shareit

За първи път в България: Първият български шоколад

| от |

Шоколадът е сред нас в Европа от почти 500 години – първоначално само като напитка – и се задържа и до днес, вече в най-различни агрегатни форми.

Самото какаово дърво се отглежда целенасочено заради шоколада на територията на днешно Мексико, Централна и Южна Америка поне от 1250 г. пр. Хр. Маите гледат овошките и правят церемониални напитки от тях, както правят и ацтеките – те я подправят с ванилия и люти чушки. А някои използвали какаовите зърна като валута: знае се, че един пуяк е 100 какаови зърна, един заек е 4, а вниманието на лека жена – 10.

Когато Колумб прави последното си пътуване към Карибите през 1502 г., той среща ацтеките на остров Гуана и завърта търговия. Те го черпят с шоколад, но Христофор не харесва горчивия му вкус. Въпреки това той взима какаови зърна със себе си обратно в Испания. Друг испанец – конкистадорът Ернан Кортес, който покорява териториите на днешно Мексико – има по-положително мнение за шоколада като през 1519 г. пише, че той е „божествена напитка, която подсилва защитните сили на организма и се справя с умората. Една чаша от нея позволява на всеки човек да не се храни цял ден“. Така и Кортес се връща със зърна обратно в Испания през 1528 г.

След като попада в Европа, шоколадът е разнесен из континента от скитащи монаси и става предпочитана напитка по високите социални етажи като например във Версайския дворец. Век по-късно той вече е част от ежедневието като първият специализиран магазин за шоколад отваря в Лондон през 1657 г. През годините шоколадът често се ползва като лекарство и афродизиак. Твърдият шоколад се появява през 18 век, след като към него са добавени мляко и захар.

BASA-1340K-1-14-6-Velizar Peev's Chocolate factories

Снимки от производствения процес във фабриката за шоколад и захарни изделия Велизар Пеев АД в Своге

На 21 май 1859 година Чирпан все още е част от Османската империя. На този ден се ражда Велизар Пеев.

Велизар завършва IV клас (днес еквивалента на VIII клас) в Пловдив, след което 19-годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се. От там е зачислен в Казанлъшка 23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 година като унтерофицер е привиден като юнкер в Софийското Военно училище. Бойните редици му харесват и по-късно учи в Петербургската Военна академия, която завършва с отличие и дори получава покана да остане на служба в руската армия, но отхвърля с гордост.

Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад, Шуменския гарнизон и в 4-ти артилерийски полк. Участва в Сръбско-българската война.

Уволнен е на 31 март 1897 година като подполковник. След това започва да се занимава със строителство и участва в изграждането на жп линии, пътища и други. Три години по-късно ще замине за Париж и това значително ще промени съдбата му.

Във Франция той работи в шоколадовата фабрика „Севи Жан-Жан“, където и изучава производството на шоколад. Връща се в България с малко повече от знания – с френския майстор Коломб и 12 работници. С новите хора и ноу-хау започва да произвежда шоколад и разни захарни изделия като бисквити, локуми, вафли в малка работилничка в почти порутена къща на ул. „Ломска“ 14 в София от 1901 г.

Велизар е от първите индустриалци на страната и в още едно направление – той създава сдружение с цел производството за първи път на цимент у нас, през 1908 г. Сдружението става реалност през 1910 г., като е внесена техника от чужбина и е построена нова сграда. За производството на цимента се използват водите на река Панега, а фирмата е наречена „Златна Панега“. Участието на Пеев обаче е основно финансово заради ангажиментите му с шоколада.

BASA-1340K-1-12-3-Velizar Peev's Chocolate factories

Идват Балканските войни  от 1912 – 1913 и Пеев е мобилизиран. На 28 юни 1913 г. от подполковник е произведен в полковник.

След сраженията, през 1922 година Пеев изнася производството от София в Своге, където прави фабриката си. Две години по-късно едноличната фирма вече е акционерно дружество „Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев АД“.

Години по-рано, по военно време, при един преглед на войските командирът на полка в Севлиево полковник Пеев получава обида от Княз Фердинанд, на която възразява с думите: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!“ По-късно същият човек ще изпълнява специални поръчки на царския двор за бонбониери в луксозна дървена кутия „Царска“ въпреки миналите пререкания с княза. Велизар Пеев не отказва да стане придворен доставчик на шоколадови бонбони и на приеми на гостите се поднасят български бонбони. От тях се чуват въпроси дали шоколадът не е австрийски, френски или италиански.

BASA-1340K-1-10-2a-Velizar Peev

Велизар Пеев като командир на полк в Севлиево в униформено облекло.

Полковник Велизар Пеев почива на 17 октомври 1927 г. След него начело застава и сина му Велизар Пеев – син, а акционери са и дъщерите му М. Баламезова, Л. Сарафова и Евгения Найденова. Когато се събират заедно обаче, семейството не говори за работа. Тази комуникация се урежда, забележете, чрез писма от бащата към синовете му, (Велизар е големият, а малкият е Боян). В тях той описва инструкции и указания за хода на дейност, както и съвети. Един от съветите, които дава, е как да се държат със служителите и работниците от фабриката.

Когато Велизар го замества, един от първите съвети, които получава от баща си, е за правилните отношенията между собственик и работник. Бащата прави аналогия с това как офицер обича своите войници и разчита на тях. По същия начин и един индустриалец трябва да обича и да се осланя на своите работници: „Помагай им, защото те също са човеци и се нуждаят от добри обноски“. Може би зад този съвет се крие обидата от Фердинанд, кой знае.

Нещата вървят добре, докато престъпният комунистически режим не национализира шоколадовите фабрики през 1947 година. Преди това изделия на Пеев печелят първи места на международните панаири в Германия, Франция и Швейцария.

 
 
Коментарите са изключени