shareit

За първи път в България: Георги Иванов Какалов, първият космонавт

| от |

Космонавтиката в България води началото си от създаването на Група по физика на космоса при Президиума на БАН през 1969. През 1974 тя прераства в Централна лаборатория за космически изследвания, а след това през 1987 се преобразува в Институт за космически изследвания, който се разширява до Институт за космически и слънчево-земни изследвания.

Днес имаме Институт за космически изследвания и технологии на БАН, който е създаден през 2010 г. Институтът изготвя апаратура и прави експерименти чрез космически летателни апарати по редица програми и проекти.

Rodion Malinovsky 1

Маршал Родион Малиновски

През август 1964 г., маршал Родион Малиновски, министъра на отбраната на СССР, дава прием. На него присъства и Захари Захариев, генерал-лейтенант от авиацията и военен аташе при посолството на Народна република България. Той повдига въпроса за полет на българи в космоса със съветски космически кораб и дори представя 4 кандидати: тримата от четиримата братя Стаменкови – Стаменко, Карамфил и Евгений, докато четвъртият, Крум, вече лети в селскостопанската авиация – и съпруга на сестра им. Съюзът обаче няма подходящ кораб за подобни полети.

Пощенска марка на ГДР за програмата Интеркосмос 

Програмата Интеркосмос започва през април 1967 като в началото изстрелва само сателити. Първата група с космонавти е селектирана на 25 ноември 1976 г., а мисията им започва през февруари 1978.

Интеркосмос изпраща общо 14 космонавта в космоса с кораби от поредицата Союз. Това става за периода 1978 – 1988 г. В този период по програмата ще излязат в космоса първият гражданин на държава, различна от САЩ или СССР: Владимир Ремек от Чехословакия, първия чернокож и латиноамериканец: Арналдо Тамайо Мендес от Куба, и първият човек от Югоизточна Азия: Фам Туън от Виетнам.

От участващите страни само България изпраща двама космонавти в космоса, въпреки че вторият не лети под програмата Интеркосмос. Френцузинът Жан-Луп Кретие пък лети на две отделни мисии. Съветският съюз също така отправя оферти за съвместен космически полет на Обединеното кралство, Япония и Финландия, което води до първите британски и японски космонавти.

Iesp

Микропроцесорен прибор от „Интеркосмос 22″

В рамките на програмата е изстрелят и Интеркосмос-България-1300 или Интеркосмос 22, първият български спътник. Построен е от Централната лаборатория за космически изследвания, тежи тон и половина и е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година от ракетата Восток-2М не от Байконур, а от стартова площадка № 43/3 в Плесецк.. Целта му е да измерва лъчения и заредени частици, за което има 11 научни инструмента. Захранването става с 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.

Апаратът е посветен, както личи от името му, на 1300-годишнината от основаването на българската държава и към 2020 г. все още е в орбита, функционира и предава информация.

Soyuz 33 descent module

Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Союз-33 е съветски космически кораб, който участва в четвъртия полет с космонавти от програмата Интеркосмос. Предните три са Союз-28, Союз-30 и Союз-31.

Salyut 6 drawing

Графика на Салют-6

Целта на кораба е скачване със станцията Салют-6, където са Валерий Рюмин и Владимир Ляхов. След извършване на планираните 28 научни експеримента, (за които ще се ползват изцяло българските системи и прибори Спектър 15, Средец и Пирин) екипажът трябва да смени своята капсула с тази от Союз-32 и да се върне с нея.

На борда на кораба са Николай Рукавишников, командир, и Георги Иванов, космонавт-изследовател и първият българин в космоса.

Architectural Reserve Varosha3

Изглед от квартал Вароша

Генерал-лейтенант (от 2004 г.) Георги Иванов Какалов, е роден на 2 юли 1940 г., в Ловеч в семейството на Иван и Анастасия Какалови. Родният му дом е в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. По-късно той сменя фамилното си име, защото не звучи добре на руски език.

През 1958 завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“, а докато е ученик се занимава с парашутизъм. Следва кариера в Българската армия като Завършва Военното училище в Долна митрополия със специалност инженер-летец и квалификация пилот първи клас, след което става пилот и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация като негов научен ръководител е Димитър Мишев. В периода 1990 – 1991 г. е народен представител в Седмото велико народно събрание.

Soyuz 33 space and work suits

Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив

След като на 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група на Интеркосмос (заедно с кандидати от Куба, Монголия, Румъния, Унгария), подготовката му започва в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

Всички кандидати са военни летци, защото има изискване да са завършили Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в периода 1964 – 1972 г. Кандидатите са стотици – те първо преминават през лекарската комисия, а успешно преминалите се изпращат за изследване във Военно-медицинската академия в София. Изискванията обаче се оказват твърде строги и се налага да се увеличи възрастовата граница, защото кандидатите оредяват. В крайна сметка е сформирана първата група от 15 души, а следва още един подбор, тя е съкратена на 4 души: Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков. Впоследствие съветските лекари откриват сърдечен проблем на Йовчев и той отпада, а финалната двойка е Георги Иванов като основен кандидат и Александър Александров като негов дубльор.

Baikonur Cosmodrome Soyuz launch pad

Байконур

На 10 април 1979 на площадка №31 в Байконур в 20:34 московско време (19:34 българско време) корабът излита. Първото денонощие минава по план – уточнява се орбитата и се подготвя сближаване и стиковане със станцията. На втория ден започват маневрите.

При установяване на визуален контакт на около 3 км от станцията обаче в Союз-33 настъпва авария.

Сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока скорост от предвидената. Системата за управление се опитва да коригира скоростта, но по време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател и той внезапно отказва (трябва да работи в продължение на 6 секунди, но спира само след 3). Според Валерий Рюмин и Владимир Ляхов в станцията, когато двигателят се изключва, се вижда искра от него по посока на резервния двигател. Екипажът на кораба прави три опита да пусне главния двигател, но безуспешно.

12 часа по-късно земята взима решение скачването да се прекрати, за да не аварира и космическата станция.

Юрий Симеонов, главният конструктор на Союз-33, решава да не прави проба на резервния двигател, а директно да го включи и да се пристъпи към кацане. Двигател работи нормално, но не се изключва след 188 секунди, както се очаква. Тогава командирът Рукавишников изчаква още 25 секунди – максимално допустимото допълнително време – и след това го спира ръчно. В резултат на тази втора авария капсулата навлиза в атмосферата под много остър ъгъл и при достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G в продължение на над две минути. Твърди се, че заради ускорението командирът Рукавишников припада и Георги Иванов трябва да приземи апарата. Иванов обаче каза, че историята е просто объркване и всъщност идва от разказ на руснака за тренировка, при която губи съзнание и Иванов, поема управлението. Екипажът успява да издържи на огромното ускорение заради тежките тренировки, които прави преди полета.

Космическият кораб все пак е успешно приземен – на 320 километра югоизточно от Джезказган след 1 денонощие, 23 часа и 1 минута в космоса и изминати общо около 1 302 000 километра. 

Спускаемият апарат на космическия кораб Союз-33 днес е в Музея на авиацията край Пловдив. Причината за аварията не може да се изследва и остава неизвестна, защото частта с двигателите се отделя при навлизане в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, все пак са проведени на станцията от Ляхов и Рюмин, а резултатите са дадени на БАН.

 
 
Коментарите са изключени