shareit

Жената, която имаше безсмъртни клетки

| от |

Тези безсмъртни клетки на дамата от кончината й досега се размножават толкова пъти, че ако ги претеглим всички, които живеят днес, те биха тежали около 50 милиона метрични тона, което е около 100 сгради Empire State.

И така, коя е тази жена и защо учените съхраняват около 50 милиона метрични тона от клетките й, на които дават пресни хранителни вещества, за да ги поддържат живи? Жената е Хенриета Лакс и нейните клетки са от съществено значение за излекуването на полиомиелита; за генетично картографиране; за изследване на самата работа на клетките; за разработване на лекарства за лечение на рак, херпес, левкемия, грип, хемофилия, болестта на Паркинсон, СПИН и още, и още. Ако има нещо общо с човешкото тяло и е проучвано от учени, много е вероятно те да са използвали именно клетките на Хенриета някъде в хода на изследванията си. Клетките й дори са изпратени в космоса на безпилотен спътник, за да се определи дали човешката тъкан може да оцелее при нулева гравитация.

Посетете почти всяка лаборатория за клетъчни култури в света и ще намерите милиарди от клетките на Хенриета. Характерното за тях е не само, че никога не умират, за разлика от нормалните човешки клетки, които ще умрат само след няколко деления, но те също така могат да живеят и да се възпроизвеждат прекрасно извън човешкото тяло, което също е уникално за човек. Те трябва само да се снабдяват с необходимите хранителни вещества, за да оцелеят, и ще живеят и явно ще се възпроизвеждат вечно – вече 60 години и отгоре от момента на вземане на първата култура. Те дори могат да бъдат замразявани буквално за десетилетия и когато по-късно да се размразят, те директно ще се върнат към деленето.

Преди клетките й да са открити и широко култивирани, за учените е почти невъзможни да правят надеждни експерименти с човешки клетки и да получат смислени резултати. Клетъчните култури, които се опитват да изследват, отслабваха или направо умираха много бързо извън човешкото тяло. Нейните за първи път дават на учените „стандарт“, който те могат да използват за тестове. Още по-добре е, че клетките й могат да оцелеят, ако бъдат изпратени по пощата, така че учените по целия свят могат да използват един и същ стандарт.

Самата Хенриета Липс е бедна чернокожа жена, родена на 1 август 1920, която обаче почива на крехката възраст от едва 31 години на 4 октомври 1951 г. от рак на шийката на матката. По време на лечението на рака й лекар от болница Джон Хопкинс взима проба от тумора без нейно знание или съгласие и го изпраща на своя колега д-р Джордж Гей, който от 20 години се опитва безуспешно да отгледа човешки тъкани от клетки. Там лаборантката Мери Кубичек открива, че клетките на Хенриета, за разлика от нормалните човешки клетки, могат да живеят и да се възпроизвеждат извън тялото.

Когато клетките на Хенриета са взети, им се дава кодовото име „HeLa“ – първите две букви на името й, Henrietta Lacks. Когато хората от пресата започват да ровят на кого са въпросните проби и се доближават до името на Хенриета, изследователката, която ги отглежда, измисля друго име – Helen Lane – за да се опита да запази източника на клетките анонимен. Поради това истинското й име не е известно чак до 70-те години.

Хенриета почива от уремично отравяне в отделеното болнично крило за чернокожи около осем месеца след диагностицирането на болестта й. Тя никога не научава, че нейните клетки ще станат един от най-жизненоважните инструменти в съвременната медицина и ще породят мултимилиардна индустрия, в която милиарди от нейните клетки ще се купуват и продават международно.

В деня на смъртта й д-р Джордж Гей, ръководител на лабораторията за изследване на тъканите в Хопкинс, със стъкленица с клетките й в ръка, обявява пред телевизионни камери нова ера в медицинските изследвания – ера, в която учените ще успеят да излекуват дори болести като рака. Много малко по-късно д-р Джонас Солк успява да излекува полиомиелита.

Семейство Лакс живее в Лакстаун, който се намира в Кловър Вирджиния. Земята е дадена на чернокожото семейство Лакс от белокожото семейство Лакс, които са притежавали като роби предците на чернокожото семейство Лакс. Доста от чернокожите Лакс са потомци на белите Лакс.

Тялото на Хенриета Лакс лежи в немаркиран гроб в семейното гробище, което се намира до вече изоставената й и паднала къща, където отраства. Никой не знае кой гроб е неин.

Тя оставя съпруг и пет деца, а поколенията й и до днес живеят в бедност (един от синовете й е бездомник по улиците на Балтимор) и дълго време не знаят за значението на клетките на Хенриета за съвременната медицина.

Когато съпругът й за първи път научава за клетките на жена си, той погрешно интерпретира това, което лекарят му казва по телефона поради факта, че има образование само до 3 клас. Той решава, че лекарят му казва, че жена му е все още жива и учените я държат в лаборатория през последните 25 години и я използват за експерименти.

Клетките на Хенриета са първата биологична материя в историята, която се купува и продава. Семейството й обаче не успява да наеме адвокат, за да се опита да вземе процент от продажбите.

Няколко дни след „Марша за Лечението“ за полиомиелит, Хенриета Лакс посещава болница Джон Хопкинс, с оплаквания от болезнен възел в шийката на матката си. Тогава тя (и никой друг) не предполага, че само няколко кратки години по-късно, изследвания в резултат на нейното посещение в болницата ще открият лек именно за полиомиелит, от който САЩ толкова отчайващо се нуждае.

Безсмъртните клетки на Хенриета не са важни само за изследвания и намиране на лечения за разни болести, а в крайна сметка и косвено предизвикват голяма промяна в начина на работа на учените с клетъчните култури като вече се следи много повече пробите да не се замърсяват. Докато изучава проби от рак на гърдата и простатата, един учен открива, че всъщност гледа през микроскопа си клетките на Хенриета. Така се случва, че клетките й са се захванали за прахови частици във въздуха и чрез тях са успели да замърсят всички култури в лабораторията. Това създава голям проблем, тъй като се оказа, че не е изолиран случай и учените несъзнателно работят с много проби, замърсени по този начин.

 
 
Коментарите са изключени