shareit

Битката при Мидуей – хубава битка, но преувеличена

| от |

Картината на смели американски моряци, които съсипват японския Голиат, е най-често представяният образ на една от най-почетните битки на САЩ в Тихия океан – тази при Мидуей. Предстоящият филм „The Battle of Midway“ отново ни кара да си спомним този живописен двубой. Както и за митовете около него.

Една от главните цели на Япония през Втората световна война е да изгони САЩ от Тихия океан и така да завладее повече територия в източна Азия и югозападните тихоокеански острови. Тя не успява да приключи окончателно флота на САЩ в океана с атаката на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година (въпреки количествата щети) и да си осигури така желаното надмощие в района.

За изпълнение на операцията при Мидуей са сформирани няколко военноморски съединения с общо около 200 кораба под главнокомандването на адмирал Исоруко Ямамото

САЩ е наясно, че японците планират атака в Тихия океан – на място, което наричат с кодовото име „AF“. Това се знае, защото криптографите на военноморския флот могат да дешифрират японската комуникация от началото на 1942 година. Времето и мястото на се потвърждават, когато американската база в Мидуей изпраща фалшиво съобщение, че питейната й вода свършва. Тогава Япония от своя страна изпраща съобщение че „AF“ привършва питейната вода, което сами разбирате как потвърждава, че атаката ще е по Мидуей. Станцията Хипо, където се намират криптографите в Хавай, успява да даде и датата на атаката – 4 или 5 юни – и планa за атака на Императорския японски флот.

Японците са подготвили 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. Рано сутринта на 4 юни самолети от четири японски самолетоносача атакуват и нанасят тежки поражения на американската база в Мидуей. Японците обаче не знаят, че американските самолетоносачи са в източната част на острова готови за бой. те смятат, че въобще ги няма. След първите си атаки, японските самолети тръгват обратно към корабите си, за да се превъоръжат и да заредят гориво. Докато се прибират обаче, морските им сили забелязват флота на САЩ да наближава.

Battle of Midway (Japanese air raid)

При атаката са запалени варели с гориво, които пушат страшно много. Птичетата на преден план са лайзенски албатроси

Бомбардировачи TBD Devastator и SBD Dauntless от самолетоносачите Ентърпрайз, Хорнет и Йорктаун нападат японския флот. Техните носачи Акаги, Кага и Сорю са ударени и запалени, а екипажът им трябва да се евакуира. Хирю, единственият оцелял японски носач, отговаря на контранападението с две вълни от атаки като и двата пъти бомбардира Йорктаун, нанасяйки му тежки поражения. По-късно, на 7 юни, корабът ще бъде атакуван и от японска подводница. След обяд на 4 юни разузнавателен самолет от Йорктаун намира Хирю и Ентърпрайз изпраща самолети да го атакуват. Тази атака го опожарява; корабът вече не може да посреща и изпраща самолети и в крайна сметка потъва.

През следващите два дни американските сили в морето и на сушата, на остров Мидуей, продължават атаките си, изтиквайки Япония от бойното поле. Азиатците губят около 3 057 души, 4 самолетоносача и стотици самолети, докато Америка губи около 362 души, 1 самолетоносач, 1 един боен кораб и 144 самолета.

 77 години след битката, тя е считана за една от най-величавите в американската история. Но в някои отношения е и една от най-грешно възприетите.

Един от най-популярните митове за сражението е, че американският флот има невероятно малък шанс да спечели. Това обаче не е точно така. Четирите японски носачи имат само малко преимущество над трите (по-големи) американски самолетоносача. Освен това японците разполагат с 246 самолета, а американците – с 233.

Най-големият мит обаче е, че Битката при Мидуей по някакъв начин е повратна за цялата война. 

Една от причините за тази заблуда е популярното твърдение, че САЩ разрушава флота на Япония, което е напълно грешно. Шокаку и Цуикаку скоро след битката отново са на разположение, както и по-малките носачи. Много от въздушните сили от Битката също оцеляват. Дори в битката при остров Санта Крус през октомври 1942 японците събират по-силен флот от американците.

Нека не забравяме, че и самите американци претърпяват значителни щети в началото на Тихоокеанската война. те губят голям самолетоносач в сражение при Коралово море, Йорктаун при Мидуей и още два при Гуадалканал (един от подводница през септември и още един при атака на вражески кораб). В началото на 1943 адмирал Нимиц има само един голям самолетоносач на разположение и съответно Викториъс трябва да бъде изпратен за подкрепление в Тихия океан.

Все пак до есента на 1943 нови носачи изпълзяват от американските корабостроителници и именно те ще добутат САЩ до победа в океана през 1945. Японците може и да оцеляват след шамара в Мидуей, но нямат ефективна програма за посрещане на щетите върху съдовете си. Така, когато САЩ впряга индустриалната си мощ, Япония не успява да смогне. Това е единственото чудо във войната от страна на американците – способността им да произвеждат плавателни съдове с нечувана скорост. И то ще се случи независимо дали бяха били или паднали при Мидуей.

 
 
Коментарите са изключени