shareit

Как 83 нацисти избягаха от затвора

Нужни са ни само встъпителните кадри от класическия филм от 1963 г. „The Great Escape“, за да си представим живота на военнопленниците, както и техните бягства, по време на Втората световна война. Филмът, базиран на едноименния бестселър, разказва историята как британски затворници бягат от Щалаг Луфт III в Саган в нацистка Германия.

Това бягство не е уникално – има приблизително 69 други подобни масови бягства на военнопленници по време на войната. Седем от тях са на германски затворници. Сега ново научно разследване, публикувано в Journal of Conflict Archaeology, обръща внимание на таен тунел, който позволява на 83 германски затворници да избягат от Лагер 198 в Бридженд, Южен Уелс, през март 1945 г.

Tunnel Harry

Лагер 198 е създаден през 1944 г. в Бридженд, за да приюти 1600 германски офицери. След като съюзниците вече притискат германците на два фронта, затворите започват да преливат. Във Великобритания лагерите се появяват навсякъде като се кръщават последователно по пореден номер и стигат до Лагер 1026. В тях се очаква да бъдат настанени около 400 000 затворници. А с Женевската конвенция, която уточнява, че офицерите не могат да бъдат заставени да работят на полето, например, или пък където и да е другаде, безспорно се правят много планове за бягство.

И все пак мерките за сигурност на лагера в Бридженд като цяло са лоши. Вероятно затрупани от огромния приток на вражески затворници, протоколите за мерки срещу бягство отнемат известно време. Липсата на наблюдателни кули и осветление в периметъра около лагера и зад оградите означава, че опитите за бягство са изключително вероятни. Тунелите вече са се оказали най-честото средство за измъкване от лагерите през Втората световна война – където, разбира се, условия и земята позволяват това. Глинените почви на Бридженд затрудняват повече копаенето на тунели, отколкото пясъчните почви, стоящи под лагера Щалаг Луфт III. Но тунелите на Бридженд не се нуждаеха от толкова подпори, които да го пазят да не пада – малко дървен материал, откъртен от колибите в лагера, върши работа.

Знаем, че затворниците всъщност веднъж са започвали тунел, който по-късно е открит от охраната. Това обаче не попречи за втори опит за тунел под „Хижа 9″, който в крайна сметка позволява на затворниците да избягат.

След като е затворен през 1948 г., Лагер 198 е до голяма степен разрушен през 90-те години. Хижа 9 обаче е запазена от местните власти и остава в забележително състояние за проучване от учените. Хижа 9 предоставя много доказателства за живота на офицерите, които я обитават, докато са в плен. Надписи и картини затворници все още ужасяват от стените на затвора. Голяма част от тях са поезия, отнасяща се до дома или близките. Една от изрисуваните стени в Хижа 9 е фалшива – изработена така, че да скрива почвата, поставена зад нея  – и никога не е открита от охраната.

Но какво можем да кажем за самия тунел? Точно както правят, за да открият изчезналия тунел „Дик“ близо до Хижа 122, където се случва бягството от „The Great Escape“, в Щалаг Луфт III, през 2003 г., учените използват геофизични проучвания извън Хижа 9 при Бридженд, за да открият успешно положението на тунела под земята.

Докато тунелът в Щалаг Луфт III е изкопан на десетина метра под земята – като така предизвиква огромни археологически усилия, за да се стигне до него – в Бридженд тунелът е на сравнително плитко ниво от 1,5 метра дълбочина. Внимателните разкопки на ръка в крайна сметка помагат да се стигне до него и така се установява, че все още е непокътнат. Изрязаните дървени крака и материали от колибите на затворниците, използвани за подпори на стените и покрива на тунела, все още са там, точно както са оставени през 1945 година.

След бягството на германците, са мобилизирани местната полиция, охраната, армия и военновъздушни сили. Докато една група затворниците краде кола и стига до Бирмингам, никой от избягалите не успява успешно да се върне обратно в Германия.

За сравнение, в „The Great Escape“” трима души успяха да се върнат у дома. Разбира се, германците трябва да пътуват през малкия гъсто населен остров на Обединеното кралство. Избягалите съюзните прекосяват много по-голямо разстояние (470 км срещу 44 км средно) от германците, преди да бъдат пленени. Те имаха и по-сложно подправени документи, както и материали за бягство, които значително им помагат.

Предвид сравнително простия им план е забележително, че толкова много затворници от Лагер 198 успяват да се измъкнат. А сега като тунелът и околността ще се превърнат в национален паметник и са на разположение на бъдещите поколения, той скоро може да стане толкова добре известен, както събитията, описани в „The Great Escape“.

 
 
Коментарите са изключени