shareit

Евреите „Отмъстители“, които се опитаха да отровят 60 000 нацисти

| от |

„Какво е ционизмът? Ционизмът е евреите да вземем съдбата си в свои ръце и да не позволяваме на другите да диктуват съдбата ни“, казва Дина Порат, главният историк в израелския мемориал Яд Вашем, по отношение на наскоро разкрита операция на еврейската група „Отмъстителите“.

Забележителната история, публикувана от Асошиейтед прес, излиза наяве в наскоро разсекретен военен доклад на САЩ и разкрива как група оцелели от Холокоста евреи се опитват да отмъстят на нацистите, като oтрaвят над 2000 германци, затворени в лагер за военнопленници.

Арсен

Отмъщението e последното нещо в повечето еврейски умове в края на Втората световна война; всеки просто се опитва да възстанови разрушения си живот. Които не са мъртви, са разпръснати по четирите краища на земята и именно опитите да се изправи на крака са това, което заема умовете на мнозина.

Мисли за отмъщение обаче все пак съществуват – в съзнанието на около 50 млади мъже и жени, повечето от които по-рано са били и членове на съпротивата. Тази група, която нарича сама себе си Отмъстителите, се стреми да гарантира, че възможно най-много нацисти ще платят за престъпленията, извършени срещу техния народ. Докато Нюрнбергските процеси се провеждат, за да се осъдят високопоставени членове на нацистката партия за тяхната роля в престъпленията срещу човечеството, извършени срещу еврейския народ, много евреи се чувстват предадени и остават с неудовлетворено желание за справедливост, тъй като много нацисти, които участва активно в избиването им, успяват да избягат без наказание.

Defendants in the dock at the Nuremberg Trials

Част от обвиняемите в Нюрнберг: на първия ред от ляво надясно са Гьоринг, Хес, Рибентроп и Кайтел

Джоузеф Хармац (91), чието кодово име в Отмъстителя е Джулек, е един от последните оцелели членове на групата и до днес ни най-малко не съжалява за убийствата на нацисти, в които участва.

Първоначалният им план е групата да отрови водоснабдяването в Нюрнберг. Този план, измислен от израелския поет, Аба Ковнер, е приет със сериозни опасения от мнозина, тъй като се смята, че смъртта на много невинни германци няма да бъде толерирана от останалия свят и че ще отмести съчувствието от еврейската кауза. Ковнер привлича вниманието на британските власти и е принуден да изхвърли отровата в морето, преди да бъде арестуван.

След това вниманието се насочва към лагера за военнопленници Сталаг 13 в Лангвасер, близо до Нюрнберг, където американците държат хиляди войници от СС. Отмъстителите успяват да си намерят работа в пекарна, която доставя хляб в лагера, и правят планове да добавят арсен към него. Ковнер предоставя арсена; Хармац контролира плана извън пекарната и трима членове на Отмъстителите смесват отровата с лепило и вода и с получената смес намазват 3000 хляба. След това хлябът е доставен в лагера с цел да отрови 12 000 есесовци, но за огорчение на групата, жертвите им се разболяват сериозно, но никоя от не умира от отравянето.

След неуспеха на атаката Хармац, Дистал и останалите членове трябва да избягат и на чехословашката граница ги среща Йехуда Маймон, оцелял от Аушвиц, който подкупва граничарите, за да им позволи да избягат. След това те бягат през Италия, преди да се установят за постоянно в Израел.

Разсекретените досиета показват, че количеството на използвания арсен би трябвало да е достатъчно, за да доведе до смъртта на войниците, и затова до днес никой не е сигурен защо няма смъртни случаи. Според AP, който поиска разсекретените документи чрез Закона за свобода на информацията, в един от меморандумите от 1946 г. е посочено „три празни бутилки с топла вода и чувал, съдържащ четири пълни бутилки с топла вода. Анализът на съдържанието разкрива, че те съдържат достатъчно арсен, смесен с лепило и вода, за да убие приблизително 60 000 души.“

По-нататък се казва, че лабораторните тестове показват „арсен на дъното, отгоре и отстрани на хляба“. Лекарите, лекуващи затворниците в Сталаг 13, пък съобщават, че „мъжете от СС проявяват симптоми, подобни на холерата, които включват повръщане, диария и кожни обриви“. В доклада се посочва, че всеки хляб съдържа 0,2 грама арсен, което би трябвало да е фатално за всеки, който го изяде.

View of judges panel during testimony Nuremberg Trials 1945

Съдиите на трибунала

През 1999 г. Хармац и Лайпке Дистал, които работят под прикритие в пекарната, участват в телевизионен документален филм за операцията, който е излъчен през 1999 г. Съгласно германското законодателство, прокурорите в Нюрнберг са поставени в неприятната позиция да разследват оцелелите от Холокоста, които са опитали да убият нацистите. В крайна сметка разследването приключва, без да бъдат предприети съдебни дела поради „извънредни обстоятелства“.

Дина Порат, главният историк в израелския мемориал Яд Вашем, поставя цялата атака в перспектива, казвайки: „Трагедията е на път да бъде забравена и ако не накажете за едно престъпление, ще получите друго Точно това ги движеше – не само справедливост, но и предупреждение, предупреждение към света, че не можеш да нараниш евреите по такъв начин и да се измъкнеш без последствия.“

Хармац не изпитва угризения за атаката и смята, че е негов дълг да направи нещо, преди да се установи в Израел: „Наложително беше да се сформира тази група. Ако се гордея с нещо, това е, че принадлежах към тази група. Не дай Боже, ако след войната просто се бяхме върнали към нормалния живот, без да мислим да си го върнем на тези копелета. Би било ужасно да не отвърнем на тези животни.“

 
 
Коментарите са изключени за Евреите „Отмъстители“, които се опитаха да отровят 60 000 нацисти

Повече информация Виж всички