shareit

Будика срещу Рим – една древна битка за Британия

| от |

Докато Будика от Ицени все още оплаква смъртта на съпруга си Прасутаг, орда римляни нахлува в дома й. Въоръжените мъже залавят келтската кралица, заедно с двете й дъщери, и ги извеждат навън, където пред очите на хората й, Будика е пребита брутално, сякаш е робиня, а двете й девствени момичета са изнасилени. Когато всичко приключва, римляните насочват жестокостта си върху ицените като конфискуват земята на техните благородници. Вбесена от действията им, кралицата бързо събира своите хора. Тя няма да спре пред нищо, докато не отмъсти на Римската империя.

Boadicea Haranguing the Britons (called Boudicca, or Boadicea) by John Opie

Това става през 60 г. сл. Хр., след като римските командири научават за кончината на цар Прасутаг. За да покаже своята лоялност към Рим, британският владетел оставя половината от кралството си на императора, но завещава другата половина на дъщерите си – акт на любов, който ще даде откат по начини, които той никога не би могъл да си представи. Според римското право договорите с крале се прекратяват след смъртта им и всички притежания на кралството стават римска собственост. Обикновено този преход към римско управление се извършва с далеч по-малко бруталност, с надеждата да се спечели лоялността и предаността на местното население. И все пак римляните са силно обидени, не само защото Прасутаг предполага, че може да остави толкова голяма част от своето царство на наследниците си, а най-вече защото тези наследници са жени. Докато владетелите жени са сравнително често срещани сред британците, те са абсурдно явление в патриархалното общество на Рим. И римляните изразяват своите чувства много ясно.

Не след дълго хиляди британци чуват за въстанието в Ицени, както и за зверствата над Будика и нейното семейство. Римляните завладяват Британия само преди по-малко от 20 години, по време на управлението на император Клавдий през 43 г. сл. н. е., и потисническото отношение към новите им поданици създава множество бунтовници по целия остров.

Въпреки че Ицени официално става съюзник на Римската империя, фракция участва в лек бунт през 48 г. сл. н. е., когато губернаторът Публий Осторий Скапула налага драконовски мерки, за да обезсърчи британците да се присъединят към по-големия бунт на Каратак, крал на Катувелауни. Губернаторът заповядва на хората си да влязат насила в домовете на местните и да конфискуват всички оръжия. Бунтовниците от Ицени въстават с воини от съседните селища, но нямат шанс срещу римската армия и Скапула избива всички и смазва бунта.

Ицени имат повече от достатъчно причини да се обединят зад своята кралица, но основния британците и от други племена да дойдат в нейните редици, е че те вече нямат голяма бунтовническа армия, към която да се присъединят. През 51 г. Скапула продължава кампанията си за потушаване на размириците из целия остров като се насочва към източника им Каратак. И когато той е принуден да се срещне с римската армия в битка, е победен, а по-късно и убит.

Boudicca

С жените, децата и възрастните хора, които се присъединяват към бунтовниците, британската орда се увеличава до над 100 000 души, с ядро от способни воини, което наброява десетки хиляди. Уверена, че ще преодолее всяка сила, която римляните изпратят срещу нея, Будика повежда армията си към първата им цел – колонията Камулодунум. Градът не само е най-очевидният избор за нападение на бунтовниците, тъй като е на път да се превърне в столица на провинцията, но и защото унищожаването му е основната причина едно от по-големите селища – Тринованти – да се присъедини към бунта.

Когато римляните в Камулодунум разбират за приближаващата орда, те отчаяно молят за помощ прокуратора в близкия Лондиниум. Тъй като управителят Гай Светоний Павлин води кампания в далечния запад на провинцията, Дециан е вторият най-високопоставен римски чиновник в околността. Но прокурорът не е военен командир и следователно успява да изпрати малко повече от 200 зле оборудвани мъже, за да подсили малкия гарнизон, който вече е разположен в Камулодунум. Малко след това той бяга позорно в Галия. Гражданите на Камулодунум не знаят, че Легион IX, воден от Квинт Петилий Цериалис, вече е на път да спаси града, преди Будика да успее да го достигне. С надеждата да прихване бунтовническата орда, Цериалис се втурва към предполагаемото им местоположение. Римският командир обаче се движи прекалено бързо и не успява да усети капана, в който влиза. Изведнъж се появяват британски воини от всички посоки и следва атака. От 2000 войници под негово командване, само 500 се измъкват живи от опустошителната засада. Будика продължава по пътя си към Камулодунум, докато битият легион бяга.

