shareit

Изгубеният римски легион в Китай

| от Георги Марков |

Каква ще бъде първата ви реакция ако някой твърди, че римски наемнически отряд на служба на хуните е пленен от китайска армия в Централна Азия? Това са пълни глупости, ще отговори всеки със стабилни познания по антична история. Какво ще търси римски отряд в Централна Азия, а следвайки конвенционалната логика – каква работа имат там и китайците по времето на династията Хан?

Понякога историята има своите изкусни начини да ни покаже, че не винаги конвенционалните отговори задължително са верни. Дори и най-налудничавите сценарии могат да се окажат действителност и да затворят устата на академичните историци. В действителност е напълно възможно малка група римски войници да се е озовала на хиляди километри от своята родина, в затънтен край, чието име дори не са чували години по-рано. За стане загадката още по-интересна, днес разполагаме с писмен извор, описващ епизод, който ни навежда на мисълта, че те може и да са влезли в битка с китайски експедиционен корпус в Согдиана – област, разпростираща се на териториите на днешен Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.

Китайската наказателна акция в Централна Азия

Династията Хан управлява Китай с много кратки прекъсвания от обединението на Поднебесната империя през 206 г. пр. Хр. до своя залез през 220 г. сл. Хр. През този период нейните императори контролират обширна територия между Сибир и Тихия Океан, разпростираща се на югоизток до полуостров Индокитай. В световен мащаб Китай вероятно е най-могъщата суперсила на своята епоха – единствено Римската Империя в годините на абсолютния си зенит може да се сравнява с нейния териториален, икономически и военен потенциал.

китай-по-времето-на-династията-хан-около-100г.пр.хр
Китай по времето на династията Хан около 100г.пр.хр

Ала подобно на всяка друга суперсила от която и да е ера, Китай трябва да се справя с дръзки и амбициозни съседи по своите граници. Най-опасни от всички за императорите от династията Хан са номадските хунски племена, контролиращи необятните равнини в Централна Азия, северно от Тибет. Разполагащи с първокласна кавалерия и несравнима мобилност, хуните не се притесняват да атакуват китайските търговски каравани далеч на юг, по Пътя на коприната към Индия. Още по-лошо, жадните за власт и плячка конници принуждават някои местни племена под официалната протекция на Китай да им плащат годишен данък – изключителна обида към амбициите на императорите Хан и пряко предизвикателство към техния престиж в Източна Азия.

Около 36 г. пр. Хр. нападенията на хуните стават толкова нетърпими, че китайците най-сетне изчерпват своето търпение. Генерал Чен Тан, „младши протектор на западната граница“, събира мощна мобилна армия и се отправя на една от най-впечатляващите светкавични кампании в древнокитайската история, отдалечавайки се на 1600 километра от изходните си бази. Хуните са принудени да отстъпят дълбоко в Централна Азия, в далечна Согдиана, като се надяват, че китайците няма да ги последват толкова далеч от своите граници. Ала армията на генерал Тан има други планове – тя успява да застигне хуните и да сравни укрепения им лагер със земята, като междувременно убива водача на дръзките конници.

Въпреки изключителната победа, генерал Тан е изправен пред почти неразрешим проблем. За да ускори мобилизацията на своята армия, той е фалшифицирал някои документи и дори заповедта за атака на самия император. Това е углавно престъпление, за което се предвижда смъртно наказание. Ала генералът се надява, че блясъкът на победата ще засенчи срама на извършеното прегрешение. За тази цел Чен Тан заповядва изработването на множество картини и карти, които да отбележат подобаващо величавия му успех.

Наличните извори за нашата история

Планът на генерал Тан се увенчава с абсолютен успех и той получава пълна прошка от своя император. За наше съжаление картите и картините не оцеляват през вековете. Въпреки това споменът за великата победа срещу хуните не е изгубен за бъдещите поколения. Близо век след тези събития неизвестен историк пише „История на династията Хан“ и разказва с подробности събитията около последната обсада на хунската крепост. На този древен извор дължим следното любопитно описание: „Повече от сто пехотинци бяха разположени от всяка страна на градската порта в компактна формация, която сякаш беше покрита с рибени люспи“. По нататък в разказа си анонимният историк споменава, че когато китайската армия приближава града, се натъква на двойна дървена палисада, защитаваща подстъпите към него.

Добре известно е, че хуните са несравними конници, но рядко избират да се бият като пехотинци, още повече в компактни формации. Освен това, те не разполагат с достатъчно добре развити инженерни познания за издигането на силни защитни съоръжения. Каква тогава е любопитната формация, която китайците очевидно виждат за пръв път и толкова силно привлича тяхното внимание?

класическа-римска-костенурка-от-ранноимперския-период
Класическа римска „костенурка“ от ранноимперския-период

Наличното в извора описание – компактни карета, в които войници държат щитовете си непосредствено един до друг и покриват всички страни – неминуемо напомня за легендарното римско тестудо (костенурка). Всъщност никоя друга антична бойна формация не прилича на „покрита с рибени люспи“, а изричното споменаване на този детайл го прави изключително важен. Не по-малко интересно е описанието и на „двойната дървена палисада“ – никоя друга армия не е по-добра в изграждането на укрепени лагери от римляните, които задължително издигат подобни конструкции около своите походни лагери.

Всичко това не ни дава отговор на един елементарен въпрос – как един римски отряд може да се озове в Централна Азия около 36 г. пр. Хр., при положение, че легионите на Републиката са достигали най-много до Ефрат в днешен Ирак при походите си на Изток до този момент?

Разгромът на Марк Крас

Римляните са пожънали поредица от мащабни военни успехи на изток до 53 г. пр. Хр. Ала късметът на бойното поле много скоро ще им изневери – при това с катастрофални последици.

