shareit

Историята на Древна Спарта и страховитата им армия

Красивата история за бестрашните войни от Спарта датира някъде от 5 век пр. Хр. Поради различните филми и истории, истинската история е значително променена и мнозина са пропуснали възможностите да опознаят легендата за този град. Има и още един основен проблем, архивите са изключително оскъдни и в повечето случаи се разказват от враговете им. Повечето записи са направени от атинците. За 200 години (от 550 до 350 г. пр. Хр.) нито един текст от спартански автор не успява да оцелее във вековете.

И до днес никой не знае каква точно е била  философията на това общество, какви са били вярванията им как са успели да се изковат като едни от най-страховитите войни. Впрочем вярването, че това е един утопичен град с особена обществена хармония и подчинение е малко пресилена, а същото важи и за преписването на качества като първия тоталитарен режим. Един от най-богатите архиви е написан по време на Пелопонеската война, когато спартанците са от едната страна на фронта, а от другата стои Атина.

Ancient_Sparta

Но защо Спарта е толкова впечатляваща за гръцката история? Нека започнем с това, че докато навсякъде властва някаква форма на демокрация и мъжете могат да гласуват, в Спарта владетелят е крал, впрочем са двама краля. Гражданите не могат да кандидатстват за място там, ако не са родени. И докато едно момче може да се роди с правото си да се нарича спартанец, вариантите, в които може да го изгуби, са много сериозни. Когато децата станат на определена възраст, те трябва да заслужат това право, като преминат суровата физическа подготовка – Агоге.

Успешно преминалите официално могат да се нарекат мъже на Спарта. Провалилите се нямат право да гласуват и съответно не могат да влязат в политиката. Втората причина за отнемането на гражданството е провалът на един гражданин да натрупа определена квота от храна и вино. Спартанците обичали да се хранят богато и съответно храната е била много сериозен капитал, особено след като трябва да се изхранва една армия. Създаването на войници, с което Спарта става известна е малко пресилено в историческите архиви.

Young_Spartans_National_Gallery_NG3860

Снимка: By Edgar Degas – National Gallery, London – online collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5058261

Спарта създава граждани и като такива, те имат сериозното задължение да бранят града си. Поради факта, че повечето преминават зловеща физическа подготовка и не спират до там, противниците им често предпочитали да не започват конфликт. Много често спартанец, гостуващ на друг град, започва свади и поради факта, че никой не желае Спарта да бъде враг, бързо опрощава греховете. Освен това, военната тренировка се провеждала и в други градове, но в Спарта продължавала цял живот. Войниците често били учени да взимат чужда храна, за което понасяли зловещи наказания, ако бъдат заловени, но понякога точно това предложение идвало от капитаните като форма на изпитание.

Идеята, че малките деца се отделят от семейството и живеят в казарма е малко пресилена. Спартанците са силно ориентирани в семейството и когато не тренират, се прибират у дома. И докато в Атина се преподава философия, математика, лека атлетика и други природни науки, спартанците предпочитали само два предмета, военна тактика и атлетика. Гърците смятали, че атлетиката е много близо до изкуството на войната и затова не се съсредоточавали. Гръцкият историк Ксенофон разказва за странен ритуал по време на Агоке. В храма на Артемис момчетата се разделяли на два отбора, като на статуята са оставени парчета сирене. Под ударите на камшици, всички трябва да стигнат до статуята и да откраднат колкото се може повече храна.

Младежът, който успее да вземе най-много парчета е и победител. Едно много странно занимание също намира място в подготовката – танците. Много архиви описват невероятно красива хореография, която младежите изучават. Въпросният танц по-късно влиза в употреба на бойното поле. Колкото по-пъргав е един войник, толкова по-ефикасно може да избягва меча на противника. Спартанците не могат да се похвалят само с армия. Те практически живеят в една пирамидална каста. На дъното откриваме така наречените периойки – хората, които живеят около тях.

Jean-Pierre_Saint-Ours_-_Gericht_über_die_Neugeborenen_Spartas_-_2358_-_Bavarian_State_Painting_Collections

Снимка: By Jean-Pierre Saint-Ours – https://www.sammlung.pinakothek.de/en/bookmark/artwork/02LAQQpXLy, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66330592

Царството Спарта се разпростирало върху малки градове. Някои се специализирали върху изработването на брони и шиенето на дрехи, други изнасяли бронз. Трудно е да се каже, че войната е била единственото им занимание, след като в този период най-добрите украшения от слонова кост са именно техни. Съществува и още една класа от роби или хелот, които дори не попадат в пирамидалната структура. Тяхната основна функция е да се занимават с тежката физическа работа. Робите са предимно заловени военнопленници.

Helmed_Hoplite_Sparta

Снимка: By de:Benutzer:Ticinese – First uploaded on Wikipedia de: (14. Jun 2004 19:06), own picture, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=251186

Повечето най-вероятно идват от Месания, след като спартанците провеждат военна кампания срещу тях през VII век пр. Хр. Тяхното присъствие е малко странно, защото в повечето случаи не получават заплащане за дейността си, нямат и свобода, но никога не са в окови. Единственият недостатък за робите е фактът, че властта се налагала чрез унижения и на такива са били изложени абсолютно всички. И докато жената в Атина имала правата на средностатистическо магаре и нейните най-висши постижения могат да бъдат момента, в който мъж я заговори, в Спарта ситуацията стои малко по-различно. Те имали правото да притежават земята си и да я обработват.

Впрочем най-известната жжена е именно Горго – кралицата на Леонид. Именно тя успява да запази кралството в най-ранна възраст, като кара баща ѝ да не приема постоянно растящите подкупи за закупуването не само на земята, но и на спартанската култура. Жените са били добре дошли на всяко политическо събиране и са имали правото да говорят – качество, което не може да бъде открито в нито една друга култура по това време. Физическата подготовка за тях също била задължителна и след като в най-ранна възраст започват да тренират и в младините си са секс символа на гърция.

Дори облеклото им било толкова изкусително, че нямало грък, който да не мечтае за спартанка. Те ходили с много къси туники, отворени деколтета и изобщо не се притеснявали от мъжките погледи. Особено удоволствие били танците, които отново идвали с красива хореография. Всичко звучи прекрасно и съвършено, но много скоро идва и краят на тази мистична култура. Разрастването на империята доказва, че спартанците не са политици.

gettyimages-1155920017-594x594

Това, което ги отличавало от Римската империя е липсата на сенат, който да се разпорежда с новите земи. Опитът им да завладеят Персия също се проваля. Един проблем е фактът, че нито един човек не можел да живее в подчинение, следователно в един момент дори робите започнали да губят търпение и се изправят срещу владетеля си. Последната им битка е през 371 г. Пр. Хр. при Левктра. Там спартанската армия губи от тиванците, които накрая влизат в града и освобождават робите. Културата, която някога е произвеждала най-зловещите бойци, никога повече не се възстановява и изчезва. Единственото, което ни остава е наличието на историческите архиви и легендите покрай това отдавна изгубено кралство.

 
 
Коментарите са изключени