shareit

За първи път в България: Българското радио „Тулан“ и превъзходството на Светозар Пренеров

| от |

Технологичното устройство на XXI век най-вероятно ще бъде мобилният телефон. Днес няма функция, която не бихме могли да извършим с негова помощ. Кое е устройството на XX век? Най-вероятно бихте заявили, че това е телевизорът, но макар и той да се разпространява някъде в средата на века и след това да набира сериозна скорост, истината е, че радиото не отстъпва по никакъв начин първото място. Възможността да слушаме музика, новини и всякакви любопитни предавания, дава една много сериозна свобода и ни позволява да използваме малко повече фантазията си.

Без картината, за да имаме представа какво виждаме, ние приемаме информацията в малко по-будно съзнание. Броят жители по света, които вечер са оставяли радиото да работи и да създава приятна атмосфера, най-вероятно и до днес не може да се измери. Да не говорим, че след като Рудолф Хертц прави своя успешен експеримент с електромагнитните вълни, гласът на редица страни може да бъде чут. Радиото се превръща не само в символ на свободата, но и в символ на културата. Ако някога сте притежавали старите приемници, най-вероятно помните и разграфяването на скалата, която ни позволяваше да слушаме предавания от почти всяка една страна в Европа. Когато идва времето на телевизора да прохожда и да ни запознава с образа в кутия, повечето потребители отдавна разполагат с радио у дома си.

България не само не закъснява в създаването на български радиоприемник, но и практически изпреварва редица страни в производството им. Ако обърнем внимание на данните, френската компания Philips стартира своето производство на 11 март 1927 г. в България министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото на 6 април 1927 г. Как тогава е възможно да сме изпреварили Philips? За целта трябва да насочим вниманието си към един много специален българин. Насочваме вниманието към Светозар Матеев Пренеров. Роден в семейство с 3 деца, младежът се отдава на науката от самото начало и показва нечувани интереси.

След дипломирането си, Пренеров заминава за Франция и започва да учи там, но след като семейството му не може да го издържа, младежът е принуден да работи през деня, а вечер посещава лекциите на вечерното техническо училище. След като се дипломира с отличие, Светозар започва работа във фирмата на Philips. През 1925 г. българинът е поканен да участва в производството на радио приемници в Холандия. Предложението е повече от бляскаво и най-вероятно ще определи неговото бъдеще и със сигурност щеше да позволи значително по-добър живот, но нека не прескачаме толкова сериозно в историята.

Предложението е отхвърлено по една много проста причина – българинът спокойно ще се прибере в Бургас и ще започне да работи върху собствени проекти, както се досещаме, това е началото на производството на българското радио. Законът не позволява да отвори завод и през 1925 г. отваря така наречената занаятчийска работилница. Кръстена е „Електрон“ и някои от първите линейни радиоапарати носят името „Универсал“. Две години по-късно, когато се приема законът и тези устройства започват малко по-сериозно и масово производство, Светозар и неговите двама братя Веселин и Иван, вече знаят какво да произвеждат и започват малко по-сериозното производство.

Ако разгледаме малко по-подробно проследената история в YouTube каналът Nebosclone Studio ще можем да разберем и много интересни подробности около самото производство и начина, по който се избират приемници за родната индустрия. Някои от частите, най-вече лампите, пристигали директно от Philips, но инженер Пренеров много често връщал някои от доставките, заявявайки, че не само не са достатъчно добри, но и не отговарят на качеството. В един момент французите се ядосали толкова много, че дошли до България, за да видят кой точно е този човек, който не разбира каква техника получава в ръцете си. Във фабриката, българинът връзвал всички изпратени лампи и ги почуквал с пръст, докато от говорител се чува музика и показвал смущенията от лампата много ясно. След като нова лампа можела да коства такива главоболия при най-леко смущение, какво може да се говори за бъдещето?

