накрая слага край на опитите на Венеция или поне до известно време. Венецианската република пада през 1797 г. и нейният голям противник може за кратко време да си отдъхне. През 1815 г. на сцената излиза преродената Австрийска империя, която отново насочва вниманието си към далматинските владения, територията на Дубровник и разбира се – анклавите Неум и Суторина. Новата империя е готова да ги заплати, защото на този етап воденето на военна кампания може да постави съществуването ѝ под въпрос, но османците не продават. Понеже се опасяват от агресивни ходове,  собствениците стоварват своите бойни кораби на котва и подсилват защитната линия, с която да си гарантират сигурност и продължават така цели 63 години, но генерално контролът на Османската империя е в продължение на 179 години.

Neum-Bosnia.Herzegovina

Едва с Берлинския договор става ясно, че пристанището на Неум ще бъде предоставено на Виена, както и цяла Босна и Херцеговина. Под покровителството на новата империя – Австро-Унгария, Неум-Клек се превръща в стратегическа точка, която тепърва трябва да се превърне във военноморска база. Генерал  Франц Конрад фон Хьоцендорф е готов да укрепи малкият град с крайбрежни батареи и торпедни кораби, които да гарантират сигурността на територията. Този път врагът е Италия, Османската империя вече е изтласкана далече от Балканите и нейното влияние започва да отслабва все повече. Страховете на Хьоцендорф са свързани с факта, че ако Италия тръгне на морско сражение или акостиране, това парче земя може да изиграе ролята на Троянски кон.

Проектът обаче дори не е одобрен, защото много скоро избухва Първата Световна война. Австро-Унгария вече е черна точка за света, а Сърбия е успяла да се превърне в жертва, която е несправедливо нападната, поне това е официалната версия, макар и политиката и пропагандата да показват един много по-различен мотив, същата стратегия ще бъде приложена и в Македония, но това е една друга история. Амбицията на сърбите е да създадат мистичното славянско кралство. Логично е, че след като Австро-Унгария губи войната, заедно с Германия и България, плановете за протекцията на Адриатическо море ще избледнеят. През 1918 г. Неум става част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, което скоро ще приеме и името „Югославия“.

AdriaticWar

Новата страна многократно игнорира границите и спогодбите. През 1929 г. регионът е включен в Приморската бановина, като 10 години по-късно е част от споразумението Цветкович-Мачек, като тогава става част от Хърватия. Проблемът е, че историята не се забравя и след като се намесва комисията Джилас, която връща малко архивите и федеративните републики в техните граници от 1878 г. Неум отново става част от независимата Босна и Херцеговина. На нея се предава и по-голямата част от полуостров Клек. От 90-те години до този момент, същата остава във владение на Босна и Херцеговина, но отново е поле на интереси. Първо защото Неум трябва да регулира целия трафик между Европейския съюз и Балканите. Съществуват планове за изграждането на мост, финансиран от ЕС. Очаква се този проект да бъде завършен следващата година, макар и да среща някои по-сериозни критики от страна на босненски политически движения.

Босна и Херцеговина подписват договор с Хърватия, като вече не се говори за териториално надмощие, а за бързо свързване на Европа. Днес, макар и с малка площ, този град е единственият излаз към вода на страната и впрочем получава достатъчно внимание от туристи и посетители, които имат желание да разберат ключовата история, оставена през вековете. Ако погледнете картата, Хърватия със сигурност не е особено щастлива, след като е буквално разделена на две.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени