За първи път в България: Първите български автобуси
Автомобилната история на България е доста цветна, но и малко осакатена от една много важна гледна точка – никога не сме имали възможността да произвеждаме български автомобил. От една страна това не е чак толкова страшно, все пак си спомняме колко легенди получи Yugo във времето си на съществуване, като дори се смяташе, че една от най-големите победи на НАТО e директното попадение върху завода. Историята обаче ни показва и нещо друго, макар и да не сме едни от първите производители на автомобили и изобщо да не присъстваме в състезанието, ние все пак разполагаме с някаква автомобилна история, при това не чак толкова лоша. Имаме някои основни заслуги в създаването на най-различни автомобилни екстри, които и до днес се използват и копират.
Ако се замислите за колата, която първа поставя система за стабилност, най-вероятно се досещате, че това е Mercedes-Benz, колата с многозонов климатик, отново е Mercedes-Benz, но ако ви попитаме коя е колата, която поставя пепелника? Отговорът е същия, но историята става малко по-различна. Поръчката е направена от княз Фердинанд I и като човек с особена страст към тютюна, очевидно е попитал компанията дали за него могат да се направят вградени пепелници. Следователно крайният резултат е поставянето на тази екстра във всяка друга кола, като днес историята дори не ги отчита за екстра.
Автомобилната ни история разказва и води до някои много интересни решения и пропуски от наша страна, но пък във време, в което все още се смятаме за определена икономическа сила. Хенри Форд е изразявал интерес към отварянето на заводи в България, които по един или друг начин може да отвори вратите на родното автомобилостроене, но дали от липса на интерес или от липса на възможности, идеята пропада и оставя родният българин без възможност да произвежда каквото и да било за автомобилната индустрия. Въпреки това ще открием, че правим някои много екзистенциални опити за автомобила.
Историята ни изненада в с нещо още по-специално – присъствието на първото радио. Легендата разказва, че когато Светозар Пренеров започва да изгражда българското радио и да показва качество, което е присъщо за българска компания. В един момент легендата разказва, че Пренеров е инсталирал радио в личния си автомобил и очевидно е имал желание да започне да продава тази идея, при това преди всяка друга автомобилна компания. И така достигаме до следващата интересна история. Не сме създавали автомобили – ние сме започнали директно с производството на автобуси. И тук историята ни насочва към въпросът: кой е първи?
Според историята ще открием, че тук спорът се води между Рачо Вълков Джамбов и Георги Илчев. Победител в това състезание е Джамбов, който още през 1927 г. получава от Иван Вълков шаси от Fiat, върху което майсторът прави каросерия. Рачо започва да прави надстройки с по 8-12 места, като се предлага една много специална възможност за създаването на една изключителна платформа, която отменя старите бракувани линейки за транспорт. През 1930 г. майсторът получава майсторско свидетелство и се мести в София. През 1934 г. работи върху товарно шаси от Mercedes-Benz и това го води до още един специален човек – Йосиф Савицки – официалният вносител на Chrysler за България.
Двамата ще започнат съвместна работа и скоро ще произвеждат автобуси. Шаситата се доставят от Савицки, докато Джамбов ще изработва каросериите. Джамбов ще бъде потърсен и от представителството на Леон Арие – официалният вносител на Mercedes-Benz. През 1937 г. посещават завода MAN, закупуват машини и подобряват качеството на производство. Господата работят активно, като на месец могат да изработят по две каросерии, а работилниците са около 15 в този момент.
Това, което се случва е, че след войната, фабриката е национализира, но поне продължава да работи. Малко по-късно след това започват да се строят автобусите Чавдар. Това е едната страна на историята, а другата ни запознава с Георги Илчев и неговата каросерийна фабрика в село Аспарухово. Този човек внасял автомобили като Шевролет и Форд, но малко след това започва да създава собствени каросерии в своята фабрика. Избира да копира американските шасита „Интернационал“ и също така пътува, за да разгледа фабриките на Сетра и Икарус. От него тръгва проекта за създаването на първите линейки. Неговите автобуси носят името „Херкулес“.
А малко след това първият автобус е пуснат през 1973 г. по линията Варна-Бургас. Заради своята ниска цена и здрава изработка, машината започва да се представя на чуждестранни изложби. Илчев не спира до там, произвежда линейки и дори леки автомобили седан. Возилата наистина са впечатляващи и компанията „Братя Илчеви“ АД поддържа всички автобусни линии във Варна и района до Втората Световна война. След това фабриката е национализирана и престава да работи. В общи линии можем да кажем, че българското автомобилно строителство е било на път да се случи, а и ресурсите са създаването на автомобил не са били никак малко, просто времето не е стигнало, за да се демонстрира тази възможност.
Снимка: FB – Артефакти и стари снимки
