shareit

Експедиция Полярна мечка: Американците, които се биха в Руската гражданска война

| от |

40 градуса под нулата, а взводът на лейтенант Хари Мийд е твърде далеч от дома. Точно пред руското село Уст Паденга, на 800 километра северно от Москва, американските войници седят в две малки укрепления с окопи, изкопани във вечния лед. Датата е на 19 януари 1919 година,л малко преди зазоряване.

През биноклите си погледите на американците гледат на юг в тъмнината. Срещу тях святкат ракети, а сенчести фигури се придвижват през малките села около тях – болшевишки от руската Червена армия, които се надяват да изтласкат американските нашественици на 300 километра на север, обратно чак до замръзналото Бяло море.

Първият артилерийски снаряд полита към американците призори. 29-годишният Мийд от Детройт се събужда, облича се и хуква към предната позиция на своя взвод от 47 души. Снарядите падат в продължение на час, след което спират. Войници от болшевишката Червена армия, облечени в зимно-бели униформи, се появяват от снега и деретата от три страни и тръгват към американците, стреляйки по тях с автоматични пушки и мускети.

„Веднага разбрах, че нашата позиция е безнадеждна“, спомня си Мийд. „Стреляхме по вражеската линия и веднага щом едната вражеска вълна беше спряна на единия фланг, другата започваше да ни притиска от другата страна.“

С приближаването на Червената армия с щикове на оръжията, Мийд и неговите войници отстъпват. Те тичат през селото, от къща на къща, „все повече от нашите колеги оставаха да лежат в студа и снега мъртви“, каза Мийд. Накрая Мийд стига до следващото село, изпълнено с американски войници. От 47-те взвода на Мийд 25 души загиват в този ден, а други 15 са ранени.

Polarbearexpedition

Убит болшевик (на главната снимка е друг убит болшевик)

За 13 000 американски войници, служили в отдалечените части на Русия преди 100 години, нападението над хората на Мийд е най-лошият ден в един от най-малко известните военни конфликти на САЩ. Когато изгрява 1919 година, американските сили са в Русия вече от месеци. Първата световна война все още не е приключила за 5000-те членове на 339-ия полк на американската армия от Американските сили, разположени близо до пристанищния град Архангел, точно под Северния полярен кръг, нито за 8-хилядните войски от 27-ия и 31-ви полкове, които са разположени в пристанището на Тихия океан Владивосток, на 6500 километра на изток.

Те попадат в сложната международна интрига на Руската гражданска война. Русия започва ПСВ като съюзник на Англия и Франция. Но Болшевишката революция от 1917 г., водена от Владимир Ленин и Лев Троцки, създава комунистическа администрация в Москва и Санкт Петербург, което изважда Русия от конфликта и тя влиза в мир с Германия. До есента на 1918 г. едногодишното правителство на Ленин контролира само част от централна европейска Русия. Силите, които наричат себе си белите руснаци – хлабава коалиция от либерали, социалдемократи и верни на убития цар – се бият с комунистите от север, юг, изток и запад.

Два месеца след примирието на 11 ноември 1918 г. – което официално слага край на войната за останалата част на Европа – когато 1 милион американци във Франция се готвят да отплават към дома, американските войски в Русия установяват, че техните лошо дефинирани мисии са се превърнали в нещо дори по-неясно и объркано. Историците все още спорят защо президентът Удроу Уилсън въобще праща войски в Русия, но са склонни да се съгласят, че двете мисии, обременени от неясните цели на Уилсън, завършват с провали, които ще преследват САЩ през идния век.

Когато Уилсън изпраща войските си в Русия през юли 1918 г., Първата световна война все още изглежда ужасно за съюзниците. Тъй като Руската империя вече не участва в континенталната борба, Германия премества десетки дивизии във Франция, за да се опита да нанесе един последен удар и да сложи край на войната, а пролетното й настъпление вече поставя Париж в артилерийски обсег.

Отчаяни да отворят отново Източен фронт, Великобритания и Франция оказват натиск върху Уилсън да изпрати войски за присъединяване към съюзническите експедиции в Северна Русия и далечния Изток на Русия и през юли 1918 г. Уилсън се съгласява да изпрати 13 000 войници. Съюзните се надяват, че белите руснаци могат да се присъединят към войната, ако победят червените.

За да оправдае малката намеса, Уилсън издава внимателно формулирана, дипломатично неясна бележка. Първо, американските войски ще пазят гигантски съюзнически оръжейни складове, изпратени до Архангел и Владивосток, преди Русия да напусне войната. Второ, те ще подкрепят Чехословашкия легион от 70 000 души, бивши военнопленници, присъединили се към съюзническата кауза и воюващи с болшевиките в Сибир. Трето, въпреки че в бележката се казва, че САЩ ще избегнат „намеса във вътрешните работи на [Русия]“, също така се казва, че американските войски ще помогнат на руснаците със собственото им „самоуправление или самоотбрана“. Това е дипломация за подпомагане на белите руснаци в гражданската война.

„Това е движение основно срещу болшевишките сили“, казва Доран Карт, старши уредник в Националния музей и паметник на Първата световна война в Канзас Сити. „[Но] не можехме наистина да влезем и да кажем: „Бием се срещу болшевиките“. Щеше да изглежда, че сме срещу нашия предишен съюзник във войната.“

Декларираните цели на Уилсън са толкова двусмислени, че двете експедиции на САЩ до Русия в крайна сметка изпълняват много различни мисии. Докато войските в Северна Русия се включиха в Гражданската война, войниците в Сибир участват в непрекъснато променяща се поредица от конфликти и престрелки, включително много с предполагаемите им съюзници…

Polar Bear Monument left-front

Американските войници в северна Русия, 339-и полк на американската армия, са изпратени, защото повечето бяха предимно от Мичиган, така че военните командири преценяват, че войниците ще могат да се справят с екстремния студ във военната зона. Обучението им в Англия включва уроци и от антарктическия изследовател Ърнест Шакълтън за оцеляване при условия под нулата. Така ​​Експедиция Полярната мечка пристига в Архангел, точно под полярния кръг, през септември 1918 г.

* * *

По-късно ветерани от намесата на САЩ в Русия пишат гневни мемоари, след като се прибират у дома. Един полярна мечка, лейтенант Хари Костело, озаглавява книгата си „Защо отидохме в Русия?“ В книгата Грейвс се защитава срещу обвинения, че е трябвало да се бори агресивно с болшевиките в Сибир и напомня на читателите за белоруските зверства. През 1929 г. някои бивши войници от 339-ти полк се завръщат в Северна Русия, за да приберат останките на свои 86 другари. 45 от тях сега са погребани в гробището Уайт Чапъл близо до Детройт, около бяла статуя на ядосана полярна мечка.

Историците възприемат решението на Уилсън да изпрати войски в Русия като едно от най-лошите военновременни решения и предвещание за други лошо планирани американски интервенции в чужди страни през века. „Наистина не постига нищо – беше зле замислено“, казва Нелсън от Експедицията Полярната мечка. „Уроците от там биха могли да бъдат приложени във Виетнам и биха могли да бъдат приложени и в Ирак.“

 
 
Коментарите са изключени