shareit

Защо Северна Корея дължи милиони на Volvo

| от |

Едва ли е много приятно някой да открадне автомобила ви. Все пак прекарвате толкова време с него,  пригодили сте го за собствените си нужди и между другото, въпреки всички ремонти, започвате да го обичате. Вярвате или не, някои хора са способни да се привързват към малките тенекиени черупки и определено не могат да се откажат от тях. Най-вероятно и по тази причина Volvo още се чувстват ощетени от една държава, която забравя да заплати своите разходи. Повече от 30 години шведската автомобилна компания се опитва да вземе своите приходи от страна, която е получила дипломатически автомобили на марката. Можете ли да познаете коя точно е тя?

Намира се в Азия и често е пример за нарушаването на човешките права, диктатурата и култа към личността. Ако още не се досещате, става въпрос за Северна Корея. А автомобилът, който попада там е именно Volvo 144 седан. По това време мнозина посочват редица критики към автомобила. Има много широк ъгъл за завиване, не вози толкова приятно, колкото рекламата го описва, в трафика не е най-добрият партньор, но това са малките дяволи, все пак говорим за страна, в която автомобилът е абсолютен лукс и трябва да сте минимум в тесни връзки със законодателството,  за да може да си позволите такава машина. И до днес Северна Корея продължава да е капсулата във времето, един не толкова успешен експеримент и страна, в която можете да бъдете проследени за абсолютно всичко. Защо въпреки негативите говорим за точно тази компания и доставката на поне 1000 автомобила?

Отговорът не е толкова труден, през 70-те години на миналия век ще открием, че всички пътища на Северна Корея са празни, използва се военна техника за транспорт на войници, затворници и евентуално автомобили за дипломатически мисии. Машините се предоставят и на чуждестранни журналисти, които искат да разкажат историята на тази любопитна държава, а макар и да не говорим за най-съвършения лукс, страната предоставя шофьор и програма за цели две седмици. Някои журналисти и до днес си спомнят, че най-често са гледали бъдещето на ТКЗС-тата, както и различни трудови бригади, но като цяло Volvo трябва да бъде необходимия транспорт за разкриването на един по-лъскав и красив живот. Най-вероятно се стига точно до това. Как обаче се стига до тази сделка?

До днес няма официално потвърждение кой точно е успял да издейства успешната сделка. Официалната история разказва, че Северна Корея сама се е свързала с компанията и поискала да закупи автомобилите, като след доставката забравила, че трябва да ги плаща. Ето защо и повечето гости се шегували, че се возели в крадени коли. Историята започва с това, че през 1974 г. моделът 144 е практически спрян от производство и още тогава различните търговци се опитват да стигнат до обетованата земя и необятните пазари – Северна Корея попада точно в този лист.

През 70-те години Volvo не просто се подготвя да изнесе пазара си, а заплаща милиони, за  да достави техниката, с която да започне да произвежда автомобили на пазара. По този начин таксите ще паднат, а вносът ще се редуцира, логично е, че когато се наемат и корейски работници, страната много бързо ще има най-сигурните возила на света. Има една много важна подробност – разходите се правят само от шведите, Северна Корея не плаща и стотинка. В тяхна защита можем да кажем, че са имали много  правилен поглед – страната е под всякаква икономическа криза след края на Корейската война, никой не иска да се занимава с тях, никой не иска да потърси дори партньорство, а това е повече от прекрасна новина, особено след като всяка една страна е богата на потребители.

Известно е на аудиторията, че оборудване за близо 70 милиона долара е било изпратено в страната, а междувременно са обвързани и всички партньори на Volvo за износ на стоки. По настояване на шведите, Министерството на външните работи трябва да изпрати дори дипломат там и още по-важното, да отвори посолство. И така през 1975 г. това е единствената страна, която може да се похвали с консулство в тази страна. Ерик Корнел е изпратен като един от най-добрите и опитни представители на страната, като опитът му посочва, че е бил консул във Варшава, Адис Абаба, Етиопия и още много други места. Едва ли комунистическата страна би била проблем за него. По това време се среща с Ким Ил Сунг и сякаш всичко е на път да се случи наистина.

Ерик признава, че е станал свидетел на една изключително празна страна, която имала сериозно поле за развитие, но покрай това виждал и липсата на елементарни условия за живот. Електричеството често спирало, отоплението не било чак толкова добро и общото усещане за безизходица вече можело да се види по улиците. Ерик управлява консулството в рамките на 2 години и дори по днешните стандарти ще трябва да се смята за абсолютен герой. Времето минавало изключително бавно, не можеш просто да отидеш в заведение, за да си починеш, защото такива просто липсват.

Единственото, което му оставало, била разходката с неговото Volvo, като отново имал ограничения, защото бензинът не се предлагал толкова често и армията е поставила ограничения на чужденците до къде точно могат да ходят – тази практика продължава и до днес. След като най-накрая страната му поискала да направи оценка на риска и да провери какво наистина се случва от другата страна, Ерик стигнал до заключението, че родната компания е била жестоко излъгана, нито една от подадените информации не е отговаряла на истината.

Малко след отварянето на консулството се замразява всякаква търговия със запада. Северна Корея никога не заплащала за внесените стоки, преминавала спокойно крайните срокове, трупала дългове, а те се превръщали в достатъчно амбициозен скок. За всеки от търговеца на бонбони до автомобилния предприемач било повече от ясно, че това не е рентабилен клиент. Истината е, че управляващите просто надскочили своите възможности. Въпреки това, ако изобщо е имало някой, който да се интересува от икономическото състояние на страната, той задължително повтарял, че родината напредва и успява да влезе в крак с останалите държави. Практиката показва точно обратното, въпреки всички опити за стабилизиране, всяка една страна в комунистическия блок остава в една тотална криза.

След като няма кой да заплати на работниците, поради простата причина, че компанията все пак очаква да влязат постъпления, цялото оборудване практически се подарява и остава да ръждясва години наред. И години по-късно шведите продължават да очакват заплащането за близо 1000-тата закупени автомобила. Според последните изчисления, дългът вече преминава стойността от 300 милиона долара, като най-вероятно ще продължи да се повишава. И между другото, Volvo не спира да изпраща покани до столицата за изплащане на дълга, при това два пъти в годината.

Странно или не, докато компанията се опитва да събере своите пари, посолството все пак продължава да работи и страната предоставя най-различни хуманитарни помощи. И според някои политолози, това е един от добрите опити, да приемат риска и да заплатят една висока цена, но за сметка на това да разполагат с една особено добра и качествена дипломация. Тази маневра може да бъде проследена във времето, след атака на Япония в Хаваи през Втората Световна война, Швеция се оказва една от първите, които ще лавира в полза на Япония, същото се случва с Иран и Великобритания.

И до днес САЩ дава пълномощно за провеждането на разговори чрез посолството на една от малкото европейски страни там. При задържането на американец в Северна Корея, именно Швеция трябваше да се намеси и да преговаря за освобождаването му. Историята показва, че макар и милионите да се трупат и най-вероятно никога да не се заплатят, някой друг вече е изплатил неофициално загубите, като се съмняваме, че Volvo са получили нещо за своите усилия. Така или иначе е редно да напомним, че автомобилите най-вероятно се използват и до днес, но стойността им е твърде далече от посочените милиони.  

 
 
Коментарите са изключени за Защо Северна Корея дължи милиони на Volvo

Повече информация Виж всички