shareit

Човек от Соломоновите острови почина след взрив на бомба от 1940 г.

Един човек е убит, а други трима са ранени на Соломоновите острови при внезапна експлозия на бомба от Втората световна война. Бомбата избухва през май по време на набиране на събитие средства в столицата Хониара. Местните, които организират събитието, запалват огън, за да сготвят храна, без да знаят, че под огъня  има бомбата, което е причинило детонацията й, убивайки Разив Хили.

Отрядът за обезвреждане на експлозивни оръжия на Соломоновите острови е разчистил зоната от останалите парчета от бомбата, които са идентифицирани като стари боеприпаси в САЩ. „Полицията реагира на инцидента и обезопасява местопроизшествието след взрива“, казва инспектор Клифорд Тунуки от отряда. И добавя: „Експертите ни са идентифицирали бомбата, която е 105-милиметров високоексплозивен снаряд, останал след Втората световна война.“

Роднини на Хили са съкрушени от трагичния инцидент. Братовчедът му Клод Посала каза: „Това е шокиращ и тъжен начин за Разив да умре. Просто не можем да го приемем.“

Смъртта на Хили е третата за само 9 месеца, причинена от остатъците от боеприпаси от Втората световна война на островите, след като двама австралийски и британски колеги бяха убити при експлозия, също в столицата, докато търсят и картографират бомби от Втората световна война.

Aerial view of Honiara, 2013

Гледка над Хониара

Кой е виновен?

Инцидентът кара мнозина да попитат кой е виновен и кой е отговорен за почистването на невзривените боеприпаси. Тази бомба, заедно с много други, е американско устройство, пренесено по време на Втората световна война, докато тече битката с японците. И понеже тези битки бушуват над стотици острови в целия Тихи океан, днес върху тях вероятно са останали хиляди невзривени бомби.

И двете страни донасят огромни количества боеприпаси, мини, гранати и артилерийски снаряди, някои от които са загубени и забравени, докато други са изстреляни, но просто не избухват. Джон Родстед, член на организацията SafeGrounds, казва: „Изхвърлянето на остатъците от боеприпаси в Тихия океан е много, много кратко. Част от нещата са хвърлени в океана. Войските бързат да се приберат у дома, което и правят. И оставят местните хора с опасно наследство в продължение на години“.

По тази причина мнозина смятат, че САЩ и Япония трябва да вложат повече ресурси, за да помогнат на тези райони да премахнат потенциално смъртоносните експлозиви. Д-р Посала заявява, че вярва, че САЩ имат „морално задължение“ да помогнат. И добавя: „Правителството на Соломоновите острови няма да може да почисти всичко. Нямаме капацитет. Кой знае колко други бомби лежат само на около 30 см под повърхността?“

Тарцизий Кабутаулака, политолог, обаче не е изненадан от инцидента. „Около Хониара и всъщност в много други части на Соломоновите острови имате много невзривени боеприпаси“, каза той. „Проблемът е, че има много от тях и че са разпръснати из цялата страна.“

GuadCoastwatcher

Соломонови острови, 1943 г.

Поглед към бъдещето

Полагат се усилия от САЩ, Норвегия, Нова Зеландия и Австралия за премахване на невзривените боеприпаси от многото засегнати острови, но има опасения, че тези усилия все още не са достатъчни за справяне с такава огромна задача. „Ще трябва много работа и много ресурси, за да можем да изчистим всички тези неща“, каза Кабутаулака. „Надявам се, че нашите американски приятели сега ще видят необходимостта да действат, предвид трагедиите, които имаме от миналата година.“

Американският посланик на островите споделя, че „правителството на Съединените щати чрез нашето министерство на отбраната ще продължи да подкрепя усилията за премахване на невзривени боеприпаси от Соломоновите острови“.

С бързите темпове на развитие, наблюдавани в целия Тихи океан, се изграждат и заселват много райони, които не са освободени от боеприпаси. Този проблем само ще се увеличава в бъдеще, тъй като островите стават по-развити. Мнозина се надяват, че държави като САЩ и Япония ще „бръкнат поне малко в джобовете си“, за да помогнат за по-безопасен живот на хората и екосистемата на Тихия океан. Както Родстед казва: „Като си помислим, че хората живеят по подобен начин 76 години след края на войната, ни става скандално.“

 
 
Коментарите са изключени