shareit

Американчето, което писа на съветския секретар да няма ядрена война

| от |

Като много деca през Студената война, 10-годишната Саманта Смит от Манчестър, Мейн, също се страхува руснаците да не й пуснат атомна бомба. В този период темата за атомните бомби е навсякъде по медиите и съответно доста хора са уплашени.

Но за разлика от доста хора, Саманта моли майка си да напише писмо до президента на Съветския съюз, за да разбере „кой причинява всичките тези неприятности“. Майка й предлага направо малката Саманта да напише писмо – както и става. През ноември 1982 тя пише до генералния секретар на комунистическата партия Юри Андропов:

Скъпи господин Андропов,

Казвам се Саманта Смит. Аз съм на 10 години. Поздравявам Ви за новата работа. Притеснявам се Русия и Съединените щати да не влязат в ядрена война. Вие за такава война ли ще гласувате или не? Ако няма, моля Ви, кажете ми как ще помогнете да няма война. На тази въпрос не трябва да отговаряте, но бих искала да знам защо искате да завладеете света или поне нашата държава. Господ е създал света, за да живеем на него в мир, а не да се бием.

На Ваше разположение,

Саманта Смит

U.S. girl Samantha Smith in Artek cropped

Саманта Смит

Минават месеци без никакъв резултат. Докато един ден писмото й не се публикува във вестник Правда. Това обаче не значи много за Саманта, защото тя все пак не получава отговора си и затова решава да пише до съветското посолство във Вашингтон. И през март 1983 семейство Смит получават обаждане от същото това посолство, за да им кажат, че са получили писмо от другаря Андропов, адресирано до нея.

В опит да създаде малко положителен пиар за СССР, посланикът казва и на пресата и изпраща копие от писмото до журналисти.

Скъпа Саманта,

Получих писмото ти , което е като много други, които стигнаха до мен от твоята и други държави по света.

Пишете, че се тревожиш дали няма да има ядрена война между нашите страни. И питаш дали правим нещо, така че да няма война. Твоят въпрос е най-важния от тези, който един мислещ човек може да зададе. Ще ти отговоря сериозно и честно. Да, Саманта, ние в Съветския съюз се опитваме да направим всичко, за да няма война на планетата Земя. И днес много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всичките си съседи на Земята – близки и далечни. И определено с такава чудесна държава като Съединените американски щати.

В Америка и в нашата държава има ядрени оръжия – ужасни оръжия, които ще убият милиони хора за секунда. Но ние не искаме те да бъдат използвани никога. Точно заради това Съветския съюз заявява пред целия свят, че никога няма да употреби ядрено оръжие първи срещу никоя държава. Като цяло предлагаме спиране на по-нататъшното им производство и премахване на вече създадените такива оръжия. Струва ми се, че това е изчерпателен отговор на втория ти въпрос: „Защо искате война срещу целия свят или поне срещу САЩ?“ Не искаме нищо подобно. Искаме мир, ето някои неща, с които се занимаваме: отглеждане на пшеница, иновации, писане на книги и летене в космоса. Искам мир за себе си и за всички хора на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти позволят, да дойдеш в нашата страна, най-добре през лятото. Ще разбереш повече за държавата ни, ще се срещнеш с връстниците си, ще разгледаш международния детски лагер Артек до морето. И ще се увериш сама: в Съветския съюз всички са за мир и разбирателство между хората. Благодаря ти за писмото. Желая ти всичко най-хубаво.

Ю. Андропов

Yuri Andropov - Soviet Life, August 1983

Юри Андропов

Врагът на Америка в Студената война току-що покани 10-годишната Саманта на посещение в Съветския съюз – нещо, което шепа американци по онова време бяха правили. Тя приема. Американското правителство й позволява (не че може да й забрани, но все пак…) като, разбира се, преди това родителите й минават известна подготовка два месеца и половина преди заминаването – на 7 юли 1983.

Саманта обаче никога не се среща с Андропов – неговите хора й казват, че той е много зает. Истината е, че лежи болен с тежка бъбречна недостатъчност и ще умре в началото на 1984. Тя е приета с радост в СССР и прави всичко, обещано й в писмото на секретаря.

Така Саманта става неофициален посланик на добра воля по света, пише книга, гостува в различни телевизионни предавания и държи речи за мир по целия свят. През 1984 тя е водещ на политически дебат по Disney Channel. Популярността й расте стремглаво.

Идва обаче август 1985. Саманта и баща й са на борда на самолет, които пътува към летище Обърн-Люистън, близо до дома им в Мейн. Заради лошо време, редица пилотски грешки, както и неправилно упътване от страна на кулата самолетът им се разбива. От катастрофата няма оцелели. Саманта е на 13 години.

1985 CPA 5685

Майка й, Джейн Смит, получава съболезнования и от САЩ, и от СССР. Руснаците правят пощенска парка в нейна чест, кръщават диамант, намерен в Сибир, вид цвете, астероид (3147 Samantha), както и лагера, който посещава, на нейно име.

САЩ кръщава две училища на нея, а с декрет от властите в Мейн, първият понеделник на юни е обявен за Деня на Саманта Смит. Днес пред библиотеката в родния й град има нейна бронзова статуя, на която тя държи гълъб, символ на мира, а в краката й има мече с американското знаме, символ на Русия.

 
 
Коментарите са изключени