shareit

Бен Саломон – зъболекарят, които сам уби 98 японски войници

| от chronicle.bg |

Сутринта на 7 юли 1944 капитан Бел Л. Саломон от 105-а пехота на Американската армия, служещ като зъболекар, собственоръчно удържа атака на японски войски, за да спечели време на около 30 от другарите си да бъдат спасени. След 15-часово сражение, Саломон е намерен мъртъв до картечница, надупчен от куршуми и щикове и заобиколен от 98 вражески трупа. И въпреки извънредния си героизъм, Бен получава медал за храброст 57 години след смъртта си, заради погрешно четене на законите на войната.

bensalomon

Капитан Бел Л. Саломон

Бел Л. Саломон е роден на 1 септември 1914 в Милуоки, Уисконсин. От Университета Маркет той се прехвърля в Университета в Южна Калифорния, където получава диплома си за зъболекар през 1937. Още ненавършил 30, започва практика в Лос Анджелис. С началото на Втората световна война през 1940 Саломон е привлечен в 27-а пехотна дивизия. Войната му се отдава и той се изявява като умел стрелец, а командирът му го определят като „най-добрият войник в полка“. За година Бен става сержант и ръководи своя стрелкова секция.

Армията осъзнава, че уменията и образованието на Саломон могат да се приложат другаде и му предлагат място в Зъболекарския корпус (да, има и такова нещо), но той отказва. Но предложението става заповед и в крайна сметка той отива лейтенант в 105-а пехота през август 1942.

Самороден лидер и учител, когато не лекува пациентите си, Бен помага с обучението на войниците. Новият му командир, подобно на стария, го определя като „най-добрият инструктор, който сме имали“ и още същата година отново е повишен – в капитан.

640px-View_of_Northern_Saipan

Изглед към северната част на Сайпан

През юни 1944, 105-а пехота пристига в Сайпан, Марианските острови, и на 7 юли, близо до село Танапаг, Саломон ръководи полева болница на плажа само на 45 метра зад окопите и на около 30 метра от бреговата линия. Той замества ранения хирург и се грижи за най-тежко пострадалите войници в палатката си, когато в 5:00 сутринта навън става истински ад.

Преди това сражение американците бележат серия от успехи срещу противника си като убиват около 30 000 души. Отчаян и горд, японският командир генерал Саито заповядва всички оцелели, приблизително 3-5 000, да „атакуват американските позиции и… да умрат геройски. Всеки човек да убие по 10 американци.“

Японските сили изпълняват заповедта и нападат. Докато лекува ранените, Саломон вижда японски войник да изскача от храстите с щик в ръце и да напада пациентите му. Той грабва най-близката пушка, застрелва го и се връща към лекуването – ала не задълго.

Във фронтовата линия, съставена от първи и втори американски батальони, вече има сериозни пробиви, през които вражеските сили успяват да навлязат на острова. Саломон събаря двама японци на земята, след което застрелва единия и намушква другия. Още четирима се промъкват в палатката му и той ги спира с различни методи – застрелва единия, намушква с нож втори, трети – с шик, а четвъртия удря с глава.

Зъболекарят знае, че американските сили няма да удържат позициите си и вижда как войниците започват да отстъпват към Танапаг. За да осигури евакуацията и на ранените, заповядва на останалите медицински лица да се погрижат за безопасното им откарване към града, докато сам той ги прикрива.

Саломон намира картечница, с която успява в крайна сметка да запише 98 жертви по време на мелето. Аутопасията му показва, че през по-голямата част от боя Бен е бил смъртно ранен – застрелян и намушкан с щик 24 пъти преди да умре.  

Всеки войник с подобно постижение е автоматичен кандидат за Медал за храброст, нали? Ами не, казва генералът на армията.

Женевската конвенция има правило против носенето на оръжие от медицински лица и поне според генерал Джордж Грайнър през 1945 Саломон е нарушил това правило и съответно не заслужава медал. Възмутен, истотикът капитан Едмунд Лъв започва 50-годишна борба, с която да поправи тази грешка – първите му стъпки са да анализира внимателно правилото в Конвенцията, както и обстоятелствата около цялата битка.

Правилото гласи, че медицинските лица не могат да използват оръжие „с цел нападение“, но, разбира се, те могат да ползват оръжие за защита, което е именно каквото прави Саломон. Но докато Лъв подаде второ заявление за Медал за храброст, срокът за подаване на такива заявления за Втората световна война изтича.

Поддръжниците на Саломон обаче продължават – ново заявление е подадено от генерал Хал Дженингс през 1969, но по някаква причина то е върнато без отговор.

sal

Медал за храброст 

Най-накрая през 1998 д-р Робърт Уест от Университета в Южна Калифорния с помощта на конгресмена Брад Шърман успява да постигне заветната цел и на 1 май 2002 президентът Джордж У. Буш присъжда Медала на Бен Саломон. В момента отличието е изложено в Университета.

 
 
Коментарите са изключени