shareit

Защо съдебната система не трябва да пуска видео клипове със забавена скорост

| от |

Технологията в мобилната фотография стана все по-вълнуваща и благодарение на неограниченото пространство, с което можем да разполагаме, все повече хора се опитват да уловят правилния момент. Една интересна тенденция се прокрадна покрай нощната фотография и това са видеата, които могат да забавят кадър в правилния момент.

Най-често можем да ги видим в действие, когато се фотографира спортен момент, когато даден филм иска да засили драматичните моменти и още много други. По-важното е, че самата технология не е чак толкова нова. Тайната зад тези видеа е, че в определен интервал, мобилното устройство или апаратът, може да направи една снимка.

Понеже времето най-често е доста кратко, клипът представлява наложена снимка кадър по кадър, а след приключването на заснемането, устройството наслагва всички кадри и създава видео клип. И докато този вид кадри могат да се смятат за повече от впечатляващи, психолозите наблюдават и още една интересна изненада – хората реагират доста различно, когато скоростта драстично се забави, особено ако говорим за съдебни заседатели и наказателни дела.

Обикновено такива клипове се пускат на журито, за да може да наблюдава по-точно действията и поведението на извършителя. Обикновено претекста е, че така могат да видят много по-точно и ясно извършването на дадено престъпление, но според психолозите, тези клипове трябва да бъдат спрени. Причината е, че вместо да позволяват по-добър анализ, зрителите могат да станат много по-критични и да имат много по-сериозен и жесток ефект върху подсъдимия.

Мнозина смятат, че когато видеото се забави и удължи, зрителят получава усещането, че даденото престъпление е много по-дълго и следователно престъпникът е бил много по-жесток в извършването му. Най-често в САЩ можем да видим, че подобни кадри се пускат, когато говорим за дела, които трябва да определят дали даден човек е убиец или не. Такъв е случаят с убиеца Джон Луис, който през 2009-а г. е обвинен за застрелването на полицай.

Изследователите гледат и анализират този клип, на журито е пуснат същия, но много по-забавената версия и защитата пледира, че със забавянето на всеки кадър, било повече от ясно, че подсъдимият ще изглежда виновен. За втори път видеото е пуснато, но без забавяне и разликата в двата клипа била огромна. За да докажат това, психолозите направили няколко фокус групи. Първата гледала въпросното видео и по двата начина. Втората група трябвало да го види с паузи, вместо забавяне. Третата го гледала с по-бавна скорост, а четвъртата го гледала така, както материалът е бил излъчен за първи път в съда.

Преди изобщо да бъдат попитани, психолозите вярвали, че хората в четвъртата група ще бъдат сигурни, че Джон е стрелял нарочно. И били прави. Втората група, която гледала с паузи, също била категорична, че става въпрос за предумишлено убийство. В третата група, където многократно е напомнено, че клипът е забавен, нямало никакви разлики и всички били сигурни, че произведените изстрели не са били самозащита. Единствените, които не можели да намерят решението, били хората от първата група, които наблюдавали видеото и по двата начина. Заключението в този случай показва, че в 3/4 от случаите при пускането на забавени клипове, подсъдимият ще бъде винаги виновен.

С други думи, колкото по-забавен е кадърът, толкова по-големи са шансовете един човек да получи възможно най-тежка присъда. Що се отнася до самия Джон, той днес чака своята смърта присъда в затвора, колкото и жалби да е написал по този повод. Най-лошото е, че дори и да е невинен, което никога няма да разберем, камерите били твърде много. В съда се показват клипове от мобилни телефони, улични камери, дори тези, които са поставени върху ревера на полицаите. Към този момент можем да забележим, че редица анализатори се опитват да спрат този вид обработка.

 
 
Коментарите са изключени