shareit

Битката при Таутън: Може би най-кървавата битка на английска земя

| от |

Някои битки шокират дори съвременниците си със своята интензивност и жестокост. Тоунтън е именно такава битка. Регионалните агресии и семейните вендети гарантират жестокост, което заедно с многочислеността на участващите армии превръща Битката при Таутън в една от най-кървавите на английска земя.

Проведена на 29 март 1461 г., тя е кървавата кулминация на поредица от военни маневри в ранния период на Войните на розите – сблъсъкът за английския трон между династиите Йорк и Ланкастър – като крайните победители са Тюдорите.

Bodkin1

Какво се случва в Таутън?
Сигурно ланкастърците се чувстват уверени в победата, докато обиждат системно своите противници от Йорк в студената сутринта на Цветница през 1461 г. Те вече а победили враговете си в Уейкфийлд и Сейнт Олбанс и заемат все по-силни позиции като имат предимството на броя и, поне в тяхното съзнание, законното право над кралския престол на Англия.

Подобно на много битки от този период, и тази започва с дуел по стрелба с лък, когато стрелците от Ланкастър отговарят на залп от йорски стрели, като изстрелват хиляди свои стрели през плитката долина, която разделя двете армии. Но заради силния вятър, който духа сняг в лицата им, ланкастърците не виждат, че стрелите им падат много преди да стигнат врага.

Когато ланкастърците изхабяват всичките си стрели, командирът на йоркския авангард лорд Фоконберг се възползва от възможността. По-късно историкът на Тудор Едуард Хол коментира: „Лорд Фоконберг тръгва напред със своите стрелци, които не само стрелят свои залпове [от стрели], но и по пътя събрат стрелите на враговете си и изстрелват и голяма част от тях по ланкастърци…“

След като хиляди стрели падат върху хора им и жертвите се увеличават с всяка минута, командирите на Ланкастър нямат голям избор, освен да наредят аванс. Армията напуска защитната си позиция и настъпва във виелицата с викове „Крал Хенри! Крал Хенри!“ Линията на йорките първоначално отстъпва, когато ланкастърците се блъскат в тях, но личното ръководство на Едуард IV се оказва изключително важно. Докато Хенри VI е в безопасност в Йорк, високата фигура на Едуард може да се види да се бие на фронта редом с хората си.

Йоркската линия издържа и битката се превръща в дълга, тежка, ръкопашна борба между мъже, които се посичат един друг с мечове, боздугани и всякакви оръжия. Някои източници твърдят, че битката продължава 10 часа, но това може да включва и по-ранните боеве при Ферибридж. Във всеки случай никой в ​​броня не би могъл да се бори толкова дълго без поне няколко почивки.

Боят е окончателно решен, когато подкрепления обръщат хода в полза на Йорк. Изправена пред тези нови свежи войски, ланкастърската линия бавно започва да се руши. Много ланкастърци се борят, или защото не са наясно какво се случва, или защото доминацията на врага означава, че няма къде да отидат. Но шепата бегълци в крайна сметка се превръща в наводнение и с ланкастърската линия е свършено.

Едуард заповядва на войските си да не вземат пленници  и, преследвани от йорските конници, много ланкастърци се изкачват по стръмните склонове на долината, само за да бъдат посечени, докато се мъчат да прекосят реката, оцветявайки я в червено от кръв. Други се подхлъзват, падат във водата и са стъпкани. Съвременните твърдения, че в този ден загиват 28 000 мъже, почти със сигурност са преувеличение, но все пак Таутън е изключително необичаен по отношение на интензивността на боевете и броя на жертвите.

Micklegate Bar

Микелгейт 

Защо битката при Тоутън е толкова важна?
Таутън е катастрофа за ланкастърците. Хиляди техни войници са убити, а командирът им, херцогът на Съмърсет, успява да избяга, както и Хенри VI, но петима водещи ланкастърски благородници са убити, включително Нортумбърланд и Клифорд. Графът на Девън пък е заловен и по-късно обезглавен в Йорк. Десетки ланкастърски рицари също падат или са екзекутирани, а Едуард не губи време, заменяйки отсечените глави на мъртвия си баща и брат си на Микелгейт в Йорк с тези на някои от враговете си.

Битката е личен триумф за Едуард. Тя потвърждава неговото царство и въпреки че някои ланкастърци се борят на североизток в продължение на още три години, каузата им е фатално отслабена. Последната им армия е унищожена в Хексам през 1464 г. Хенри VI е заловен през следващата година и прибран в Лондонската кула.

Графът Уорик по-късно се бунтува срещу Едуард IV, когато кралят благоприятства семейството на новата си съпруга Елизабет Уудвил и се опитва да намали влиянието на графа върху политическите дела. Уорик за кратко възстановява Хенри VI на трона, но е убит от Едуард в битката при Барнет през април 1471 г.

През май 1471 г. Едуард IV отново побеждава ланкастърците, този път в битката при Тюксбъри в Глостършир, където синът и наследникът на Хенри VI, друг Едуард, е убит. Тогава и самият Хенри е тихо убит и Едуард IV царува безспорно до смъртта си през 1483 г.

***

Шекспир и Тоутън
Битката е ключов епизод в „Хенри VI“ на Уилям Шекспир. Част от действието се вижда през очите на слабия Хенри VI, който наблюдава разгръщането на събитията, докато седи на една къртичина.

Шекспир използва сцената, за да покаже злините на гражданската война, когато баща открива, че е убил сина си, а син – баща си. Порочният цикъл на отмъщение на войната е илюстриран чрез лорд Клифорд, чийто баща от Ланкастър е един от убитите от йоркците в Сейнт Олбанс: Шекспир го кара да отмъсти, убивайки херцога на Йорк и малкия му син в Уейкфийлд. Синът на Йорк, бъдещият Ричард III, се опитва да убие Клифорд в Тоутън, но Клифорд умира, преди Ричард да го намери.

Шекспир дава на Ричард видна роля в действието, но трябва да се отбележи, че през 1461 г. той всъщност е бил само на осем години.

 
 
Коментарите са изключени