shareit

Инвазията в Етиопия – лудия опит на Мусолини да върне Римската империя

| от |

Италия се появява късно в колониалната надпревара, но се опита да навакса бързо. През 1895 г. избухва голяма война между Италия и Етиопия заради спор относно това дали последната да стане италиански протекторат. Въпреки че Италия превъзхожда технологично, Етиопия мобилизира голям брой войски и е подпомогната от Русия с военни експерти и оръжия.

Войната също така обединява бившите противници на етиопския император Менелик II, които преодоляват дребните си различия и побеждават заедно италианските нашественици. Италианците сега трябва да се оттеглят обратно в Сомалия, която е под техния колониален контрол, а това е триумф, който влиза в националните митове на етиопския народ.

Точно 40 години по-късно обаче, под фашисткия флаг на Бенито Мусолини, Италия иска да възроди своя империалистически статут.

Инцидентът с Уал-Уал

Италианското укрепление в Уал-Уал

Италия и Етиопия (тогава известна още като Абисиния) не нормализират дипломатическите си отношения чак до 1928 г., когато е подписан договор, с който окончателното и официално се уреждат границите между Италианска Сомалия и Етиопия. Оазисът Уал-Уал, в който е става въпросният инцидент, е доста в абисинската територия, но въпреки това италианците нарушават суверенитета на държавата и построяват укрепление там през 1934 г. Етиопците посочват договора, но нахлуващите сили не отстъпват.

Между 5 и 7 декември възниква схватка между гарнизон на сомалийците, които са на италианска служба, и сили на етиопците. Според италианците, етиопците нападат сомалийците с пушки и картечница. Според етиопците италианците ги нападат, подкрепени от два танка и три самолета. В крайна сметка са убити приблизително 107 етиопци и 50 италианци и сомалийци. След това конфликтът се разгорещява и привлича международно внимание.

Крехките отношения между двете държави се сриват и войната става неизбежна. Мусолини никога не крие своите колониални амбиции, като открито декларира възраждането на Римската империя под негово управление и споделя расистки идеи за „примитивните народи“ в Африка. Войната, подобно на Мукденския инцидент, който предизвика японското нашествие в Китай, предоставя доказателства, че Лигата на нациите няма реална сила в световната дипломация.

Войната

Italian artillery during the Second Italo-Ethiopian War

За началната фаза на войната се счита настъплението на Де Боно през октомври 1935 г. Италианският генерал Емилио Де Боно нахлува в Етиопия от Еритрея (която също като Сомалия е италианска колония), създавайки Северния фронт. Офанзивата започва без обявяване на война, подкопавайки етиопската държава и международния кодекс на войната. Силите на атаката са 125 000 италиански и еритрейски войници, докато императорът на Етиопия Хайле Селасие I по това време може да събере само 15 000 обучени войници.

В същото време италианците заедно със сомалийските си колеги започват да се вмъкват в Етиопия и от юг. Лигата на нациите осъжда нападението, наричайки Италия „държава-агресор“. Тъй като Лигата обаче няма военно крило, което да реагира и да помогне на застрашената нация, това са просто думи и знаейки това, италианците продължават с нападението си. Офанзивата на Де Боно завършва с няколко схватки, но без решителна битка, тъй като италианците напредват бавно през етиопската пустиня, която няма особено много асфалтирани пътища.

Етиопците организират свой собствен боен план, който се осъществява в т. нар. етиопска „Коледна офанзива“. Сега вече обединените етиопски сили имат почти 200 000 бойци. Пресеченият терен и някои стари тактики доказват, че етиопците не са толкова неспособни, колкото италианците ги виждат. Те печелят голяма победа срещу италианска дивизия при прохода Дембегина в северозападната част на страната.

Selassie

Италианският командир, майор Кринити, командва сили от 1000 пехоти от Еритрея, подкрепяни от танкове L3. Когато етиопците нападат, силите на Кринити отстъпват обратно към прохода, само за да открият там други 2000 етиопски войници. Така силите на Кринити са обкръжени и обстрелвани от всички посоки. При първата етиопска атака двама от офицерите на майора са убити, а самият той е ранен. Силите му се опитат да използват танковете L3, за да пробият напред, но пресеченият терен ги обездвижва.

Етиопците избиват пехотата, a след това и екипажа на танковете. Италианските сили организират опит да освободят майор Кринити с още танкове и пехота, но се натъкват на етиопска засада по пътя. Етиопците, които заемат по-високо място в терена, бутат канари пред и зад няколко танка, обездвижвайки ги, след което се справят и с пехотата от Еритрея.

Междувременно майор Критини постига пробив, като нарежда на хората си да се бият на нож. Въпреки че половината от силите на майора са убити в ожесточените боеве, те успяват да излязат от етиопското обкръжение. Етиопците твърдят, че са убили 3000 еритрейски войници по време на Коледната офанзива.

След този славен момент в усилията на етиопската отбрана властта на императора започва да намалява. Италианците осъзнават, че окупацията няма да бъде лесна – еритрейците и другите колониални войски не са толкова екзалтирани да се бият с етиопците, поне не толкова, колкото етиопците са да защитават страната си. Освен това техниката им не е надеждна по трудните терени на Източна Африка. Затова те решават да използват иприт, бомбардировачи и далекобойна артилерия, за да принудят император Селасие I да капитулира.

Лигата на нациите отново осъжда използването на химическо оръжие, докато Мусолини настоява, че то е само сълзотворен газ, предназначен да обезвреди противниците, а не да ги убие. Това, разбира се, е известна лъжа, тъй като повече от 100 000 етиопци, както войници, така и цивилни, загиват отровени с иприта. В крайна сметка лошо оборудваната етиопска армия, която все още използва мечове и копия поради липсата на огнестрелно оръжие, е покорена от нашественика без значителна съпротива.

SelassieInJerusalem

Селасие минава през Йерусалим на път за Англия

Императорът бяга в Англия, докато столицата Адис Абеба кипи в анархия, когато ядосана тълпа унищожава всички магазини, собственост на европейци.

Италианците влизат на 5 май 1936 г., а на 1 юни Етиопия е официално анексирана от Италия, което де факто е и края на войната, въпреки че етиопците никога не се предават официално. По този повод Мусолини изнася реч в Рим:

„През тридесетте века от нашата история Италия познава много тържествени и запомнящи се моменти – това безспорно е един от най-тържествените и най-запомнящите се от тях. Хора на Италия, хора на света, мирът е възстановен. Най-накрая Италия има своята империя. Италианският народ е създал империя с кръвта си. Той ще го опложда с работата си. Той ще го защитава срещу всеки с оръжията си. Ще бъдете ли достойни за това?“

 
 
Коментарите са изключени за Инвазията в Етиопия – лудия опит на Мусолини да върне Римската империя

Повече информация Виж всички