shareit

Великите Авантюристи: Афонсо Албукерке – Бащата на Португалската империя

| от Александър Стоянов | |


Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял ват, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват човешките общества. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни показва не само коренът на човешката същност, но и ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда.

По времето, в което османските войски щурмуват за последно стените на Константинопол, а англичани и французи приключват Стогодишната война, в Алхандра, Португалия проплаква едно момче. То е втори син на местен аристократ и висш държавен служител, произхождащ от кралската династия Авиш, макар и по линия на един незаконороден пра дядо. Бащата – Гончало де Албукерке държи висока позиция в кралския двор на Афонсу V, а майката – доня Леонор де Менезес произхожда от стар род на графове. Момчето не случайно е наречено Афонсу, вероятно по името на краля, чието благоразположение баща му се стреми да поддържа.

Afonso_de_Albuquerque

Снимка: By Неизвестен – http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Afonso_de_Albuquerque7.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1174279

Малкият Афонсу заминава за столицата Лисабон и започва да се обучава в кралския двор, където се сприятелява със своя връстник и бъдещ крал – Жоао II. Двамата младежи съчетават обучението по математика, латински и хуманитарните науки с уроци по фехтовка, езда и изучаване на военното изкуство. Едва навършил осемнадесет години, Афонсу Албукерке заминава на поход в Африка, редом до своя съименник – краля. През 1471 г., кралските войски обсаждат мароканската крепост Танжер и я превземат. Няколко месеца по-късно е превзет и Арзила. Времето на Реконкистата срещу мюсюлманите в Иберия е приключило. Дошло е времето християните да пренесат войната на вражеска територия.

pirate-ship-1719396_1920

През следващите десет години, Афонсу се сражава под знамената първо на стария крал, а след това и на своя приятел Жоао II. След Танжер следват нови кампании в Мароко и Алжир, а след тях идва и Португало-кастилската война, в която Афонсу се бие редом до Жоао в битката при Торо. През 1481 г., Афонсу пътува с контингент португалски войници за Италия, където се сражава с османските турци по време на тяхното нашествие срещу Отранто.

През 1495 г., Афонсу води поредната си кампания в Танжер, където брат му Мартим загива в битка с берберите. На 42 години, Албукерке вече е достигнал върхът на дворцовите позиции, получавайки поста главен надзорник на кралските конюшни. На тази възраст и с тези почести, всеки нормален тогавашен аристократ би се оттеглил да си гледа старините след бурна младост, пълна с битки, слава, плячка и приключения. Афонсу обаче не е средностатистически аристократ.

През 1503 г., Афонсу е поканен да участва в петата поред португалска експедиция в Индийския океан. До този момент, португалците успешно са картографирали бреговете на Африка, а Васку Дагама е успял да установи връзки с владетеля на град Кочи в южна Индия. Доставките на подправки, ценности и редки стоки от Индийския океан вече са направили сериозно впечатление на короната и крал Мануел I налага монопол над търговията с Изтока, превръщайки колонизацията на далечните земи в частен бизнес на династията. Задачата на Албукерке и неговата експедиция е да подпомогнат владетеля на Кочи срещу друг местен първенец – заморинът на град Каликут, който е противник на португалците и търси военна подкрепа от техните търговски опоненти в Средиземноморието – Венеция и Османската империя. Силите на Албукерке успешно разбиват силите на заморина, а владетелят на Кочи им позволява да изградят укрепление край градското пристанище, което се превръща в постоянна военна база – форт Имануел.

Без да знае, Афонсу е поел по път, който ще му донесе вечна слава, която завинаги ще засенчи дотогавашните му постижения. Обикновено, героите в легендите коват легендата си в своята младост. Афонсу, както стана дума е необикновен. Когато името му за първи път се споменава по бреговете на Индия, той вече е на 50 години.

Преди да замине отново за Индия през 1506 г., крал Мануел дава на Афонсу задачата да планира и разпише цялостна стратегия за налагане на португалското влияние в Индийския океан. Това, което следва е концепция, съперничеща си по обхват и сложност с плановете на генералните щабове от Втората световна война. Без да разполага с модерна технология и твърде прецизни карти, Албукерке начертава програма за провеждане на прецизно насочени експедиции, чиято цял е да поставят основния търговски поток в Азия в португалски ръце. Именно това носи признанието от днешните изследователи за военният му гений. Според изследванията на съвременната историография, Албукерке спокойно може да се постави сред най-великите военни умове в историята изобщо.

