shareit

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

| от |

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.

Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.

През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни.

Vorbeck-Schnee

В Китай Летов-Форбек се възхищава на културата, но остава разочарован от военните практики, той е един от малкото немски командири, които не разбират смисъла на войната и битката с жителите. Прекарва точно една година, отказва да приеме фактите и заявява, че немската армия не трябва да участва там, нито в последвалото разграбване. Прибира се обратно в родината, а през 1904 г. е зачислен в Немска Югозападна Африка – днешна Намибия. Там за първи път влиза в сражения и признава, че историята ще запомни случая, в който редовна войска побеждава партизани, при това само в една битка.

Ако Ромел се смята за пустинната лисицца на Африка през Втората Световна война, то Летов-Форбек е пустинният лъв на Първата Световна война. След като първият глобален конфликт вече чука на вратата, немският капитан осъзнава някои основни факти. Както обикновено, Африка ще се превърне във втора сцена. Стратегически няма да се държат никакви стойностни битки, а и самият климът няма да го позволи. Осъзнавайки предимствата и недостатъците, по това време Паул командва около 2600 немски войника 2472 африкански войника и 14 звода аскари – войници от африкански произход, пристигащи от различни европейски колонии.

Bundesarchiv_Bild_183-R05765,_Paul_Emil_von_Lettow-Vorbeck

Малко преди началото на военните действия, Летов-Форбек решава да вземе инициативата и отказва да преговаря с британците, както и отхвърля мнението на губернатор Хайнрих Шчне. Осъзнавайки, че войната е неизбежна, немският капитан тръгва към град Танга. На 2 ноември 1914 г. бойците наближават територията на града и в следващите четири дена успява да поеме контрол над позицията. Следващата му фаза е да организира атаки на британските жп прелези в Източна Африка. Отбелязва втора победа в битката за Джасин на 19 януари 1915 г. В тези победи получава и много ценния ресурс за войната. Проблемът е, че това са Пирови победи и много от офицерите не могат да бъдат заменени.

Настоява за подкрепа и след като разбира, че такава няма да има, сам чертае важните точки, които да пресече. В това отношение избира фортове, прелези, комуникационни точки и още много други. Командирът осъзнавал, че колкото по-сериозни победи имал в Африка, толкова повече главоболия ще създаде в Европа. Ресурсите продължават да идват от всички страни. В един момент е готов дори да използва партизанските методи на войната, за да разшири и влиянието си. Армията му наброява около 14 000 души, предимно аскари. Летов-Форбек говори перфектен суахили и обяснява причината за войната на своите африкански бойни другари. Назначава африканци за офицери и пред целия строй споделя „Всички сме африканци в тази армия, няма никакви други!“. Според историците, това е единственият бял командир, който е дал толкова много кредит на африканските бойци.

Впрочем, той подчертава, че не се говори само за боец, а и за човек. През 1915 г. Паул получава и още една приятна изненада – правото да използва хората и артилерията на кораба SMS Konigsberg. Плавателният съд остава неподвижен и инженерите бързо свалят оръдията, за да ги използват в сражението. Само немски инженер може да стигне до заключението, че един кораб ще се разглоби и ще се превърне в мобилна батарея. Този успех поставя и немската армия като първа в света по използването на възможно най-голямата артилерия по време на Първата Световна война, но само за територията на Източна Африка.

Deutsch-Ostafrika, Askarikompanie

През 1916 г. британските сили, подкрепяни от белгийски части, тръгват смело напред с армия от 45 000 души към Табора. Немският капитан успява да направи нещо много важно, не им позволява просто да се разхождат и всяка крачка, която правят, идва веднага с жертви. До 1917 г. в една много тежка битка в Махива през октомври 1917 г. той успява да спре около 2700 британски войника, докато губи едва 519 от своите. Въпреки това, численото превъзходство остава. След тази битка Паул получава обещание, че ще бъде повишен в майор-генерал. На 25 ноември 1917 г. чака противника да се доближи до река Ружума в Португалски Мозамбик. Собственоръчно отрязва всички канали на собствената си армия и се превръща в един особено ефикасен въоръжен номад.

Британците така или иначе пускали помощи по течението, а германецът бързо успял да събере каквото е необходимо. За една година, неговите войници живеят на всичко, което се пусне по реката. Още по-забавната новина е, че когато започнали да се пускат оръжия, той бързо обновил стария арсенал с нов – британски. Можете да си представите какво объркане става в редиците на противника, когато чуят стрелбата на собствени оръжия. За да спести потенциалните бунтове в колонията, започва да отделя провизии в планината Улугуру и да спре глада. Германия изпраща много кораби с помощи, но от тях само два успяват да пробият британската защита. Почти целият бряг остава затворен в края на септември и британското превъзходство е факт, останалите териториални точки са под контрола на белгийци.

Deutsch-Ostafrika, Artillerie

Летов-Форбак остава затворен, с по-малко хора, натоварен със задачата да пази жени, деца, бойци и още много други. Накрая нарежда всички да съберат багажите си и да тръгнат на поход, за да стигнат до една точка, която може да се защитава. Избягва нарочно всички села и места, където живеят племена, за да не подтикне някого към дезертьорство. Несгодите продължават и с испанския грип, който пристига в Африка през 1918-1919 г. На 28 септември се връща в немската територия и когато разбира, че войната е приключила, той получава команди от британските офицери да продъжли към Аберкорн и да предаде армията си. На 25 ноември заедно с 30 немски офицера, още 125 доброволеца и около 1168 аскари, се предава.

General Paul von Lettow-Vorbeck

Докато са под плен, немският генерал не спира да настоява за освобождаването на аскарите. Един от историците споделя, че когато Паул се предава, аскарите били готови да леят още кръв, което било нечувано по това време. С един най-обикновен жест, немецът спира конфликта още в зародиш. През 1919 г. се завръща в Германия и е посрещнат като герой. Неговата война е спечелена и той остава единственият немски командир, който успешно е успял да нападне и завладее територия на Великобритания по време на Първата Световна война, никой друг не е можел да се похвали с такъв успех. След като се връща в Германия и Хитлер поема властта, много войници и герои от първият глобален конфликт получават възможност да се насладят на много по-сериозни постове.

Lettow's_surrender

Летов-Форбек е поканен за посланик в съда Свети Джеймс, но според историците, както и внуците, през 1935 г. генералът застава пред фюрера и му отказва, използвайки най-цветните немски псувни, за които може да се сетите, при това без да бъде учтив. Това коства неговия постоянен контрол и следенето от немската полиция. През 1938 г. е повишен в генерал за специални служби, но никога не е потърсен да служи.

В края на Втората Световна война оцелява единствено на милостинята на приятели, след войната успява да се стабилизира, посещава още един път Африка, където е посрещнат от своите бойци, както и от Великобритания с пълни военни почести. Умира през 1964 г. само 11 дена, преди да навърши своя 94 рожден ден. В негова чест пристигат двама бивши войника от аскарите. Немската армия прави почетна стража, а самият той е погребан с всички военни отличия, които е спечелил.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени