shareit

Защо американците не използват метричната система

| от chronicle.bg |

През 1793 година бележитият френски учен ботаник Джоузеф Домби тръгва от Льо Авр, Франция, за Филаделфия, САЩ. Мисията му е да се срещне с Томас Джеферсън и да му даде два от най-редките предмети на планетата. За съжаление обаче буря значително отклонява кораба на Домби от курса му и той попада на британски пирати. Да си французин в подобна ситуация не е най-добрият вариант, затова и първоначално се опитва да мине за испанец, но акцентът му го издава. Домби е отведе на малкия карибски остров Монсерат, където умира преди откупа за него да бъде платен.

Confiance_Kent_fight

Картина на британски кораб от епохата

Какви са подаръци, които Джоузеф носи за Америка? Те са два малки медни предмета, от които има само 6 в целия свят – те са стандартите за метър и килограм. 

По онова време Щатите, една от първите държави в света с десетична система за валутата си, смята да направи това и с мерните си единици, за да се отърве от британските такива, към които има примесени и други. Така със силната подкрепа на държавния секретар Томас Джеферсън Домби отплава с предметите си, за да изложи ползите от метричната система пред вече готовия да ги приеме Конгрес.

Разбира се, знаем как приключи това начинание. Заради отвличането на французина, съмненията дали въобще тази система ще се задържи във Франция и проблемите, които ще създаде на САЩ при търговията им с Великобритания, правителството в края на краищата решава да преустанови опитите си в тази посока и да остави имперската система.

С времето обаче все повече държави приемат метричната и Америка започва да се замисля. През 1866 се прокарва закон, с който се позволява използването на метрични единици в договори и съдебни дела, както и на всеки щат се дава официална таблица за превръщане на едните мерки и теглилки в другите. През 1875 пък САЩ е една от 17-те държави, които подписват Конвенцията за метъра, с която освен други неща се учредява и Международното бюро по мерки и теглилки, което да ръководи и следи за метричната система.

Около век по-късно, през 1968, навлизането на метъра и килограма вече изглежда неизбежно. Специално 3-годишно изследване заключава, че ще е по-добре това навлизане да се случи и че то ще отнеме едва 10 години. Обществото обаче вече е свикнало с кривата имперската система и не иска промяна – според проучване на Галъп негативно настроените са 45%. И това не е учудващо – дори Франция през десетилетията се колебае коя точно система да използва. За разлика от бразилците, чието правителство насилствено налага метричната система и това благоприятства обществото.

Основната мотивация на Америка да запази милите и Сие е икономическа – както се случва в повечето демократични държави: това, което иска бизнеса, това и става. Ако Калифорни беше самостоятелна страна, щеше да има петата най-силна икономика в света, като Тексас и Ню Йорк не са много назад. А Конвенцията за метъра от 1975 няма задължителен характер и краен срок. 

sadasdasd

Гравюра от 1800, която илюстрира новите десетични мерни единици, които вече се използват във Франция, 5 години след приемането на метричната система.

Не особено известен факт е обаче, че всъщност след Конвенцията САЩ до голяма степен преминава към метричната система. Просто това не се забелязва от общестово – и местното, и международното. Но американската армия използва почти само метри, както и цялата администрация от 90-те насам. Едрия бизнес, където това е възможно, също. Както и медицинския отрасъл. Дори ярдът, футът, инчът и паундът официално се дефинират и зависят от метъра и килограма.

Що се отнася до широката общественост – никой не изглежда да има против, че етикетите на храните имат и от двете мерки (което е задължено със закон). Грамът често се използва за измерване на всичко от колко брашно да сложим според рецептата до колко трева да си купим в магазина или където все още е незаконно, от дилъра. И ако накарате някой американец да ви купи 2 литра Кока Кола или му кажете, че сте участвали в 10К маратон, той ще ви разбере съвсем спокойно. В училищета се преподават и двете системи, но все пак трудно ще намерите линийка в САЩ, която има само сантиметри, а не инчове и сантиметри или само инчове.

centimeters-close-up-depth-of-field-162500

Това ни довежда до въпроса защо Съединените щати не направят метричната система официална днес. Причините са 3: цена, човешката психология и, поне от обществена гледна точка, липсата на практическа причина.

Най-проблемното: цената. Различни изследвания по темата дават различни резултати като горната граница стига дори до $1 трилион. Защо обаче е толкова скъпо? Нека да погледнем, например, пътните знаци. През 2011 Вашингтон твърди, че цената за поставянето на един знак може да стигне от $30 000 до $75 000, а средната цена е около $10 000. С тези пари трябва знакът да се произведе (по начин, който отговаря на определени законови стандарти), да се купят материали като метални тръби и бетон, да се плати за почистването на мястото, където ще се постави, да се наемат хора и техника и да се отдели бюджет за поддържането му. И това е, ако се слага нов знак. Ако се променя стар, цената скача, защото той трябва да се адаптира по новите законови стандарти.

За целият бизнес в държавата е трудно да се прецени колко би излязла метричната система. НАСА обаче прави сметка за себе си и преценява, че ще й струва $370 милиона. А в САЩ има около 28 милиона бизнеса, които трябва да променят софтуер, етикети, машини, обучение на работната ръка и безброй фруги неща. Затова е и толкова трудно да се изчисли.

От друга страна, когато Австралия минава на метър/литър, бизнесът вижда 9-14% повишение само заради този преход. Когато IBM, GM, Ford и други американски индустриални гиганти правят същата стъпка, също виждат повишаване в доходите си. Така че изглежда просто е въпрос на време мерките в САЩ да станат като нашите. Но явно е въпрос на доста време.

 
 
Коментарите са изключени