shareit

Защо в Азия се хранят с клечки и какъв е етикетът

| от |

Най-ранните версии на нещо като пръчици за хранене са създадени преди около 4 000-5 000 години в Китай и са били използвани при готвене (с тях много по-лесно се пипа в съдове, пълни с гореща вода или масло). Въпреки че е трудно да се определи някакъв конкретен период, изглежда, че едва около 500-400 г. сл. Хр. клечките започват да се използват като прибори за маса.

Един от факторите, които допринасят за този преход, е бумът на населението в цялата страна. Следователно ресурсите, особено за готвене, стават невероятно оскъдни. В резултат на това хората започнаха да режат храната си на миниатюрни парчета, за да може да се готви по-бързо. Така нарязани залците вече са с размер за хапване и съответно няма нужда от ножове на масата. Те обаче бяха идеални за ядене с пръчици, които също бяха евтини и лесни за изработка. Така се заражда храненето с клечки.

Chopstick HowToUseThemProperly

Спада в ползването на нож в тези региони в този момент може да се дължи и на учението на Конфуций, който е вегетарианец. Той смяташе, че ножовете не са подходящи за ядене. Както Конфуций сам казва:

Уважаваният и изправен мъж се държи на разстояние както от кланицата, така и от кухнята. И той не позволява да има ножове на масата му.

Именно поради това се смята, че китайските клечки традиционно са с тъпи върхове и с тях не може да се си набождате храната, както с вилица.

В рамките на около век след това клечките са мигрирали в други азиатски страни, като Япония, Корея и Виетнам. Една от разликите между японските и китайските пръчици беше, че първите бяха направени от едно цяло парче бамбук като са съединени в основата. Освен това японските пръчици първоначално са били използвани единствено за религиозни церемонии. Независимо от разликите, клечките остават популярни в двете страни и все още са основната посуда за хранене.

Bapsang

Докато ранните пръчици често са били правени от някакъв евтин материал, като например бамбук, по-късно, по време на династиите са били ползвани и сребърни пръчици, за да се предотврати хранително отравяне. Вярвало се е, че сребърните прибори ще почернеят, ако влязат в контакт с някакви животозастрашаващи токсини. За съжаление на някои хора обаче, среброто никак не потъмнява, когато докосне субстанции като цианид или арсен, както и други отрови. Въпреки това, то определено може да промени цвета си, ако се докосне до чесън, лук или развалени яйца – всички те отделят сероводород, който реагира със среброто, което го кара да промени цвета си.

За всеки, който някога се е борил да яде ориз с клечки – може би сте се чудили защо някой би избрал именно такъв прибор за консумация на такава храна. Може би една от най-ранните прибори за маса, например – лъжицата – би вършила много по-добра работа за целта. В Азия, видите ли обаче, по-голямата част от ориза е или от къс или от среднозърнест сорт, често с нишестета, които го правят особено лепкав и на бучки – затова е и по-лесно да се захване с клечките. За сравнение, много от нас, западняците, ядем дългозърнест ориз (често силно обработен), който е много по-пухкав, а отделните зърна не са толкова слепени, а и ние не сме толкова умели да ядем с клечки…

Етикетът с пръчиците също е изключително важен фактор в азиатските култури и история. Този етикет може да варират значително в различните страни, но като цяло:

В традиционната китайска култура се счита за невъзпитано:

  • Да намушкате храната си с пръчиците все едно са вилица.
  • Да ровите в храната си за определено нещо. Това се нарича „да си копаеш гроба“ и се счита за изключително грубо.
  • Да чукате с пръчиците си по ръба на купата. Така правят просяците, за да привлекат вниманието.
  • Децата да държат клечките си неправилно, тъй като това ще се отрази зле на родителите.

В японската култура се счита за невъзпитано:

  • Да кръстосате пръчиците си на масата.
  • Да забиете пръчиците си вертикално в ориза, тъй като така се прави само на погребения.
  • Да прехвърляте храна от вашите клечки в клечките на друг човек.

В тайванската култура се счита за невъзпитано:

  • Да хапете клечките си или да ги държите в устата си твърде дълго.
  • Да ползвате клечките си, за да вземете нещо от купа за супа.
  • Да поставите клечките си на масата. Трябва или да използвате поставка за пръчици или да ги поставите в горната част на купата си.

В корейската култура се счита за невъзпитано:

  • Да вземете приборите си пред по-възрастните.
  • Да приближавате купата по-близо до устата си, за да ядете.
  • Да използвайте клечки за ядене на ориз, освен ако не сте някой, считан за по-нисък клас. Вместо това трябва да се използва лъжица.

Във виетнамската култура се счита за невъзпитано:

  • Да поставете клечките във формата на V след като приключите с яденето. Това се счита за лоша поличба.
  • Да вземете храна директно от масата и да я изядете. Тя първо трябва да бъде поставен в собствената ви чиния.
  • Да сложите клечките в устата си, докато избирате храна.

Soup Spoon on Rest Hakubai Japanese Restaurant

Древните лъжици в Китай пък също понякога се отличаваха със заострен край, който да се използва като нож или вилица с едно зъбче. Това е може би първият известен екземпляр на такъв вид кръстоска на прибори.

Руините на Ин, е мястото на една от древните и големи исторически столици на Китай, ни разказват както най-ранните примери за писмен китайски език, така и първите известни клечки за ядене. Те са бронзов комплект и са намерени в една от гробниците на мястото. По традиция китайските клечки се правят от дърво или бамбук, които след оформянето им се оставят нелакирани и необработени. За разлика от тях японските клечки са по традиция обработени.

Изследване от 2003 г. установява, че редовната употреба на клечки от възрастни хора може леко да увеличи риска от остеоартрит в ръката – състояние, при което хрущялът се износва, което води до болка и подуване в ставите на ръцете. Съществуват и опасения относно използването на определени клечки за еднократна употреба, направени от тъмно дърво, но избелени с белина, които могат да представляват риск за здравето като причинят кашлица или да доведат до астма.

Проучване на Министерството на здравеопазването в Хонконг за 2006 г. установи, че дялът на хората, които използват ясно разделени клечки, лъжици или други прибори за сервиране на храна, а не общи, се е увеличил от 46% на 65% след избухването на SARS през 2003 г.

 
 
Коментарите са изключени