shareit

Забележителната изобретателка зад машините за хартиени торбички

| от |

От най-ранните си години Маргарет Найт е неуморна изобретателка. В научна статия, озаглавена „Еволюцията на хартиената торбичка за хранителни стоки“, историкът на инженерството Хенри Петроски споменава няколко от нейните детски проекти, които обикновено изискват някаква обработка на дърво. Тя е „известна със своите хвърчила“, пише той, и „всички завиждат на шейните й“.

Cotton mill

Цех за памук

Само със средно образование, 12-годишната Найт започва работа в цех за обработка на памук в Манчестър, за да помага на овдовялата си майка. В опасната фабрика, девойката се труди за мизерни пари от преди зазоряване до здрач. Една от водещите причини за тежки наранявания в цеха, скоро забелязwа тя, са летящи метални стружки от машините. Найт веднага се заема да поправи това и още преди тринадесетия си рожден ден успява да измисли оригинална система, която скоро ще се разпространи в цялата памучната индустрия. По това време тя няма представа от патенти, но с течение на годините генерира все повече и повече такива концепции и вижда потенциала да прави пари от своята креативност.

Както разказва Петроски, Найт напуска цеха в късните си тийнейджърски години и обикаля редица технически работи, за да поддържа джобовете и ума си добре напълнени. С течение на времето тя се усъвършенства в значителен диапазон от занаяти – както в дагеротипията (първият масово достъпен метод за фотография), така и в тапицерията. Това, което бетонира – или би трябвало да бетонира – мястото й в книгите по история обаче, е участието й в компанията Columbia Paper Bag, базирана в Спрингфийлд, Масачузетс.

В компанията за торбички, както и на повечето места, където прекарва значително време, Найт вижда редица възможности за подобрение. Вместо да сгъва всяка хартиена торба на ръка – неефективната и податлива на грешки задача, която й е възложена – Найт се чуди дали вместо това не може да ги сгъва прилежно и бързо чрез автоматизиран механизъм.

„След известно време – пише Петроски, – тя започва да експериментира с машина, която може да подава, реже и сгъва хартията автоматично и най-важното – да оформя квадратното дъно на торбата.“ Преди експериментите на Найт, хартиените торбички с плоско дъно се смятат за занаятчийски предмет и изобщо не са лесни за намиране в ежедневието. Идеята й обаче обещава да ги направи повсеместни, измествайки тромавите хартиени конуси, които хората използват в магазините до този момент.

Когато изгражда работещ модел на своя елегантен апарат за сгъване на хартия, Найт вече знае, че иска да направи допълнителната стъпка да осигури патент за своето творение. Това се смята за смел ход за една жена през 19 век – време, когато малък процент от патентите се държат от жени (в това число и жени, които са подават документи под мъжки псевдоним или с полово неутрални инициали).

Не само че Найт подава патент, тя защитава и собствеността си върху идеята за машина за торбички в съдебна битка срещу измамник, който я копира: след като вижда машината на Найт във фазата на нейното развитие, човек на име Чарлз Анан решава, че ще претендира за творението като свое. Това се оказва неразумен ход, тъй като Найт, която харчи голяма сума пари за качествен юрисконсулт, унизително разобличава Анан в съдебната зала. В отговор на неговия аргумент, че никоя жена не може да бъде способна да проектира такава машина, Найт представя своите многобройни и детайлни чертежи. Анан не разполага с такива и бързо е установено, че е шарлатанин, който търси пари. След разрешаването на спора Найт получава законния си патент, през 1871 г.

US1068781-Internal combustion engine (2)

Патент на двигател

Днес умален, но напълно функционален модел на новаторската машина на Найт (всъщност актуализация на оригиналния й дизайн, патентован самостоятелно през 1879 г.) се съхранява в Националния музей на американската история на Смитсониън.

По време на своята плодотворна интелектуална кариера, Найт успешно подава повече от 20 патента общо, включително и гама от двигатели с вътрешно горене. Въпреки че успява да живее по-комфортно на средна и напреднала възраст, отколкото в детството си, Найт никога не е богат по някакъв начин. Неомъжена и без деца, Найт умира сама със своите постижения и само 300 долара капитал.

Последиците от наситения й със събития живот са омастилени още през 1913 г. (една година преди смъртта й), когато New York Times пуска дълъг текст на тема „Жените, които са изобретателки“, С Найт като хедлайнер.

 
 
Коментарите са изключени