Socotra_satview

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1538812

След като плановете са начертани идва време за действие и през 1506 г., Албукерке застава начело на нова експедиция, чиято цел е да се завземе остров Сокотра, който контролира достъпа от Индийския океан към Червено море. След свирепа битка с местните арабски кланове, островът е подчинен през 1507 г. и Албукерке продължава да изпълнява задачите, изложени в неговата стратегия. През есента на 1507 г., начело на 500 мъже и няколко кораба, Албукерке атакува пристанищата на днешен Оман и в рамките на няколко седмици завзема шестте най-големи, в това число и Ормуз – ключът към Персийският залив. В Ормуз, победоносният Албукерки се засича с делегация на персийският шах Исмаил, дошла да прибере дължимия данък. Вместо пари, Албукерке им дава няколко гюлета, стрели и куршуми и им казва да предадат на шаха, че от тук на сетне, персите ще получават само такъв дан, ако предявят претенции към пристанищния град.

На следващата година, Албукерке се сблъсква със завистта на своите съотечественици в Индия. Макар да разполага с кралска заповед, даваща му мандат на губернатор на португалските владения, дотогавашният вицекрал – дон Франциско де Алмейда отказва да сдаде поста си и урежда Албукерке да бъде поставен под домашен арест в Кочи. Едва през 1509 г., Афонсу най-сетне връща свободата си и получава позицията, дадена му от крал Мануел. На новата си позиция, Албукерке веднага се заеме да докаже своите способности.

През лятото на 1510 г., силите на Афонсу не успяват да завладеят Каликут и Гоа, след като атаките им са отбити, но през ноември, след като реорганизира флота си, Албукерке превзема Гоа и бързо превръща ключовото пристанище в столица на португалските владения (Естадо да Индия). За да затвърди контрола над града португалското присъствие в региона, Албукерке създава местен монетен двор, който започва да сече португалски монети, които бързо се превръщат в една от най-ключовите валути в Азия.

Malacca_in_1511

Малака 1510-а година.

Снимка: By Gaspar Correia – Lendas da Índia, first published by the Academia Real de Ciências de Lisboa in 1858-1863, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50328659

Без да губи време, още на следващата година, Албукерке организира експедиция срещу ключовия град Малака, контролиращ пролива, свързващ Индийския океан с Тихия океан. Начело на едва 100 души, половината от които местни наемници, Афонсу атакува града, отбраняван от 20 000 гарнизон, снабден и с оръдия. Брилянтната тактика и умелата употреба да палубната артилерия водят до блестяща победа. Малака е подчинена, а с нея португалците слагат ръка и на търговията между Индия и Китай. Успоредно със завоеванието на Малака, Афонсу успява да договори изгодни спогодби с владетелите на няколко индокитайски държави, в това число и могъщият крал на Сиам (дн. Тайланд)

През следващите две години, Албукерке организира експедиции до т.нар. Острови на Подправките (дн. Източна Индонезия), където португалците се съюзяват със султана на Тернате, който им осигурява място за укрепление и пристанище. Целта е проста – не само да се контролира трафикът на скъпите подправки, но и мястото, където се произвеждат. Пак по това време, няколко дипломати са изпратени от Афонсу в Китай, където са положени основите на първите в историята дипломатически взаимоотношения между Поднебесната империя и европейските държави.

През 1513 г., Афонсу отново е на път – флотата му извършва набег в Червено море, който стряска мамелюците, след което подчинява окончателно град Каликут в южна Индия. През 1514 г., Афонсу продължава да организира управлението на португалските владения в Индийския океан и води постоянни преговори с десетки държави за сключване на търговски спогодби. Именно по това време научава, че владетеля на Ормуз е решил да отхвърли португалския сюзеренитет. Небързо се организира поход, който 62-годишният Албукерке повежда лично. Португалците превземат Ормуз повторно, ликвидират великият везир и кликата му, които се стремят към независимост и поставят местния владетел под твърд контрол, заделяйки постоянен контингент португалски войници, които да служат като лична гвардия и средство за пряк натиск.

pirate-1825392_1920

Именно по време на тази експедиция, Албукерке е повален от единственият враг, с който не успява да се справи в живота си. Португалският войн прихваща някоя от множеството тропически болести, за които европейците все още нямали нито резистентност, нито ваксини. Умира няколко седмици по-късно на брода на своя флагман, закотвен в близост до Гоа. Тялото му е кремирано според собствената му воля и положено в местната католическа църква, издигната от португалците. В последствие е пренесено и препогребано в Лисабон.

Афонсу Албукерке без съмнение е един от най-великите завоеватели в човешката история, а отзвукът от подвизите и решенията му отеква през вековете, предначертавайки съдбата на цяла Южна Азия. От гледна точка на дълготрайни последици, делото на Албукерке е съпоставимо със завоеванията на Кортес и Писаро, които и до днес определят съдбините на Латинска Америка. Още приживе, Афонсу си спечелва прякора „Великия“, а в последствие е наричан „Цезар на Изтока“ и „Португалският Марс“

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени