shareit

Хугенотите срещу Франция: Как и защо започват Религиозните войни

| от |

На Генерално събрание в Ла Рошел на 25 декември 1620 г., след десетилетия на посегателства и дискриминация, хугенотите – френски протестанти, които следват учението на богослова Жан Калвин – заявяват намерението си да създадат „държава в държавата“, отричайки френския крал Луи XIII и това, което те възприемат като заплаха за протестантската религия. Този ход предизвика верига от събития, които създават хаос и насилие през идните десетилетия. Но неприятностите за хугенотите са реалност много преди този бунтарски акт.

Франция през 17 век е предимно римокатолическа, но след европейската Реформация – започнала в началото на 16 век – протестантството бавно нараства по популярност в страната, като към края на 16 век има повече от два милиона последователи. Тези френски протестанти са известни като хугеноти.

Към края на 16 век, сблъсъкът на католическите и протестантските религиозни вярвания стига върха си с поредица от конфликти, известни общо като Френските религиозни войни – период между 1562 и 1598 г., по време на които има осем граждански войни. Други европейски страни като Англия и Испания също са въвлечени в тези конфликти: Англия – която два пъти е скъсала с Рим, първо през 30-те години на 16 век и след това отново през 1559 г. – иска да предотврати католическа победа, докато твърдо католическата Испания желае да види поражение на протестантите.

Нарастващата мощ на френското благородство е друга основна причина за тези конфликти. След внезапната смърт на Анри II през 1559 г. трима от синовете му заемат последователно трона: Франциск II, Карл IX и Анри III. Неопитни и неефективни, тези трима крале показват слаба способност да контролират френските благородници – позволявайки на воюващите благородници да се борят за места в наследствената линия – и позволяват на семената на религиозния бунт да цъфтят.

Catherine de Médicis - entourage de François Clouet

Френските религиозни войни: кога започват?

Малък акт на толерантност към протестантството във Франция идва през януари 1562 г. с Едикта на Сен Жермен – издаден от Катерина Медичи (на картината), френски регент и майка на Шарл IX, който тогава е на 11 години. Едиктът е декрет за толерантност, който признава правата на хугенотите за поклонение, при условие че го правят насаме, не в градовете и не през нощта. Но по-малко от два месеца по-късно, на 1 март, Франциск, херцог на Гиз, изпраща войските си в град Васи, където група хугеноти са на поклонение в една плевня.

Войниците избиват над 80 хугеноти, предизвиквайки първата от Религиозните войни. Ужасяващи актове на насилие се извършват и от двете страни из цяла Франция, като в крайна сметка херцогът на Гиз е убит. През март 1563 г. се постига неспокоен мир с Амбуазския указ, който гарантира на хугенотите техните религиозни привилегии.

През следващите няколко години в по-нататъшни схватки хугенотите вдигат оръжие срещу Короната и кланетата както на католици, така и на протестанти. По това време много хугеноти бягат от Франция, като една група създава колония в днешния Джаксънвил, Флорида, през 1564 г.

През август 1572 г. Катрин Медичи урежда брака на дъщеря си Маргарита Валaа с хугенота Анри IV. Той е следващият на френския трон след по-малките братя на Чарлз IX – един друг Анри и Франциск – и Катрин се надява, че съюз с мощната му династия ще успокои хугенотите за известно време.

Хиляди протестанти се събират в Париж за сватбата и градът се превръща в буре от напрежение. Кралският съвет се събира и изготвя план за убийството на някои от лидерите на хугенотите, за да предотврати това, което те считат за протестантско поглъщане – хиляди хугеноти бяха убити в Париж по време на т. нар. Вартоломеева нощ, с насилие, разпространено в цялата страна през следващите седмици. Булонският едикт от юли 1573 г. спира кръвопролитието и ограничава хугенотите да се покланят само в три френски града: Ла Рошел, Монтобан и Ним.

Louis XIIIval grace

Защо хугенотите са заплаха?

Луи XIII (на картината) тълкува решението в Ла Рошел като открит бунт срещу неговата власт и събира силите си за поход на юг. Той първо превзема хугенотския град Сомюр и след това побеждава брата на Рохан, Бенджамин, херцог на Субиз, по време на обсадата на Сен-Жан-д’Анжели на 24 юни 1621 г.

Следва обсада на Монтобан, но Луи не успява да превземе града. При обсадата му на Негрепелисе през 1622 г. обаче почти всички жители на тази протестантска крепост са избити и градът е изгорен до основи. Договорът от Монпелие е подписан по-късно същата година, като позволява на хугенотите да запазят крепостите си в Монтобан и Ла Рошел, но разпореждат тази в Монпелие и кралската крепост Форт Луи, близо до Ла Рошел, да бъдат разрушени.

Луи обаче не уважава договора, създавайки допълнително негодувание сред хугенотите. Влиятелният кардинал Ришельо, който ще стане главен министър на краля през 1624 г., съветва Луи да реформира Форт Луи. Ришельо е предпазлив по отношение на военната мощ на хугенотите и ги вижда като заплаха за стабилността на страната, но също така знае, че всяко неоправдано насилие или преследване, насочено към тях, може да засегне съюзите на Франция с протестантските нации в Европа. Независимо от това жителите на Ла Рошел усещат заплахата от неизбежна обсада.

През февруари 1625 г. херцогът на Субиз повежда нов бунт срещу Луи и окупира остров Ре, край западното крайбрежие на Франция близо до Ла Рошел. След това успешно атакува кралския флот по време на битката при Блаве и поема командването на брега на Атлантическия океан от Бордо до Нант. Успехите на херцога го карат сам да си даде титлата Адмирал на Протестантската църква. Ла Рошел гласува да се присъедини към Субиз, но до септември флотът на хугенотите и Субиз са победени и остров Ре се връща в кралската власт.

Отнема дълъг период на преговори, преди Парижкият договор да бъде окончателно приключен между краля и град Ла Рошел, на 5 февруари 1626 г. – хугенотите запазват своята религиозна свобода, но са наложени ограничения и Ла Рошел вече няма право да поддържа морски флот.

 
 
Коментарите са изключени