shareit

За първи път в България: Първият астрономически комплекс

| от |

Николай Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в Торн, днешен Торун, в провинция Кралска Прусия в Кралство Полша. Той е най-малкият от четири деца, а от етническа гледна точка Коперник е наполовина немец по майчина линия, но все пак се смята за поляк. Никога не се жени и не е известно да е имал деца. Двама епископи на Вармия обаче възприемат отношенията му с домашната прислужница Анна Шилинг от 1531 до 1539 г. като скандални и го призовават през годините да прекъсне отношения с „любовницата си“.

Copernicus

Николай Коперник

Николай Коперник е математик и астроном (както и лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист), който е и първият ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система – това ще рече, че слага Слънцето в центъра на Вселената вместо Земята. За първи път той излага своята система в ръкопис от около 40 страници, който се разпространява след 1514 г.

„De revolutionibus orbitum coelestium“ или „За въртенето на небесните сфери“, най-важното съчинение на Коперник, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, се смята, че е началото на съвременната астрономия, на Коперниковата революция и на научната революция като цяло. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Varna Sea Garden- 1920

Създаване на Морската градина във Варна, ок. 1920 г.

В централната част на Морската градина в морската ни столица Варна своето място намира Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“. Тя е астрономически комплекс, който включва обсерватория и планетариум и се появява в резултат на силния публичен интерес както у нас, така и по цял свят, към космическата тема.

Всичко започва през 60-те години на 20 век. В различни градове на България се формират групи от ентусиасти по космонавтика и астрономия – така през 1960 г. се появява и Клубът по астронавтика и астрономия във Варна. По-късно именно този клуб е един от инициаторите на предложението ХIII Конгрес на Международната федерация по авиация и астронавтика да се проведе в морската ни столица. Събитието се организира през септември 1962 и вдъхновява идеята за обсерватория.

Тогава в централната част на Морската градина се намира място, което под ръководството на тогавашния кмет Николай Бояджиев и с решение на Градския народен съвет на Варна през 1963 г. се дава заедно със сградата върху него на Клуба по астрономия и астронавтика. Там започват да се провеждат първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм в града.

Малко по-късно се взема решение съществуващата сграда да се промени и модифицира за нуждите на Клуба и през есента на следващата година започва строителство. В процеса на строителството първоначалните планове се изменят и до сградата е пристроен планетариум със Звездна зала, както и голяма лекционна зала. Комплексът е официално открит на 22 май 1968 г. и е съставен от обсерватория, планетариум и махало на Фуко. С решение на Министерски съвет той получава името на полския учен Николай Коперник, а директор става Николай Петров, който го ръководи чак до 1989 г.

Първоначалната апаратура в обсерваторията е няколко малки телескопа, сред които рефракторен 80/1200 мм и Касерген 150/2250 мм. ри масови наблюдения се използват преносими телескопи рефрактори и големи бинокулярни тръби ТЗК 80/8х. В Планетариума върху полусферичен купол с диаметър 10,5 м проекционен апарат Zeiss Kleinplanetarium проектира до 5500 звезди като за допълнително онагледяване се ползват и диапроектори . Звездната зала разполага с 80 места и лекции на български, английски и руски. Нишката на Махалото на Фуко е дълга 17,6 м. и отклонение в основата около 2 м.

В комплекса се работи в различни направления като основните са наблюдения и изследване на астрономически обекти и явления. За тези изследвания се използва се както наличната апаратура, така и тази на Националната обсерватория – Рожен и на Белоградчишката обсерватория.

Обсерваторията взима участие и в организирането на Националната младежка астрономическа конференция. Извън това е организиран и Младежки астрономически клуб „Канопус“ за астрономи любители към самата обсерватория . През 1998 г. се организира и провежда Първата национална олимпиада по астрономия в България. Народната астрономическа обсерватория и планетариум връчва и наградата „Николай Петров“ за всеотдайна работа в областта на любителската астрономия.

През 1970 се провежда първата Седмица по астрономия като инициативата е на Варненската обсерватория. В нея вземат участие кадри от Секция Астрономия при БАН, катедра Астрономия на СУ „Св.Кл.Охридски“, народните обсерватории и членове на младежките астроклубове.

През 1971 година се изгражда и филиална астрономическа обсерватория в в най-високата част на Авренското плато, на около 35 километра от Варна. Този филиал има сграда, кула с 5,2-метров купол, 50/890 см телескопна система, наблюдателна площадка за метеори и телескопи и камери за фотографиране на небесни тела и явления.

През май 1973 в рамките вече на Третата Седмица по астрономия, под председателството на заместник председателя на БАН академик Емил Джаков, се провеждат тържества и веселби като поводът е 500-годишнината от рождението на Николай Коперник. По време на Седмицата се провежда и заключителния етап от общобългарското състезание посветено на Коперник, а победителят е поканен да участва в честванията в Полша. Провежда се и научна сесия като докладите от нея са издадени в специален сборник. Проведената първа среща на астрономи любители постави началото на ежегодните Национални младежки астрономически конференции.

За самото честване на 500-годишнината на Коперник, Варненската обсерватория получава наградена с паметен медал от полската държава, а двама специалисти са поканени да участват в конгрес на Международния астрономически съюз във Варшава.

В момента част от основните задачи на специалистите в астрономическата обсерватория и планетариума са да извършват наблюдения и изследване на небесни обекти и явления, да работят с ученици и учители от системата на основното и средното образование в областта на астрономията, физиката, географията и др, да водят подготовителни курсове за астрономи любители, да организират на Национална младежка астрономическа конференция и да популяризират астрономията и сродните й науки.

През 2002 г. Астрономическият комплекс е реновиран.

 
 
Коментарите са изключени