Георги Шпагин и 72 скорострелни причини за победа в барабанен магазин

| от |

Немците наричат Втората Световна война – светкавичната. Взели поука от първият глобален конфликт, те бързо преценяват, че окопната война е отживелица и с появата на танковете е време за рязка промяна на арсенала. В хода на войната мнозина били впечатлени от качеството на немското оръжие. В първите няколко години цялата военна индустрия на света е поставена на колене и демонстрира значително изоставане спрямо оръжието на противника.

Точно тук се заражда и идеята за автоматичното оръжие, което да допълни добрата стара и точна карабина. Днес едно от най-популярните оръжия е АК-47 и като такова разполага с редица разновидности, калибър, оборудване и още много други допълнения. Самият автомат обаче се ражда малко след Втората Световна война, следователно е присъствало друго автоматично оръжие, с което руснаците са успели да спечелят на фронта. Това разбирасе е популярният Пистолет-Пулемет Шпагина или просто „Картечен пистолет на Шпагин“.

Създател е Георги Симьонович Шпагин. Шпагин се ражда в село Клюшниково и работи дълго време като шофьор, в хода на Първата Световна война усвоява оръжейното дело и през 1922 г. вече е конструктор. Неговият PPSh е изключително елементарно и ефикасно оръжие, заредено със 7.62×25-милиметрови патрони.

Автоматичната стрелба се оказва необходима за сраженията, а за разлика от всички други по-сложни конструкции, този автоматичен пистолет може да се произвежда дори в автомобилни гаражи. Способен е да изстреля около 900 куршума в минута и макар да липсва такава нужда, влиза бързо и смело във въоръжението на съветската армия и до края на войната са произведени повече от 5 милиона такива. Дори и след като на въоръжение влиза AK-47, редица войници предпочитат да запазят своето зачислено PPSh.

Пистолет-пулемет_системы_Шпагина_обр._1941

Снимка: By George Shuklin – Собствена творба, CC BY-SA 1.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2865135

В началото на войната, когато червената армия прекосява финландските граници с надеждата, че бързо и лесно ще успее да неутрализира врага, изостава по един много важен критерий. Докато войниците превъзхождат числено финландската армия, която вече води партизанска война, всички са изпратени с популярния Мосин-Наган. Пушката е впечатляваща за времето си и в ръцете на опитен стрелец може да бъде страховита, но вече е на повече от 40 години и продължавала да се използва.

Междувременно Финландия е инвестирала в създаването на Suomi KP-31 – автоматична пушка ефективна на разстояние до 200 метра с 32 патрона в магазина срещу скромните 5 в Мосин-Наган. Разбира се, пушките винаги са били по-точно и ефективни по време на престрелка, но при директен конфликт е повече от ясно, че автоматичните пушки ще вземат превес. Другият голям проблем за тази зимна кампания е фактът, че голяма част от финландското население е известно със своя зимен лов и когато дошъл противникът, просто свалили ловните пушки и тръгнали да отстрелват хора.

Сред тях един от най-отличилите се е Симо Хаюха – неговата история може да прочетете тук!

Имайки предвид, че финландците се оповавали предимно на партизанската война, шансовете да попаднат на засада и да останат с вързани ръце пред обстрела на безмилостното оръжие е доста голям. Освен това не трябва да забравяме, че заради последните политически процеси, офицерите с опит са изместени от хора, които изобщо не познават изкуството на войната и вместо червената армия да е подготвена за всякакви сценарии отива да придобие за първи път своя военен опит. Следващите главоболия идват с настъплението на нацистите през 1941 г. и унищожаването на голяма част от руската индустрия. Нуждата и гладът за правилен инструмент дошъл именно от Георги Шпагин.

Забавно е как той никога не получава световната слава на своя колега Калашников. Неговата идея е да започне да заварява щамповани метални части и да избегне нуждата от болтове и прорези. Дулото дошло от огромното количество Мосин-Наган, но понеже било по-дълго, Георги решава да го среже на половина и след това да го хромира. То е и единственият елемент, който се завива към тялото. Идеята за барабанен магазин се родила от финландското оръжие и в него успял да събере приблизително 71 патрона. Механизмът на зареждане бил с пружина, която постоянно трябвало да се навива като часовник, но количеството огън, което може да се изсипе по врага било достатъчно обнадеждаващо. По-късните модели пристигали с извит магазин съдържащ около 35 патрона.

Mémorial_uniforme_soviétique_WWII (1)

Снимка: By User:Urban – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=55402

Тук идва един много важен проблем за всички – оръжието не било достатъчно мощно, както мнозина са разбрали в хода на войната. До този момент винтовката можела да бъде ефективна до 800 метра, но бедният Шпагин скъсявал дистанцията между 100 и 300 метра. Следователно трябвало да се роди и нова тактика. След като автоматите имат толкова много патрони, а червената армия – човешки капитал, скоро атаките били свързани с яростни атаки по окопите и дъжд от куршуми по врага. Понеже скоростта е важна, повечето се товарели на верния Т-34 и буквално трябвало да пробягат 100-на метра, осигурявайки си безмилостно огнево прикритие.

По време на Корейската война, китайската армия и корейската вече са копирали руското оръжие. Тяхната версия се нарича Type-50 и практически е точно толкова смъртоносна, колкото е била и по време на Втората Световна война. Имайки предвид, че големият магазин можел да бъде изстрелян за няколко секунди, единственото необходимо е било за един човек да се доближи опасно близо до целта си. След това идва време за разтоварването на пълнителя.

Russland, Kampf um Stalingrad, Soldat mit MPi

Очевидно дори немците са го харесвали!

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 116-168-618 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5338024

Легендарният звук от Type-50 е бил добра подсказка за приближаващата тежка битка. Съответно, докато нападат вечер, господата идвали не само с прикритието на нощта, но и с възможността да всяват страх от тракащите си шевни машини. Разбира се, Корейската война не приключва добре за тях, така или иначе автоматичният пистолет на Шпагин е повече от перфектен за повечето военни сценарии. Принуден е да отстъпи единствено пред АК-47 като по-съвършеното оръжие на Студената война.

По-важното е, че и до днес в някои партизански конфликти продължава да бъде на въоръжение. Георги Шпагин получава няколко награди за сътворяването на подобна машина и практически помагайки за спечелването на Втората Световна война. По ирония на съдбата умира само една година след излизането на оръжието му от употреба – 1951 г.

Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E0406-0022-011 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362314

 
 
Коментарите са изключени за Георги Шпагин и 72 скорострелни причини за победа в барабанен магазин

Повече информация Виж всички