shareit

Борба докрай: Най-героичните последни схватки в историята

| от |

Битката при Термопилите е най-добрият пример за истински героична борба. Малкото, но могъщи спартанци застават срещу стотици хиляди персийски войски в борба до смърт, за да дадат на своите събратя гърци време да избягат. Тази битка помага да се обединят гърците срещу персите и се помни добре вече хиляди години.

Но това е само една от много подобни героични сражения до смърт в историята. Ето още няколко примера:

Armor for Papal Guard member, north Italy, 1570-1590 - Higgins Armory Museum - DSC05662

Швейцарската гвардия се бори до край, за да спаси папата

Швейцарската гвардия на папата има дълга и наситена със събития история. Швейцарците са известни наемници, ценени заради яростната си лоялност. Охраната, която служи на папата, е сред най-елитните наемници на своето време, като те самите гледат на задачата да отбраняват римския епископ като изключително важна.

Лоялността на швейцарската охрана е изпитана най-силно по време на разграбването на Рим през 1527 г. Когато папа Климент VII се опитва да премине от страната на Свещената Римска към страната на Франция, последва италианска война. Свещената Римска империя надделява в Северна Италия, но на до голяма степен лутеранските наемни сили все още не е платено. Те заплашват с бунт, ако не ограбят Рим.

Мнозина от този период виждат Рим и папата като мишени, символи на всичко потискащо и грешно в католицизма

Рим, като свещен град, няма някакъв особен гарнизон; той до голяма степен се смята за забранен за атакуване за другите католически държави. Така гражданите и милицията събират защита от около 5000 души срещу 20 000 професионални войници. Градът е бързо щурмуван и Ватиканът е поставен под прицел.

Но 189-те швейцарски пазачи устояват срещу хилядите нападатели.

Тази отбрана дава време на папата и обкръжението му да избягат през Пасето, 800-метрова издигната пътека до замъка Сант Анджело. Около 40 швейцарски стражи напускат отбранителната линия, за да отидат да задържат нападателите отново на входа на Пасето. Някои от тези пазачи оцеляват при нападенията и успяват да отидат да защитават папата и в замъка.

Въпреки че по-голямата част от стражите са убити, включително техният капитан, те успяват да отблъснат кръвожадните лутерански наемници достатъчно дълго, за да изведат папата на безопасно място. Заради лоялността си швейцарската стража ще остане телохранител на папата чак до наши дни.

Johann Peter Krafft 005

Битката при Сигетвар

Съвсем в началото на 16 век Европа все още е изпълнена със страх от османско господство. Сюлейман Великолепни има дълга и до голяма степен успешна кариера като ръководител на османската експанзия по суша и море. Вече навлязъл в 70-те си години той предприема още една кампания – за превземане на Виена.

Преди обаче да стигнат до Виена, османците е спрени от граф Зрински при крепостта му в Сигетвар. Зрински има много скорошни успехи в граничните битки и е ветеран от десетилетията на сражения. Той се изправя срещу сила от около 150 000 османци, които са тръгнали да превземат Виена, и Сюлейман с право очаква бързо да смаже Зрински и неговите 3000 защитници в скромната им по големина крепост.

Когато османската сила пристигна в крепостта, бърза атака на Зрински й нанася опустошителни жертви, преди основната обсада дори да е започнала. На следващата седмица Сюлейман нарежда пълно нападение. Десетки хиляди турски сили щурмуват стените, но добре управляваната отбрана отблъсква всяка атака.

След месец бой, в който месец Сюлейман умира, но по естествени причини (смъртта му е пазена в тайна), османските командири са готови за едно последно нападение. Стените са почти разрушени от постоянни бомбардировки и подкопаване, така че Зрински знае, че следваща успешна защита няма да има.

Вместо да чака смъртта, той запалва бавно горящ фитил, който е свързан с огромните запаси от барут под крепостта. След това повежда малката сила, която бе останала, и се отправя към славна и смъртоносна битка.

Тъй като османците влетяват в крепостта, за да откраднат възможно най-много плячка, масивният взрив убива още 3000 мъже освен 20-30 000 убити от битки или болести.

Тежката обсада, заедно със смъртта на Сюлейман, кара османската армия да се върне преди да достигне Виена, като така отново запазва османското влияние да не проникне в останалата част на Европа.

Широяма: Последната атака на самурая

Ако някога сте гледали „Последният самурай“ с Том Круз, значи сте виждали, макар и силно украсена, тази битка. Периодът в сами началото на 19 век е известен като Реставрация Мейджи в Япония, време на бързо възприемане на неизвестни досега съвременни технологии и културни влияния. Много от самураите обаче са напълно против тази промяна.

В резултат на това са предприети редица бунтове срещу новото модерно правителство, но всеки от тях е потушен. Последният и един от най -големите е бунтът на Сацума, воден от Сайго Такамори. Сайго ръководи училища за военно и академично обучение и по същество създава своя собствена висококвалифицирана армия от самураи. Те обаче нямат най-модерното огнестрелно оръжие, а се бият по традиционен начин с лъкове и мечове.

Сайго едва оцелява през по-голямата част от бунта. След като почти превземат замък, имперска помощна армия прогонва силите му, а няколко пъти тя едва не обкръжава бунтовниците, но всеки път те успяват да избягат. Империалистите обаче дават толкова, ако не и повече, жертви, колкото и хората на Сайго, въпреки че имперските войски са далеч по-голям брой.

В крайна сметка Сайго и неговата вече разредена група от около 3-500 самураи са приклещени в Широяма. Императорският командир нарежда да се направят поредица от изкопи, за да се приклещят Сайго и хората му на високото им място. С напредването на имперските сили самураите се спускат да се бият и последвалото сражение почти кара императорските войски да избягат, тъй като срещу тях седят далеч по-добри бойци, но огромните числа в крайна сметка изтласкват самураите обратно на хълма.

Сайго е смъртно ранен и почетно обезглавен от най-близките си приятели, за да запази честта си. След това останалите около 40-ина самурая се връщат надолу по хълма, където посрещат смъртта си в боя. Бунтът и смъртта на самураите се разглеждат като голяма трагедия, но японската общественост и Сайго получават посмъртно помилване от императора. Успех на имперската армия от по-нисък клас обаче почти заличава самурайската класа.

 
 
Коментарите са изключени за Борба докрай: Най-героичните последни схватки в историята

Повече информация Виж всички