Будика и нейните хора заграбват толкова плячка, колкото успяват да намерят, след което унищожават града, преди да тръгнат към новата си цел – търговския Лондиниум. Този път гражданите са наясно с настъпващата армия достатъчно време, че да успеят да съберат притежанията си и да напуснат. И все пак римляните имат надежда, тъй като управителят Павлин пристига с малък контингент конници, за да проучи ситуацията. Скоро след това обаче оптимизмът отстъпва на ужаса, тъй като гражданите на Лондиниум осъзнават, че Павлин планира да се оттегли от града и да го остави на британските мародери.

За да стигне възможно най-бързо, губернаторът е принуден да пътува преди по-голямата част от армията си. Тъй като вижда, че е безнадеждно превъзхождан, решава да се събере със силите си и да се срещне с Будика на избрано от него място, където нейното цифрово превъзходство няма да е такова предимство.

Лондиниум е почти безлюден, когато Будика пристига и всеки останал римлянин е убит, а императорските сгради унищожени. Извършени са неизразими жестокости и върху някои от жените от местната аристокрация, уловени в града, вероятно за отмъщение за престъпленията, извършени срещу самата нея. След като осакатяват гърдите и лицата им, нещастните римски благороднички са екзекутирани чрез набиване на кол.

След като приключват с Лондиниум и събрат достатъчно плячка, ордата се насочва към друг по-малък град, Веруламиум, След опустошението и на Веруламиум, Будика продължи надолу по улица Уатлинг, докато през това време Павлин събра силите си. Само с Легион XX, някои единици от Легион XIV и малко помощници, както и малкия остатък от Легион IX, армията му наброява само около 10 000 войници. Губернаторът щеше да разполага с малко повече хора, но командирът на Легион II не успява да събере войските си и да се присъедини. Будика от друга страна, ръководи орда от стотици хиляди, която може да достига дори 230 000 души. Но той има две предимства – обучението и дисциплината на хората си и фактът, че всички те са подготвени за бой войници.

Pictures of English History Plate IV - Boadicea and Her Army

Когато Будика най-накрая стига до римляните в Мидландс, те най-вероятно са разположени близо до Мандусеум. Павлин избира идеално място – с гъста гора зад тях и склонове, защитаващи ги по флангове. Когато двете сили се сблъскват в битката на улица Уотлинг, колесниците на британците създават хаос по римските линии. Когато пехотинците от двете армии се сблъскват обаче, превъзходното оборудване и бойни умения на римляните неминуемо надделяват. Освен това, когато британците тръгват да бягат от клането, причинено от смъртоносните римски къси мечове, те се оказват заобиколени от всички страни. В крайна сметка всички по пътя на легионерите са убити, включително жени, деца и товарни животни.

Поразена, Будика пие отрова, избирайки да сложи край на собствения си живот, вместо да попадне в ръцете на римляните. Въпреки че в крайна сметка не успява да ги отстрани от Британия, тя отмъщава със смъртта на хиляди имперски потисници. Всъщност тя оставя толкова голяма разруха, че император Нерон едва не се отказва от крехката провинция, тъй като е по-скъпо да я поддържа, отколкото би спечелил от нея. И той щеше да я изостави, ако не са смелите усилия на Павлин.

След победата си губернаторът съсредоточава жестокостта на римляните върху Ицени и Тринованти. Будика може и да постига отмъщението, което търси, но тъжната истина е, че хората й търпят още по-голямо потисничество след смъртта й заради нейните действия срещу империята.

 
 
Коментарите са изключени