Да се измъкнеш под носа на Нацистите

| от Ивелина Беркова |

По време на Втората световна война, докато Белгия е под властта на Германия едно смело момиче ще организира серия от операции, с които спасява живота на голям брой британски войници да избягат клопките на нацистите.

Нейното име е Андре Ужени Адриен де Йонг. Ражда се на 30 ноември 1916 година в семейството на училищният директор Фредерик де Йонг и домакинята Алис Декапентри в град Скарбек. От малко дете бъдещата спасителка се запознава със историята на Един Кавил. Английската сестра помага на хиляди войници незабелязано да изчезнат от завзетите от немците земи на Белгия. Тя го прави като им осигурява маршрут до Нидерландия, неутрална територия.

За делата си храбрата е заловена и разстреляна от немците.
Тази личност дълбоко трогва Андре и на кръстопътя между две световни войни ще се превърне в пътеводител за бъдещите ѝ постъпки. Де Йонг се радва на нормално детство и завършва образованието си благополучно. В последствие се насочва към комерсиалното изкуство. Спокойният ѝ живот е на път да бъде преобърнат от началото на Втората световна война през 1939 година.

След дълги, изтощителни боеве кралство Белгия се предава на немските войски. В страната се поставят строги мерки и условия за жителите, за да се избегнат бегълци. 23-годишната Андре, от чувство за дълг към ранените ще си притича на помощ на всички ранени бойци. Оставяйки професията си тя става медицинска сестра в столицата Брюксел. Дългите стресиращи работни часове, с които се сблъскват жените по никакъв начин не смущават младата героиня.
Сред пациентите ѝ са и британски военнослужещи, чиито рани тя превързва. През прекараното си време там сестрата ще изпрати хиляди техни трогателни писма на близките им чрез Белгиският червен кръст. Ще се зароди отново в мисълта ѝ онази нейна любима детска история. По стъпките на сестра Кавил ще тръгне и вдъхновената млада дама.

Тук ще се сблъска, обаче с много проблеми. Сега Нидерландия и заобикалящите ги страни са под немско владение. Това изисква организацията на съвсем различен маршрут, който ще отведе пътуващите до тогава неутралната Испания, откъдето да могат да се върнат в Англия. Пътят ще бъде наречен “Линията на кометата”, защото осигурява бърз и ефикасен транспорт, за който е нужна само седмица.
За организирането на всички нужни подготовки де Йонг няма сама да успее да се справи. Притичат се много нейни събеседници, които ѝ помагат да уреди къщи по маршрута, в които пътуващите да могат да почиват и да възстановят енергията си с провизии.

След като всичко е готово остава на групата, водена от Андре да намери и спаси войниците преди те да са заловен от немците. При необходимост те се подслоняват в безопасно убежище, където да се възстановят от нараняванията си. Дават им се цивилни дрехи и им се осигуряват фалшиви документи за самоличност. Когато са готови, те се подготвят за дългият път.

По “линията” първо ще тръгне група от 11 войници, които се насочват предпазливо към Франция, откъдето евентуално пристигат до финалната си дестинация. Маршрутът крие своите опасности, теренът е често необработен и труден за преминаване, но това е единствената надежда за мъжете към свободата. Операцията ще приключи с провал като те са заловени на границата на Испания. Независимо, че страната се прокрадва външната политика на Нацистка Германия и всеки беглец се залавя. От всички успяват да се освободят единствено двама.

Къщата на де Йонг

Заради трагичният си първи опит, Андре саморъчно решава да преведе следващата група. Тя потегля със седмочленен отряд от въздушни войници. Маршрутът е същият, но този път тя се грижи за по – внимателното придвижване на отряда. След успешно транспортиране военните се връщат вкъщи вече свободни. “Линията на кометата” става изключително важен мост между загубените британци и техният дом. По пътя се осъществява и пренасянето на важна информация за печелене на войната.

Загрижена да спаси колкото се може хора вярната предводителка ще влезе в преки преговори с британските власти. Отначало се зараждат съмнения, че разговарят с враг под прикритие, но скоро девойката потушава техните притеснения с действията си. Така спасителната мисия на де Йонг не само е финансирана, но и подпомогната с отряд от хора, които да спасяват войниците по пътя.

Трима освободени военни ще си припомнят срещата си с тяхната спасителка в разкази. Летейки над вражески земи, те са принудени да се приземят извънредно. Оттам се укриват в безопасна къща. При тях ще дойде и тяхното спасение. Жената пред тях ги посреща като казва:”Името ми е Андре, но бих искала да ме наричате Деде (Малката майка). Отсега аз ще съм вашата малка майка,а вие – моите дечица. Ще е мой дълг рожбите ми да стигнат до Испания и оттам до свободата си.”.

Думите ѝ остават завинаги запечатани в спомените на тримата мъже като споменават как тя ги гледа с очи пълни с надежда и борбен дух.
Организирана система на де Йонг е като добре смазана машина. На родна земя се завръщат все повече войници. Нейният баща също ѝ съдейства, но ще бъде заловен от тайната полиция на нацистите и екзекутиран през 1943 година. Смъртта му не сломява освободителката, която смело продължава напред.
Нейните успешни операции започват да съмняват немските власти и започват да ловят всеки, който изглежда подозрително.

С риск да бъде разкрита Андре се принуждава да премести централното си управление в Париж, където е заловена от Гестапото. След дълги часове разпитване, тя си признава, че е ръководител на цялата операция. Фактът, че е жена я спасява от студените клопки на смъртта. След разкритието си немците не вярват на ушите си и решават, че тя се подиграва с тях. Вместо да я екзекутират тя е хвърлена в концентрационен лагер. За нейно щастие, експедициите по “линията” вървят гладко и в нейно отсъствие.

През 1945 година пътеводителката е спасена, останала кожа и кости. След краят на войната се разбира, че нейните усилия спасяват живота на 800 мъже, като тя самата извежда 118 войника. За храбростта си тя е наградена с много награди и медали от няколко държави. С голяма чест кралят на Белгия я дарява с титлата баронеса.
Мисията ѝ не свършва дотук, обаче, защото тя се връща на работа като медицинска сестра. След дълги години живот храбрата баронеса Андре де Йонг почива на 13 октомври 2007 година на 90.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Да се измъкнеш под носа на Нацистите

Повече информация Виж всички