Французите си тръгнали доста тъжни и засрамени от своята дързост. Когато е отворен заводът, фабриката получава и ново име „Тулан“. Съкращението показвало и семейното мото на компанията „Трудолюбие и Упоритост Лансират Активност и Напредък“. Не било необходимо нищо друго, защото българската компания не само създавала качествени и красиви приемници за времето си, но и всеки един радиоприемник идвал при потребителя с доживотна гаранция. Прочитата това правилно, докато всяка друга компания е имала някаква гаранция, фамилията Пренерови е давала своите продукти е заставала зад името и производството си. За периода на съществуване, в „Тулан“ пристигат точно 6 приемника, които се повреждат след неправилна експлоатация, това обаче не попречило на бургаската фирма да ги замени веднага с нови. Когато идва време за закупуването на радиоприемници за държавни нужди, законодателството произвежда конкурс, като зад завеса трябва да стои журито и в определено време да се пускат от различно разстояние, различни радиоприемници, за да може да се чуе най-качественият звук.

Именно „Тулан“ печели това състезание, при това с много впечатляващ успех. Заводът пуснал няколко модела като „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и много други, включително и такива, които са преносими и работят на батерии. Последните няколко така и не успели да бъдат пуснати в производство заради разразилата се Втора Световна война. Бургаският завод имал за цел да продава този модел в Европа. През 1941 г. Светозар Пренеров монтирал в личния си автомобил „Опел“ тестов радиоприемник и възнамерявал да започне да произвежда такава серия за останалите автомобили, точно това е прецедент, за който малцина още са се сетили.

Името „Тулан“ не само носило особен престиж на двамата братя, но се смятало и за невероятна сензация по това време. Англичанинът Чарлз Ролф Монро преминавал през Бургас, но бил толкова запленен от родната педантичност, че останал, за да работи именно в него. Говорейки за педантичност, всеки един радиоприемник е бил изработван от дърво, всеки запален аудиофил ще сподели, че именно този материал е най-качествен за акустиката и топлия звук, който може да позволи много по-приятно изживяване. В това време много други производители залагали и на бакелит, но не и в Бургас. Ето защо те влагали много любов във всеки дизайн и визия, отнасяли се с огромна отговорност и за тях производството на радиоприемник е било сходно на раждането на музикален инструмент.

Не трябва обаче да си мислим, че не са правели експерименти, точно обратното. Братята не спирали да мислят варианти за по-високо качество, за по-добра и ефективна подредба на кутията, както и за още много други варианти. Те често променяли вътрешността,  като единствената им цел е да подобрят качеството и да позволят на клиента да получи възможно най-доброто. Впрочем дизайнът им е оценен едва през  2017 г. от Съюза на българските художници и най-точно том 3 „Дизайн“. Именно корицата и гърбът на тази книга са предначертани с радиоприемника. Като и в самата книга може да се открие много специално място за производство. Закупуването на радиоприемника също било с интересно решение. Българският клиент можел да вземе избран модел и в следващите четири месеца да слуша и да го използва както намери за добре, ако всичко е наред и са доволни от него, едва тогава трябва да го заплатят. След бомбардировките в София през 1944 г. електрическата мрежа в столицата е тежко засегната и познайте откъде идват кабелите?

Точно така, бургаската фирма „Тулан“ изпраща всичко необходимо, за да помогне на столичани да възстановят подаването. По това време в самия завод се обучават и първите специалисти в родната радиопромишленост. Освен радиоприемници, компанията вече произвеждала различни машини за промишлеността и енергетиката, както и различни компоненти. Може би точно този малък и педантичен завод е можел да се превърне в нещо нечувано, да бъде точно това, което днес са компании като „B&W“, „B&O“ „Grado“ и още много други, които познаваме днес. Тогава какво се обърква, къде е грешката ще попитате? След 9 септември заводът е национализиран, а тримата братя са обявени за врагове на народа и експлоататори на труда.

Политическият режим стоварва гнева си върху Светозар Пренеров и той умира на 52-годишна възраст, виждайки как мечтата му е изгубена. Днес само някои любители могат да открият такива радио предаватели в интернет, които продължават да носят една много сериозна стойност и със сигурност с носталгия насочват вниманието ни към това производство и история. За жалост никой повече не повтаря този успех. ОСтава ни единствено историята и делото на един българин, който при други обстоятелства сигурно щеше да се смята за милиардер и създател на много впечатляващи аудио и технологични решения.

 
 
Коментарите са изключени