shareit

Великите Авантюристи: Афонсо Албукерке – Бащата на Португалската империя

| от Александър Стоянов | |


Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял ват, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват човешките общества. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни показва не само коренът на човешката същност, но и ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда.

По времето, в което османските войски щурмуват за последно стените на Константинопол, а англичани и французи приключват Стогодишната война, в Алхандра, Португалия проплаква едно момче. То е втори син на местен аристократ и висш държавен служител, произхождащ от кралската династия Авиш, макар и по линия на един незаконороден пра дядо. Бащата – Гончало де Албукерке държи висока позиция в кралския двор на Афонсу V, а майката – доня Леонор де Менезес произхожда от стар род на графове. Момчето не случайно е наречено Афонсу, вероятно по името на краля, чието благоразположение баща му се стреми да поддържа.

Afonso_de_Albuquerque

Снимка: By Неизвестен – http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Afonso_de_Albuquerque7.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1174279

Малкият Афонсу заминава за столицата Лисабон и започва да се обучава в кралския двор, където се сприятелява със своя връстник и бъдещ крал – Жоао II. Двамата младежи съчетават обучението по математика, латински и хуманитарните науки с уроци по фехтовка, езда и изучаване на военното изкуство. Едва навършил осемнадесет години, Афонсу Албукерке заминава на поход в Африка, редом до своя съименник – краля. През 1471 г., кралските войски обсаждат мароканската крепост Танжер и я превземат. Няколко месеца по-късно е превзет и Арзила. Времето на Реконкистата срещу мюсюлманите в Иберия е приключило. Дошло е времето християните да пренесат войната на вражеска територия.

pirate-ship-1719396_1920

През следващите десет години, Афонсу се сражава под знамената първо на стария крал, а след това и на своя приятел Жоао II. След Танжер следват нови кампании в Мароко и Алжир, а след тях идва и Португало-кастилската война, в която Афонсу се бие редом до Жоао в битката при Торо. През 1481 г., Афонсу пътува с контингент португалски войници за Италия, където се сражава с османските турци по време на тяхното нашествие срещу Отранто.

През 1495 г., Афонсу води поредната си кампания в Танжер, където брат му Мартим загива в битка с берберите. На 42 години, Албукерке вече е достигнал върхът на дворцовите позиции, получавайки поста главен надзорник на кралските конюшни. На тази възраст и с тези почести, всеки нормален тогавашен аристократ би се оттеглил да си гледа старините след бурна младост, пълна с битки, слава, плячка и приключения. Афонсу обаче не е средностатистически аристократ.

През 1503 г., Афонсу е поканен да участва в петата поред португалска експедиция в Индийския океан. До този момент, португалците успешно са картографирали бреговете на Африка, а Васку Дагама е успял да установи връзки с владетеля на град Кочи в южна Индия. Доставките на подправки, ценности и редки стоки от Индийския океан вече са направили сериозно впечатление на короната и крал Мануел I налага монопол над търговията с Изтока, превръщайки колонизацията на далечните земи в частен бизнес на династията. Задачата на Албукерке и неговата експедиция е да подпомогнат владетеля на Кочи срещу друг местен първенец – заморинът на град Каликут, който е противник на португалците и търси военна подкрепа от техните търговски опоненти в Средиземноморието – Венеция и Османската империя. Силите на Албукерке успешно разбиват силите на заморина, а владетелят на Кочи им позволява да изградят укрепление край градското пристанище, което се превръща в постоянна военна база – форт Имануел.

Без да знае, Афонсу е поел по път, който ще му донесе вечна слава, която завинаги ще засенчи дотогавашните му постижения. Обикновено, героите в легендите коват легендата си в своята младост. Афонсу, както стана дума е необикновен. Когато името му за първи път се споменава по бреговете на Индия, той вече е на 50 години.

Преди да замине отново за Индия през 1506 г., крал Мануел дава на Афонсу задачата да планира и разпише цялостна стратегия за налагане на португалското влияние в Индийския океан. Това, което следва е концепция, съперничеща си по обхват и сложност с плановете на генералните щабове от Втората световна война. Без да разполага с модерна технология и твърде прецизни карти, Албукерке начертава програма за провеждане на прецизно насочени експедиции, чиято цял е да поставят основния търговски поток в Азия в португалски ръце. Именно това носи признанието от днешните изследователи за военният му гений. Според изследванията на съвременната историография, Албукерке спокойно може да се постави сред най-великите военни умове в историята изобщо.

Socotra_satview

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1538812

След като плановете са начертани идва време за действие и през 1506 г., Албукерке застава начело на нова експедиция, чиято цел е да се завземе остров Сокотра, който контролира достъпа от Индийския океан към Червено море. След свирепа битка с местните арабски кланове, островът е подчинен през 1507 г. и Албукерке продължава да изпълнява задачите, изложени в неговата стратегия. През есента на 1507 г., начело на 500 мъже и няколко кораба, Албукерке атакува пристанищата на днешен Оман и в рамките на няколко седмици завзема шестте най-големи, в това число и Ормуз – ключът към Персийският залив. В Ормуз, победоносният Албукерки се засича с делегация на персийският шах Исмаил, дошла да прибере дължимия данък. Вместо пари, Албукерке им дава няколко гюлета, стрели и куршуми и им казва да предадат на шаха, че от тук на сетне, персите ще получават само такъв дан, ако предявят претенции към пристанищния град.

