shareit

Джак Лукас, който се хвърли върху две гранати и оцеля

| от |

Бихте ли се хвърлили върху граната, за да спасите приятелите си? Ами върху две гранати? Джак Х. Лукас прави точно това и така става най-младият мъж, получил Медал на честта – най-високото бойно отличие на САЩ.

Роден под името Джаклин Харел Лукас в Плимът, Северна Каролина, на 14 февруари 1928 г. Джак е талантлив спортист, който бързо се издига до капитан на футболния отбор в гимназията си – Военния институт Едуардс.

Още на 14-годишна възраст Джак изглежда много по-възрастен, отколкото е. Сравнително висок за възрастта си – 172 сантиметра и със сочно тяло – 80 килограма – Джак няма проблеми да убеди морската пехота, че е на 17, когато се записва през август 1942 г. За да се запише на 17-годишна възраст (за разлика от на 18 ), на Джак му е необходим подпис на родител и затова той подправя този на майка си.

Джак проведе основното си обучение на остров Парис, Южна Каролина, и се квалифицира като стрелец на пушка и оператор на тежка картечница. През ноември 1943 г. той е назначен в 6-то базово депо на V амфибийен корпус в лагер Катлин в Оаху, Хавай. Там той е повишен в редник първи клас през януари 1944 г. Става обаче и проблем – след като преглеждат писмото, което Джак напише на приятелката си, военните цензори разбират, че е само на 15 години. Следва, разбира се, отстраняването му от бойната му част, но вместо да го изпратят вкъщи (нещо, към което той е силно против), е назначен да кара камион.

Разбира се, само да върти геврека е много извън представите на Джак за военна служба. Ядосан, той се забърка в толкова много неприятност (основно сбивания), че в крайна сметка е изпратен на съд и прекарва 5 месеца в чупене на скали и ядене предимно на хляб и вода.

USS Deuel APA-160

USS Deuel

Освободен от затвора през януари 1945 г. и все още решен да види битка, Джак си тръгва от назначение му пост и се качва на борда на USS Deuel, транспортен кораб, който отплава, за да се бие в Тихия океан. Тъй като напуска заданието си, той е обявен за дезертьор и понижен в ранг до редник. Сега, вече по-близо до войната, след като се укрива за около месец, Джак най-накрая на 8 февруари 1945 г., се предава доброволно отново с желанието да влезе в битка. На 14 февруари навършва 17, а на 20 февруари желанието му най-накрая се сбъдва и той участва в сраженията на остров Иво Джима.

По време на битката на 20 февруари Джак и неговите другари напредват към японско летище близо до планината Сурибачи. Докато се прикриват в окоп под куршумите на врага, Джак осъзнава, че са само на няколко метра от вражеските войници в съседен окоп. Той успява да застреля двама от тези войници, преди две гранати да попаднат в неговия окоп.

Без много време за мислене, Джак се хвърля върху първата граната, заравяйки я във вулканична пепел и я закрива с тялото и пушката си, за да защити бойните си другари от взрива. Когато и другата граната се появява веднага след първата, той протяга ръка и я издърпва под себе си. Тялото му поема основната сила на взривовете и огромното количество шрапнели. Всички войници с него са спасени, но нараняванията по тялото му са толкова сериозни, че всички смятат, че ще умре. Едва след като втора група войници идва на помощ, някой забелязва, че някак си Джак все още е жив.

6c32c33e1f283c0177f37e54ee0952b9

Джак Х. Лукас получава флага на своя Медал на честта, 3 август 2006

Той трябва да се подложи на над 20 операции и много терапия и реабилитация. Въпреки усилията на лекарите, над 200 парчета шрапнел остават в тялото му до края на живота му.

Малко след този безкористен акт на героизъм, на 26 февруари 1945 г., класификацията му на дезертьорите е премахната, рангът му на редник първи клас е възстановен, а в крайна сметка и всички му 17 военни присъди са изчистени. Той обаче е обявен като негоден за военна служба и така на 18 септември 1945 г. е освободен от поста си в морската пехота.

На 5 октомври 1945 г. на специална церемония президентът Хари С. Труман връчва на Джак и 13 други войници Медала на честта. На 17 години той е не само най-младият на церемонията, но и най-младият въобще получавал наградата. Този медал е само един от редица други медали и почести, които получава за службата си.

След като се връща към цивилния живот, той отваря верига магазини за продажба на говеждо месо във Вашингтон, ожени се няколко пъти (като една съпруга дори се опитва да го убие), а по-късно публикува автобиография, доста подходящо озаглавена „Неразрушимият“.

Джак умира от левкемия на 5 юни 2008 г. на 80-годишна възраст.

 
 
Коментарите са изключени