shareit

Защо полиграфът се използва въпреки съмнителната си репутация

| от |

Франсис Гари Пауърс сяда за първи път на полиграфа веднага след като се регистрира като пилот за програмата на ЦРУ U-2 през януари 1956 г. В мемоарите си Пауърс описва, че е извикан в стая, където му задават въпроса:

„Някакви възражения срещу тест с детектор на лъжата?“ Въпреки че имах много възражения, не ги изказах, клатейки глава. Ако това условие да получа работата, щях да го направя. Но не ми хареса… Никога не се бях чувствал толкова напълно разкрит, сякаш нямах никаква поверителност. Ако в този момент някой ми бе дал петиция за премахване на полиграфите завинаги от лицето на земята, с удоволствие щях да го подпиша. Когато ми зададоха последния въпрос и свалиха кабелите, се зарекох, че никога повече, независимо от обстоятелствата, няма да се подлагам на такава обида за моята почтеност.

И все пак Пауърс по-късно ще направи още един тест с полиграфа, който щ се окаже още по-важен.

Неговият случай е необичаен, но полиграфът се смята за основен инструмент през този период, поради причини, които всъщност нямат много общо с достигането до истината. Полиграфът е по-скоро опит да се отговори на един централен въпрос от Студената война: Как американците да се противопоставят на един тоталитарен враг, без самите те да станат тоталитарни?

За да решат този конкретен проблем, федералните агенции, най-вече ЦРУ, започват да използват една противоречива технология, разработена от психолозите в началото на 20 век, а след това усъвършенствана и прилагана от полицията и частния бизнес от 20-те години на миналия век. Полиграфските измервания – получени от промени в кръвното налягане, дълбочината на дишането и проводимостта на кожата на електрически ток – никога не се доказват като надеждни показатели за лъжа. Истинските емоционални сътресения не само е трудно да се възпроизведат в лабораторни изследвания, но такива емоционални реакции не са еднородни сред хората и могат да бъдат имитирани (например, като се ущипете преди да дадете отговор). При по-масови тестове не може да се избегне значителен брой „фалшиви положителни резултати“ (когато невинни хора, са обявени за лъжци).

Бюрократичната полезност, а не каквато и да е научна валидност, до голяма степен е причината полиграфът да се е превърнал в стандартен инструмент на американската държава за националната сигурност. Случаят с Пауърс и неговата история с полиграфи е поучителен.

Leonarde Keeler 1937

От 1956 до 1960 г. 24 полета на U-2 над СССР дават безценно стратегическо разузнаване за съветските военни способности. Но на 1 май 1960 г. се случва бедствие, когато самолетът на Пауърс е свален над Свердловск (днес наричан Екатеринбург). Американските власти пускат някаква официална история за някакъв метеорологичен балон, който е отклонил, и са хванати по долни гащи, когато Никита Хрушчов показва на света останките от самолета, а след това и самия пилот. Пауърс оцелява по чудо и впоследствие е изправен пред съда в Москва и осъден на 10 години затвор за шпионаж. През февруари 1962 г. той е заменен за съветски полковник от КГБ Вилям Фишър (псевдоним Рудолф Иванович Абел).

Пауърс се връща у дома като герой, но и под подозрение. Без това да е известно на него и на американската общественост, има съмненията към неговата истинност, понеже Агенцията за национална сигурност прихваща съветските отговори на полетите на U-2. Сигналите на радара показват, че самолетът на Пауърс е паднал под нормалната си височина от 20 000 метра, което го прави уязвим за атаки с ракети земя-въздух. Но Пауърс отрича да е летял със самолета по-ниско. ЦРУ, страхувайки се за тогавашната си звездна репутация сред американската общественост, също настоява за невинността на Пауърс.

Директорът на ЦРУ Джон Маккон създава анкетна комисия под ръководството на федералния съдия Е. Барет Претман, за да подготви декларация пред обществото. Документът подчертава, че медицинските тестове, проверката и разпитът потвърждават, че Пауърс „изглежда правдив, откровен, прям… Той се съгласи с известна ярост, че въпреки че не харесва полиграфа, ще се подложи на тест. Впоследствие този тест е надлежно приет от експерт и не показва никакви признаци на отклонение от истината в хода на изследването.“

Lockheed u 2c aircraft

Самолет U-2

И все пак вътрешните редици на ЦРУ признават, че практиката на сортиране на кандидати за работа и служители въз основа на резултатите от тестовете им в най-добрия случай е съмнителна. Дори след десетилетия на полиграфска практика, ЦРУ не може да определи какво точно има предвид под неопределените термини като „рутинна“ и „доброволна“ в своята полиграфска програма. Списък от въпроси от полиграфисти от 1974 г. към генералния съветник  включва следното запитване: „Какво може да каже полиграфист в отговор на въпроса: „Трябва ли да се явя на този тест, за да бъда назначен на работа в Агенцията?“ Или „Какво се случва, ако не направя теста?“ Значението и истинността на доказателствата, представени по време на повечето тестове с полиграф, също са неясни.

До смъртта си при катастрофа с хеликоптер през 1977 г. Пауърс настоява, че е действал като лоялен американец в трудни обстоятелства. Все още обаче не е категорично установена истината за инцидента. Също така не знаем какви данни показва полиграфският тест на Пауърс. Разумно е обаче да се заключи, че администрацията на Кенеди е счела за препоръчително да увери обществеността в истинността на пилота и че обявяването, че Пауърс е преминал полиграфски тест, е част от пиар стратегията им.

Опитът му подчертава три неясни характеристики на използването на полиграфи от ЦРУ за целите на „националната сигурност“. Първо, твърдението на привържениците на полиграфа, че тестът може да бъде доказателство за защитата, оневиняващ лоялни граждани, често се оказва по-малко от категорично. Второ, докато тестът често пледира да е вземан по собствена воля, в действителност натискът да се направи често е и реалната причина. Трето, полиграфските тестове често служат за покриване на истината, а не за разкриването й.

 
 
Коментарите са изключени за Защо полиграфът се използва въпреки съмнителната си репутация

Повече информация Виж всички