shareit

Жената, която откри първия човешки коронавирус

| от |

Жената, която открива първия човешки коронавирус, е дъщеря на шотландски шофьор на автобус, който напусна училище на 16. Джун Алмейда става пионер в изследването на вируси, чиято работа отново става обект на внимание по време на настоящата пандемия.

Covid-19 е ново заболяване, но се причинява от коронавирус от типа, идентифициран за пръв път от д-р Алмейда през 1964 г. в нейната лаборатория в болница Сейнт Томас в Лондон.

Вирусоложката е родена като Джун Харт през 1930 г. и израства в жилищна сграда близо до парк Александра в североизточната част на Глазгоу. Напуска училище с не особено силно образование, но получава работа като лаборант по хистопатология в Кралската лазарет в Глазгоу. По-късно се премества в Лондон, за да продължи кариерата си, и през 1954 г. се жени за Енрикес Алмейда, венецуелски художник.

Двойката и малката им дъщеря се преместват в Торонто, Канада, и, според медицинския журналист Джордж Уинтър, именно в Онкологичния института на Онтарио д-р Алмейда развива своите изключителни умения с електронния микроскоп и става пионер в метод, който по-добре визуализира вирусите, като за целта използва антитела.

Г-н Уинтър казва на Drivetime по BBC Radio Scotland, че нейните таланти са признати във Великобритания и тя е привлечена през 1964 г. да работи в болничното медицинско училище Сейнт Томас в Лондон, същата болница, която лекува премиера Борис Джонсън, когато той страда от Covid-19.

След завръщането си тя започва да си сътрудничи с д-р Дейвид Тирел, който провежда изследвания в отделението за настинка в Солсбъри в Уилтшир. Г-н Уинтър казва, че д-р Тирел изследва назални проби от доброволци и неговият екип установява, че успяват да отгледат доста често срещани вируси, свързани с настинката, но не всички от тях.

Една конкретна проба, която по-късно става известна като B814, е от пробата от носа на ученик от интернат в Съри през 1960 г.

Те откриват, че са в състояние да предадат симптоми на обикновена настинка на доброволци, но не успяват да я отгледат в обикновена клетъчна култура в лабораторията. Проучванията на доброволците обаче демонстрират растежа й в културите на органи и д-р Тирел се пита дали не може да се види с електронен микроскоп. За целта изпращат проби на Джун, която успява да види частиците на вируса в образците, които описва като вируси на грип, но не съвсем същите. Така идентифицира това, което по-късно става известно като първия човешки коронавирус.

Коронавирусите са група вируси, които имат подобен на ореол или корона вид, когато се гледат под микроскоп.

Г-н Уинтър казва, че д-р Алмейда всъщност е виждала подобни частици преди, докато изследва хепатит при мишки и инфекциозен бронхит при пилета. Той обаче казва, че материалът й към рецензирано списание е отхвърлен, „тъй като съдиите твърдят, че изображенията, които е направила, са просто лоши снимки на частици от вируса на грипа“. Новото откритие от щам B814 е написано в British Medical Journal през 1965 г. и първите снимки на това, което тя вижда, са публикувани в Journal of General Virology две години по-късно. Според г-н Уинтър д-р Тирел и д-р Алмейда, заедно с проф. Тони Уотърсън, отговорникът в Сейнт Томас, са го нарекли коронавирус поради короната или ореола, който го обгражда на снимката.

По-късно д-р Алмейда работи в следдипломното медицинско училище в Лондон, където получава докторска степен. Тя завършва кариерата си в Института Уелкъм, където получава няколко патента в областта на изобразяването на вируси. След като напуска Уелкъм, д-р Алмейда става учител по йога, но се връща към вирусологията като съветник в края на 80-те години, когато помага да се направят нови снимки на вируса на ХИВ.

Джун Алмейда почива през 2007 г., на 77-годишна възраст. Сега 13-4 години след смъртта си тя най-накрая получава признанието, което заслужава като пионер, чиято работа ускорява разбирането на вируса, който в момента мъчи целия свят.

 
 
Коментарите са изключени