Марк Лициний Крас не е от хората, чиято амбиция лесно може да бъде задоволена. Най-богатият човек в цялата римска история, бивш консул на Републиката, победител над пълчищата на Спартак и триумвир наред с Помпей и Цезар, Крас е достигнал абсолютния връх на римския политическия свят. Въпреки това му липсва нещо, което двамата му колеги триумвири вече са спечелили – безсмъртна слава на велики пълководци-завоеватели. Към средата на 50-те години Помпей с право е считан за най-великия жив генерал на Републиката, който десетилетие по-рано е завладял целия Изток в полза на Вечния Град. Юлий Цезар бързо го настига по слава и престиж, печелейки победа след победа срещу многобройните и опасни племена в Галия. Крас не е постигнал нищо съпоставимо с това на бойното поле. Политическите му противници подхвърлят, че всъщност си е купил мястото в Триумвирата с бездънните си авоари и задкулисно политическо влияние, но е обречен да бъде младши партньор на могъщите бойни вълци.

Търпението на Крас се изчерпва и той решава да докаже на всичките си врагове, че може да бъде равностоен на Цезар и Помпей. Има само един начин да го стори – да разгроми най-страшния противник на Републиката в Близкия Изток, могъщото Партско Царство. Ала пресмятанията на амбициозния римски политик се оказват катастрофално погрешни. Кампанията срещу Партия не почива на никакви политически, стратегически или икономически императиви, а само на личната амбиция на твърде горделив и жаден за власт егоцентрик. Още по-лошо – Крас не се подготвя достатъчно добре за бойните действия, не разузнава добре силите на противника, разтегля прекомерно логистичните си линии и оперира на сляпо, давайки напълно тактическата инициатива на партския генерал Сурена. Той на свой ред решава да не използва най-страшното оръжие в своя арсенал – тежкобронираните катафракти, а вместо това мобилизира многоброен корпус от лековъоръжени, но изключително мобилни конни стрелци.

На 6 май 53 г. пр. Хр. седемте легиона на Крас са напълно обкражени в Горна Месопотамия, близо до малкото градче Каре, и подложени на безмилостен обстрел през целия ден. Останали без питейна вода, римляните измират не само от партските стрели, но и от жажда и топлинни удари. Случилото се при Каре трудно може да бъде определено като битка – клането е толкова еднопосочно и катастрофално, че не възприема природата на истински бой. Римляните губят повече от двадесет хиляди души – според историческата легенда партите изливат в гърлото на пленения Крас разтопено котле от злато, за да утолят най-сетне жаждата му за богатства.

марк-лициний-крас
Марк Лициний Крас

Това варварско убийство може и да се разглежда като милост в сравнение със съдбата на хилядите пленници, попаднали в ръцете на партите. Според по-късни римски извори те са ескортирани далеч на изток, в негостоприемната провинция Маргиана. Не е трудно да си представим, че по-голямата част от пленниците не оцеляват през това ужасяващо пътуване, разтеглило се на стотици километри. Партите едва ли са доставяли достатъчно храна за толкова огромен брой хора, а и нямат интерес да поддържат сериозен контингент от врагове, макар и обезоръжени и изтощени, на своя територия. Ала най-силните и издръжливите вероятно оцеляват и се оказват само на 800 километра от Согдиана – мястото, където се разиграва описания епизод с генерал Чен Тан.

Римският отряд в Централна Азия

Никога няма да узнаем със сигурност какво се е случило с войниците, попаднали в плен след битката при Каре. За официалната история те са загубени навеки, но означава ли това, че наистина не са оставили никаква следа в аналите? Само седемнадесет години делят разгрома на Крас и кампанията на Чен Тан. Следователно не ни остава нищо друго, освен да навлезем в сферата на спекулациите и хипотезите. Нека да се опитаме да се поставим на мястото на оцелелите римски войници – дори и най-големите оптимисти сред тях вероятно осъзнават, че пътят към родината е отрязан завинаги – до най-близките римски провинции ги делят хиляди километри вражеска територия. Ако искат да избягат от своите поробители ще трябва да престъпят в неизвестното – още по на изток. Не бива да забравяме нито за миг, че говорим за професионални войници – при това особено добри в своя занаят. Те лесно могат да се превърнат в наемници срещу достатъчно заплащане – а хуните притежават достатъчно средства да ги наемат на своя страна.

Освен това, как да пренебрегнем с лека ръка наличието на античен извор, който ни дава толкова специфични детайли? Бойна формация с уникалния външен вид на римската костенурка и двойна дървена палисада – иначе непозната защитна конструкция в Централна Азия. Дали това е само някакво странно, необяснимо съвпадение?

Съдбата на римляните

Анонимният китайски историк отново ни дава безценна информация за съдбата на римските войници. След падането на града повече от сто  от тях попадат в плен на генерал Тан. Още един древен източник повдига не по-малко интересни въпроси. Китайско преброяване двадесет години след кампанията на Чен Тан конкретно споменава пет малки града с името Ли-жиен в провинция Кансу, Северозападен Китай. Древните китайци използват термина Ли-жиен за да опишат най-далечните западни земи, които са им познати – гръко-римският средиземноморски свят. Още едно съвпадение? Исторически генетични проучвания в този регион доказват, че местното население демонстрира следи от европеидно ДНК, което е ограничено само в конкретния район. Хората с конвенционално мислене вероятно биха успели да намерят обяснение и за това – ала тези, които са склонни на по-смели исторически хипотези вероятно ще съзрат следите на римските войници оцелели след Каре, захвърлени на другия край на света.

 
 
Коментарите са изключени