На следващата година, Албукерке се сблъсква със завистта на своите съотечественици в Индия. Макар да разполага с кралска заповед, даваща му мандат на губернатор на португалските владения, дотогавашният вицекрал – дон Франциско де Алмейда отказва да сдаде поста си и урежда Албукерке да бъде поставен под домашен арест в Кочи. Едва през 1509 г., Афонсу най-сетне връща свободата си и получава позицията, дадена му от крал Мануел. На новата си позиция, Албукерке веднага се заеме да докаже своите способности.

През лятото на 1510 г., силите на Афонсу не успяват да завладеят Каликут и Гоа, след като атаките им са отбити, но през ноември, след като реорганизира флота си, Албукерке превзема Гоа и бързо превръща ключовото пристанище в столица на португалските владения (Естадо да Индия). За да затвърди контрола над града португалското присъствие в региона, Албукерке създава местен монетен двор, който започва да сече португалски монети, които бързо се превръщат в една от най-ключовите валути в Азия.

Malacca_in_1511

Малака 1510-а година.

Снимка: By Gaspar Correia – Lendas da Índia, first published by the Academia Real de Ciências de Lisboa in 1858-1863, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50328659

Без да губи време, още на следващата година, Албукерке организира експедиция срещу ключовия град Малака, контролиращ пролива, свързващ Индийския океан с Тихия океан. Начело на едва 100 души, половината от които местни наемници, Афонсу атакува града, отбраняван от 20 000 гарнизон, снабден и с оръдия. Брилянтната тактика и умелата употреба да палубната артилерия водят до блестяща победа. Малака е подчинена, а с нея португалците слагат ръка и на търговията между Индия и Китай. Успоредно със завоеванието на Малака, Афонсу успява да договори изгодни спогодби с владетелите на няколко индокитайски държави, в това число и могъщият крал на Сиам (дн. Тайланд)

През следващите две години, Албукерке организира експедиции до т.нар. Острови на Подправките (дн. Източна Индонезия), където португалците се съюзяват със султана на Тернате, който им осигурява място за укрепление и пристанище. Целта е проста – не само да се контролира трафикът на скъпите подправки, но и мястото, където се произвеждат. Пак по това време, няколко дипломати са изпратени от Афонсу в Китай, където са положени основите на първите в историята дипломатически взаимоотношения между Поднебесната империя и европейските държави.

През 1513 г., Афонсу отново е на път – флотата му извършва набег в Червено море, който стряска мамелюците, след което подчинява окончателно град Каликут в южна Индия. През 1514 г., Афонсу продължава да организира управлението на португалските владения в Индийския океан и води постоянни преговори с десетки държави за сключване на търговски спогодби. Именно по това време научава, че владетеля на Ормуз е решил да отхвърли португалския сюзеренитет. Небързо се организира поход, който 62-годишният Албукерке повежда лично. Португалците превземат Ормуз повторно, ликвидират великият везир и кликата му, които се стремят към независимост и поставят местния владетел под твърд контрол, заделяйки постоянен контингент португалски войници, които да служат като лична гвардия и средство за пряк натиск.

pirate-1825392_1920

Именно по време на тази експедиция, Албукерке е повален от единственият враг, с който не успява да се справи в живота си. Португалският войн прихваща някоя от множеството тропически болести, за които европейците все още нямали нито резистентност, нито ваксини. Умира няколко седмици по-късно на брода на своя флагман, закотвен в близост до Гоа. Тялото му е кремирано според собствената му воля и положено в местната католическа църква, издигната от португалците. В последствие е пренесено и препогребано в Лисабон.

Афонсу Албукерке без съмнение е един от най-великите завоеватели в човешката история, а отзвукът от подвизите и решенията му отеква през вековете, предначертавайки съдбата на цяла Южна Азия. От гледна точка на дълготрайни последици, делото на Албукерке е съпоставимо със завоеванията на Кортес и Писаро, които и до днес определят съдбините на Латинска Америка. Още приживе, Афонсу си спечелва прякора „Великия“, а в последствие е наричан „Цезар на Изтока“ и „Португалският Марс“

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Марадона се готвеше да тръгне за Шефийлд, а лошото време провали трансфера на Кройф в Дъмбартън

| от |

Парите тотално промениха футбола. Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед… От десетилетия тези клубове разполагат с огромни бюджети за привличането на нови играчи, модернизация на стадионите и базите по последния вик на модата и технологиите и т.н. Но вече има и клубове като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които са с още по-неизчерпаем ресурс от споменатите в началото колоси. Нужно ли е да припомняме, че преди две години парижани платиха 222 млн. евро за Неймар и дадоха тон на новата трансферна лудост.

