По време на Индустриалната революция, компаниите се опитват да максимизират времето, в което фабриките им работят, като затова работният ден буквално от изгрев до залез слънце. Заплащането пък често е оскъдно и заради това работниците трябва изкарват тези нечовешки смени, само за да преживяват някак. Това е и причината те често да изпращат децата си да работят, вместо на училище. За капак – условията във фабриките са под всякаква критика.
По това време един работен ден продължава по 10-18 часа, а в седмицата има 6 такива. През 19 век обаче това започва да се променя.
Робърт Оуен
Първият, който предлага 8-часов работен ден за всички, е британецът Робърт Оуен, който е и един от създателите на социализма. Оуен смята, че денят трябва да се раздели на три равни части и така човеците да имат – 1. време за себе си и 2. време за сън толкова, колкото и 3. време за работа.
Така през 1817 той започва кампания за въвеждането на 8-часов работен ден като използва слогана „8 часа работа, 8 часа забавление, 8 часа почивка“. За нещастие, това не дава резултати дълго време, въпреки че през 19 век се внасят закони, които малко по малко подобряват работните условия във фабриките и намаляват часовете труд. Например, през 1847 се въвежда закон, според който децата и жените трябва да работят само по 10 часа на ден.
Том Ман
Идеята за 8 часа работа е подета отново във Великобритания през 1884 от Том Ман, който е част от Социалдемократическата федерация. Той основава „8-часовата лига“ и най-голямото й постижение е, когато убеждава Конгреса на профсъюзите, които и до днес представлява повечето профсъюзи във Великобритания, да направи осемте часа работа част от целите си, по която по-късно и ще работи.
В САЩ стремежът за по-кратък работен ден започва още по-рано – през 1791, когато работници от Филаделфия излизат на стачка, с която искат да работят 10 часа като 2 от тях да са почивка. До 30-те години на 19 век сред работническата класа вече се появяват идеи и за 8 часа, но те не срещат подкрепа от бизнеса. През следващите няколко десетилетия стачките за по-кратък работен ден продължават и нещата започват да се подобряват.
Подобно на Острова, в Америка също се организират няколко 8-часови лиги. През 1884 Федерация на търговията и Конгреса на профсъюзите обявяват, че от 1 май 1886 8-часовият работен ден вече ще е задължителен. Те обаче нямат подкрепата нито на правителството, нито на бизнеса, а разчитат изцяло стачките на работниците да доведат принудително нещата дотам. Когато денят идва, се провежда първият Майски парад – 350 000 души излизат от работа на протест за скъсяване на професионалните им ангажименти.
Ford Model T, 1910
Бавно, но сигурно, през 1905 индустрията започва да прави промени към 8 часа. Една от първите компании с ново време е Ford Motor Company, през 1914, която не само скъсява деня за работниците си, но и удвоява заплащането им. За изненада на всички, през следващите две години това довежда до удвояване на печалбите на Ford. Това, разбира се, стимулира и други компании да интегрират тези промени.
Най-накрая, през 1937 8-часовият работен ден става стандартен за САЩ със закон. Според този закон също така работниците не трябва да се трудят повече от 44 часа на седмица, а всеки допълнителен час работа след 40 седмично, трябва да се заплаща като извънреден – с допълнителни бонуси към заплатата.
Уебкафе ЕАД поема ангажимент да поддържа висок стандарт на защита на Вашите лични данни, които предоставяте в сайтовете управлявани от нас и възможност за управление на данните на съгласието за тяхното обработване, за да отговори на изискванията на новите европейски правила за защита на личните данни. Молим Ви да отделите малко време, за да се запознаете с ключови моменти от Политиката за поверителност, която можете да достъпите във всеки един момент като, като потърсите линка Поверителност, в долната част на всяка една наша страница.
Типове данни | Период на съхранение | Пояснения |
---|---|---|
Регистрационни данни (като име, фамилия, имейл адрес) и информация за извършването на регистрацията и съгласяването с Условията (дата, час, IP адрес) | За целия период на поддържане на акаунта в Сайта и до 1 /една/ година от прекратяване на регистрацията | Данните Ви идентифицират като страна по Договора за предоставяне на Услугите в Сайта. С цел разрешаване на възможни спорове, възникнали или станали известни след прекратяване на споразумението за ползване на Услугите и във връзка със ЗЕДЕУУ(ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ ), тези данни се съхраняват за период до 1 /една/ година след прекратяване на акаунта. |
В случай на възникнал правен спор или производство, налагащо запазване на данни и/или искане от компетентен държавен орган, е възможно запазване на данни за по-дълъг от посочения срок до окончателно приключване на възникналия спор или производство пред всички инстанции. Посочения срок може да бъде променен, в случай че бъде установено различно изискване за запазване на информацията съгласно действащото законодателство.
В Сайта се използват логове със следните цели:
За подсигуряване на надеждното функциониране на Услугите и установяване на технически проблеми;
За подсигуряване сигурността на Услугите и откриване на злонамерени действия;
Логове в случаите, в които това се изисква от закона (като логове на електрони волеизявления).
Лог за влизане в акаунт. Този лог дава възможност да бъдат установени и автоматично блокирани нерегламентирани опити за достъп до акаунти. Той се поддържа за период до 1 /една/ година, като съдържа дата и час на влизането в акаунта, статус, дали влизането е през мобилна версия, приложение или десктоп браузър, IP адрес.
Сървърни логове, логове на устройства за защита на сигурността (Web Application Firewalls) и др. устройства, попадащи в тази категория. Тези логове са необходими за установяване на технически проблеми, откриване на злонамерени действия и др. от посочените по-горе цели. Те се съхраняват за период до 1 /една/ година. Логовете могат да съдържат следната информация: дата и час, IP адрес, URL, информация за браузър и устройство. В допълнение някои от устройствата е възможно да използват технология за сигурност, базирана на бисквити.
Има данни, които са ни необходими, за да можем да ви гарантираме функциониране на услугата. Без тях не можем да ви представим желаната функционалност.
Например, логнали сте на сайта, за да коментирате през вашия профил на сайта. Няма как да разпознаваме, че това сте вие при всяко зареждане на нова страница от сайта, ако не сте ни позволили.
Всички тези данни се записват по начин, който затрудняват вашето разпознаване. За целта използваме анонимизирани бисквитки. Ако не желаете да съхраняваме тези бисквитки, моля изтрийте бисквитките от браузъра си.