shareit

Анна Лад, която правеше маски за обезобразените войници от Първата световна война

| от |

Около 21 милиона войници са ранени през Първата световна война – поразително количество по това време. Напредъкът във военните технологии като артилерийските оръдия обезобразяват младите войници по начини, които историята никога не виждала досега. Тези мъже често са принуждавани да носят гротескни белези до края на живота си. Скулпторът Анна Колман Лад обаче използва художествените си таланти, за да се опита да интегрира ранените ветерани в обществото.

И така – коя е Анна Колман Лад?

Лад е родена Анна Колман Уотс в Брайн Маур, Пенсилвания, през 1878 г. и получава ранното си художествено образование в Париж и Рим. През 1905 г. тя се премества в Бостън и създава свое студио. По времето на Първата световна война тя получава адмирации за скулптурната си работа, която се фокусира върху портретни бюстове и фонтани.

Освен скулптурите си, тя също е автор на два романа, „Hieronymus Rides“ през 1912 г. и „The Candid Adventurer“ през 1913 г. По време на войната съпругът й, д-р Мейнард Лад, става директор на Детското бюро на Американския червен кръст в Тул. Така през 1917 г. двойката се премества във Франция.

Лад е поразена от ужасите на бойното поле и способността му да изродява човешката плът. Въпреки че медицинската технология е достатъчно напреднала, за да спаси мъжете от рани, които биха били смъртоносни десетилетия по-рано, козметичната хирургия за отстраняване на трайни белези е съвсем нова. Според списанието за Design History „условията на Първата световна война позорно довеждат до повече оцелели с наранявания на лицето, отколкото предишни конфликти“. Това е така, защото сега вече окопите се срещат с адския огън на артилерията.

И резултатите са ужасяващи. Жертвите с наранявания по лицето имат невероятни големи проблеми при завръщането си в обществото след битка.

Сър Арбутнот Лейн, директор на военната болница в Кеймбридж, казва: „Бедните хорица без носове и челюсти, нещастниците от окопите, които се връщат без лица, които формират най-потискащата част от работата… Единствената раса е човешката и хората, които изглеждат като тези същества, нямат много шанс.“

Francis Derwent Wood - Maggie

Скулпура от Франсис Дервент Ууд

Тези ветерани постоянно се тревожат, че раните им ще предизвикат шок и ужас у минувачите. Но Лад е изпълнена със състрадание към тях. Тя също е и силно вдъхновена от творчеството на Франсис Дервент Ууд. Ууд е скулптор, който се е присъединява към Медицинския корпус на Кралската армия и създава отдел „Маски за обезобразените“ – известен още като работилница за тенекиени носове – в Трета лондонска обща болница.

Работилницата за тенекиени носове доставя основни маски за обезобразените. Лад решава да използва собствените си артистични таланти по същия начин, надявайки се да се справи още по-добре. След консултация с Ууд, Лад успява да отвори собствено студио за маски в Париж. То е администрирано от Американския червен кръст и отваря в края на 1917г.

За да използва услугите на Лад, човек се нуждае от препоръчително писмо от Червения кръст. По време на едногодишнта работа на Лад в студиото, тя и екипът й работят неуморно, за да създадат колкото се може повече маски. Крайните оценки варират между 97 и 185 броя общо.

Твърди се, че Лад се опитва да направи процеса възможно най-удобен за ранените. Нейният персонал ги отвежда в удобна стая и никога не говори за техните рани. След това Лад нанася мазилка върху лицето на пациента, която след това изсъхне и става втвърдена отливка. От тези отливки тя изработва маските, използвайки гутаперча – вещество, подобно на каучук. Детайлите по маската са най-предизвикателната и артистична част от работата й. Лад имаше задачата да се увери, че маската отговаря на чертите на пациента и съответства на тона на кожата му. Често се ползва и истинска човешка коса за вежди, мигли и мустаци, ако е необходимо.

Целта на Лад е да направи маските възможно най-естествени. В действителност това дава смесени резултати, тъй като материалите никога не се преливат безпроблемно с лицето на човека и често той трябва да носи очила, за да държи маската на място – особено като се има предвид, че тя може да тежи между 100 и 250 грама.

В крайна сметка също на маските липсва и емоция, които в някои случаи им придаваха смущаващ вид. Но въпреки трудностите осакатените са много благодарни за услугата.

Американските медицински служби отбелязват предимствата на маските: „Методът има широко поле за приложение, за да направи съществуването на тези нещастни хора по-поносимото и е достоен за ползване в нашата собствена армия.“

 
 
Коментарите са изключени