А Манчестър Сити? Само допреди две десетилетия и половина клубът бе затънал в жестока криза. Огромни дългове задушаваха „гражданите“, а отборът се свлече до третия английски ешелон. Отделно Сити загуби и правата върху търговската марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си. Тренировките се провеждаха в спортния комплекс в Мос Сайд – не най-приветливата част в южен Манчестър. И докато играчите тренират, около тях се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо забавление бе да сипят обиди срещу играчите. Агрономът на клуба от онези времена в средата на 90-те си спомня, че често нямало пари дори за бяла боя, за да се разчертае полето…

Но днес Сити и Пеп Гуардиола водят футболната революция в Англия и налагат световните стандарти. Каталунецът често блести с гениална тактика в мачовете на тима, а зад себе си има ръководство, което е готово да отговори на всяко негово желание. Резултатът ли? Погледнете таблицата с крайното класиране през миналия сезон. Срещу името на Сити са 98 точки и голова разлика 95:23. Година по-рано, през пролетта на 2018-а, пък отборът на Гуардиола завърши със 100 точки в актива си и 106 отбелязани гола. Изумително!

Изумителни обаче са и числата, които стоят зад тези успехи. Съвсем наскоро Манчестър Сити стана първият клуб в историята, който е платил над един милиард евро за футболистите, които притежава в състава си. Ако трябва да сме пунктуални, сумата е 1,014 млрд. евро. И отлично илюстрира новите порядки в съвременния футбол. „Тези пари не стигат и за пет като Неймар“, вероятно би пресметнал някой от по-младите почитатели на играта, но си заслужава да припомним няколко истории като доказателство, че не всичко е пари. Понякога нещата опират до чист късмет, а и прищявките на съдбата често си казват думата.

Пари, късмет, съдба – всяко от тях се намесва при проваления трансфер на Диего Марадона в… Шефийлд Юнайтед през 1978 г. Мениджърът на „остриетата“ вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 паунда за него. Офертата е приета, но англичаните не успяват да съберат сумата накуп, както иска Архентинос. Трансферът пропада, въпреки че Марадона има дори самолетни билети за Острова. Вместо него Юнайтед взима Алехандро Сабея за 160-те хиляди, които успява да набере. И изпада в четвърта дивизия… Нататък пътят на дон Диего е легендарен. Бока Хуниорс, Барса и Наполи, където и до днес е със статут на божество.

Шотландският Дъмбартън пък подготвя божествено посрещане на Йохан Кройф през 1980-а. Холандецът вече е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал малкият клуб. Но преговорите приключват неуспешно, след като съпругата на Кройф изтъква аргументи като например лошото шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Малко повече от десетилетие по-късно мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Френсис взима Ерик Кантона на проби от Ним през 1992-ра, но иска инатливият виртуоз да остане поне седмица. Ерик отказва и заминава за Лийдс, където са готови да подпишат с него веднага. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.

Алфредо ди Стефано е кралят на Реал Мадрид в средата на миналия век. Но митът на мадридистите почти става каталунски идол. Барса го договаря, но разбира, че той е притежаван едновременно от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носи главоболия и евентуални санкции. Така Барса се отдръпва, но Реал се договаря с двата клуба и взима играча, който носи пет поредни европейски купи за „белия балет“. А колко по-различно можеше да е всичко…

През 1983-та, когато е на 19, датският талант Михаел Лаудруп пътува до Ливърпул и дори разглежда „Анфийлд“, преди преговорите да приключат с неуспех. „Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено – спомня си Махаел. – Две седмици по-късно те се обадиха и поискаха договорът да е за четири години, а не за три. Бях разочарован и блокирахме трансфера.“ Така Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, друг датчанин.

Soccer - World Club Championship - Toyota Cup - Real Madrid v Vasco da Gama, Tokyo, Japan

Интересна е и случката на Раул отпреди десетина години. През 2008-а легендата на Реал се бе договорил с Тотнъм, а ако Хуанде Рамос не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на лондонските „шпори“. Сделката бе готова, но шефовете на клуба уволниха испанския мениджър и голмайсторът отказа трансфера.

Зинедин Зидан пък бил на крачка от трансфер в Блекбърн, но вече покойният директор на Роувърс Джак Уокър отсякъл: „За какво ни е този французин, имаме си Шърууд.“ Зизу спечели две титли на Италия с Ювентус, а с Реал Мадрид – трофея от Ла Лига, Шампионската лига и Суперкупата на Европа. А колко по-различно можеше да бъде, ако бе станал футболист на Роувърс, нали? И за него, и за английския клуб. Но така е в живота, така е и във футбола. Понякога не всичко опира до парите, въпреки че без тях отбори като Манчестър Сити, ПСЖ и Челси никога нямаше да бъдат това, което са днес.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени