shareit

Една от последни сили, защитавали бункера на Хитлер, е френска

Един от последните Рицарски кръстoве на Железния кръст, дадени във Вермахта по време на Втората световна война, е връчен на французин – на унтершарфюрера от подразделението Вафен-СС, Юджийн Воло. Воло принадлежал към дивизия „Карл Велики“, която се състои от група френски доброволци, воювали на страната на Третия райх срещу съюзниците. Част от бойните им усилия са срещу собствената им страна.

По време на здрачните дни на войната в Европа, шепа от тези френски бойци остава в боя до горчивия му край, отказвайки да се предаде като вместо това формират ключова финална защита в една абсолютно безнадеждна позиция. Много от тях, включително гореспоменатия ефрейтор, загиват, изпълнявайки своя дълг, защитавайки центъра на Берлин и бункера на фюрера.

Bundesarchiv Bild 101III-Wiegand-117-02, Russland, Kradschütze, Beiwagenkrad

Вафен-СС в Прибалтика

Пътят на френският ефрейтор и неговите другари до касапницата в столицата на Райха е доста уникален и започна през късната есен на 1944 година. По това време френските доброволци, които се бият във Вермахта, формират 33-та Вафен-гренадирска дивизия на СС Карл Велики (1-ва френска) и полк Карл Велики във Вилдфлекен, където се обучават под германско ръководство.

Военната единица се формира като се обединяват войски от други френски групи на страната на Вермахта. Много от мъжете в новосъздадената дивизия са закалени в битка ветерани, които са се били заедно с германците на Източния фронт срещу СССР. Не след дълго дивизията достигна пиковата си сила от около 7500 души, малко след създаването си.

Единицата е наситена със символика и представлява самата общоевропейска империя, която Хитлер винаги е искал. Името „Карл Велики“ казва всичко.

Гербът на дивизията изобразява комбинация както от Германия, така и от Франция: Флер де Лис и Императорският орел на нацистите се обединяват в едно – както великата Франкска империя, която някога е управлявала цяла Западна и Централна Европа преди 1000 години.

Не след дълго новосъздадената дивизия Карл Велики се изправя срещу врага.

33. SS-Waffen-Grenadier-Division „Charlemagne”

Ръководството на Вермахта дава заповед през февруари 1945 г. тези французи, които все още са без тежко въоръжение и комуникационно оборудване, да бъдат изпратени в Померания. Скоро Карл Велики се озовава при Хамерщайн, днешен Царн, заедно с три дивизии на германската армия, където бързо са обкръжени и победени от съветските бронирани дивизии.

Само около хиляда французи под командването на СС-бригаден фюрер Густав Крюкенберг успяват да се домогнат до някаква безопасност.

През нощта на 23 срещу 24 април 1945 г. Крюкенберг (германец, който свободно владее френски език) получава обаждане от щаба на група армии във Висла. Наредено му е да прегрупира хората си и да дойде да помогне за отбраната на Берлин.

Крюкенберг дава на своите войници две възможности: битка или завръщане у дома във Франция. Той също така е напълно откровен с тях, когато им каза, че Шарл дьо Гол е в процес на възстановяване на свободна Франция от щетите, които сега отстъпващите нацисти бяха нанесли.

Над 60% от мъжете решават да се върнат у дома. Останалите знаят, че не могат да очакват снизхождение от френския народ след завръщането си и избират да продължат да се борят за Райха.

Kolobrzeg1945
Част от Померания след завладяването й от Съветския съюз

Приблизително 400 французи доброволно се присъединиха към Крюкенберг в Берлин. Те получават допълнителна мотивация след една огнена реч от френския дивизионен капелан, граф Майол де Лупе, чиято реторика подкрепя борбата до смърт. Това е раждането на Щурмбатальона Карл Велики.

Bundesarchiv Bild 101I-710-0371-20, Ukraine, Ausbildung an Panzerabwehrwaffe
Панцерфауст

Когато мъжете от новосформирания Щурмбатальона Карл Велики пристигнат в Берлин, зловещата тишина в града ги изненадва – чува се само далечният тътен на съветските оръдия. Атмосферата е много по-различна от суровите условия по пътищата към столицата, които са затрупани с бежанци, и с объркани войници в началото на поражението им.

Французите напредват към сърцето на града, който трябва да бъде столица на хилядолетен райх, но сега лежи в руини. Не след дълго се натъкват на група хитлеристки младежи, борещи се срещу Съветите с т. нар. Панцерфауст – немско противотанково безоткатно оръдие. Заедно те успяват да унищожат около 14 вражески танка и да ги задържат за 48 часа. Това е подвиг на изключителна храброст.

Боевете продължават дни наред, като германците и техните чуждестранни контингенти се оттеглят в лицето на превъзхождащата ги огън и жива сила. Най-яростното меле става в берлинския квартал Нойкълн. Членовете на щурмбатальон Карл Велики са длъжни за повече от половината от над 108 унищожени съветски танкове.

Юджийн Воло

Това е най-добрият час на Унтершарфюрер-СС Юджийн Воло в разгара на битката при Берлин близо до канцеларията на Райха. Съветите хвърлят по-голямата част от своите хора и техника по враговете си, опитвайки се да поставят нацистите на колене. Воло унищожава 6 вражески танка през следващите дни, докато участва в боевете близо до Фюрербункер. Той е награден с Железния кръст на 29 април 1945 г., а съветски снайперист го убива три дни по-късно.

Приблизително 30 мъже от някога гордия щурмбатальон Карл Велики остават живи, когато Адолф Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. Същият ден Крукенберг дава заповед формированието да се разпусне от бункерния комплекс.

Много от французите се предават на съветската армия близо до железопътната гара в Потсдамер. Други бягат на запад и успяват да се предадат на британските сили при Бад Клайнен. Много от мъжете обаче се връщат във Франция, където са заловени и настанени в лагери за военнопленници – смята се, че 11 или 12 са застреляни от френските власти като предатели.

 
 
Коментарите са изключени за Една от последни сили, защитавали бункера на Хитлер, е френска

Повече информация Виж всички