shareit

За консервите в дома си благодарете на Аманда Джоунс

| от chronicle.bg |

Поетеса, изобретател и бизнесдама Аманда Теодосия Джоунс научава от първа ръка колко е трудно да си жена предприемач в Америка през 19 век. През своята кариера тя прави открития в полето на безопасността на храните, както и в други области, като в хода на откритията си прави и над 10 патента.

Джоунс е родена през 1835 в Ню Йорк и има 12 братя и сестри. През по-голямата част от детството си тя е в лошо здраве, прекарва и туберкулоза, затова си седи предимно вкъщи. Това развива въображението й, както и любовта към поезията. Така Аманда започва да преподава в училище, когато е на 15, но след няколко години напуска работа и се издържа, пишейки поезия.

Романтична душа със силно чувство за призвание, през 1869 се мести импулсивно в Чикаго, където работи като редактор и продължава да пише. Там също така се сприятелява с Джонатан Андрюс, доктор с достолепен вид, който Джоус по-късно ще опише в автобиографията си като „здрав, белокос и на средна възраст“. Той е застъпник на нетрадиционните методи на лечение и вярва, че любовта продължава и след смъртта – Джоунс веднага приема вижданията му. В продължение на 5 години той я лекува с така наречените въздушни бани, където пациентът прекарва 2 часа в добре затоплен казан с въздух под налягане. Аманда казва, че тази терапия й дава страхотна енергия, но след няколко години д-р Андрюс става още по-смел във вижданията си и я напуска, за да се посвети на колонизирането на Марс.

Джоус също се посвещава на ново начинание: изобретенията. Най-известното й такова се разжда, когато неин приятел се оплаква от непосилната работа, която изисква съхранението на храна. 

Днес бурканите и консервите са нещо ежедневно, но по онова време процесите по запазването на храна са били все още силно непознати и често съмнителни. Сериозен скок, разбира се, прави Луи Пастьор през 1864, когато открива пастьоризацията. Тя обаче налага предварителното готвене на храната направо в консервата, което понякога отнемало 6 часа и често съсипвало вкусовите качества на блюдото.

amanda-jones-patent

Патентният документ на Аманда Джоунс

Джоунс не е затваряла дори един плод през живота си, но внезапното вдъхновение я кара да измисли специална техника, която прави този процес много лесен и не изисква предварително готвене. Отново в автобиографията си тя пише: „Въздухът трябва да бъде изваден от съда и да бъде заместен с течност, която също не трябва да съдържа въздух – сироп от захар и вода или сок от плода.“

След няколко проби и няколко грешки, Аманда най-накрая намира начин да херметизира бурканите без да влиза въздух в тях. Оказва се, че просто трябва да изчака около 4 минути по време на вакуумирането, за да има време храната вътре да се разшири. С няколко подобрения, нейният метод се използва от 1872 година, когато го открива, до днес. 

Изобретяването е едно на ръка, но придобиването на права върху процеса е съвсем друго начинание. Тя слабо познава законите и затова нейна приятел, съдия Евелин, й помага да се спави с документите. В крайна сметка тя държи 5 патента за консервиране на различни типове храна.

След успеха си Джоус прави и няколко подобрения в маслените горелки, които също патентова. Тя има общо 12 патента, което е силно нетипично за една жена по онова време. До 1850, когато Аманда е 15-годишна, само 35 жени в историята на САЩ са получавали патент. Подобна остава нормата и до днес – към 2010 жените имат към 20% от всички патенти в държавата.

Както Джоунс, съдия Евелин също е практичен идеалист. Освен че й помага по юридическите въпроси, той е и съавтор на „Crusade Documents“, където се очертава утопична колония като описанието на администрацията й е в страхотен детайл. По-късно обаче нейн познат на име Уилям Ливингстън Брауни взима работата им, отпечатва я като „The American Crusade“ и отбелязва себе си като автор.

През живота си Аманда Джоус има еклектични хобита, както и много еклектични приятели. Но степента на тази нейна всеобхватност не става ясна до публикуването на книгата й „A Psychic Autobiography“ през 1910, 4 години преди да почине от инфлуенца. 

В тази биография тя разкрива, че двамата й най-големи помощници – съдия Евелин и доктор Андрюс – са малко мъртви. 50-годишният Андрюс, например, работи като доктор преди 80 години.

Когато Брауни плагиатства работата й, Аманда е ядосана, не само защото тя не е спомената като автор, но и заради отсъствието на Андрюс.

Canned_food_factory_1898

Фабрика за консервиране на храна, 1898

Тя твърди, че вдъхновението за „Crusade Documents“ идва по време на един от многото сеансите, по време на които говори с мъртвите. Интереса й в тази посока се появява след смъртта на брат й, който умира внезапно, докато е на училище, а Аманда трябва да се погрижи за погребението му.

През втората половина на 19 век се появяват т. нар. Уиджа дъски (Ouija Board), което допълнително дава надежди на мнозина, че могат да говорят с мъртвите и прави този тип спиритуални занимания модерни. Сър Артър Конан Дойл е един от тези мнозина. Джоунс казва, че дължи успеха си именно на комуникацията с умрелите: „Духовете могат да разчистят мъглата пред нас, но само нашите очи могат да видят!“

Някои спекулират, че Аманда Джоунс може би е имала раздвоение (или повече) на личността. Но тя не е единствената жена, която изтъква духовете като основен вдъхновител на изобретателността си. Елизабет Хоукинс, например, получава „видение“ за средство, което се слага на печката и прави печенето по-лесно. Тя го патентова през 1867 след като го представя пред комисията като вдъхновено от небесата, а съпругът й е свидетел. Елизабет Бърнс пък измисля нов химикал за по-лесно преработване на златото по време на Златната треска в Калифорния. На нея помога мъртвият й брат.

През 1868 Маргарет Найт създава машина за хартиени торбички. Изобретението й обаче е присвоено от мъж под предлога, че жена никога не би могла да изобрети такова нещо. Отнема й 3 години да спечели делото. 

Възможно е по това време чувството на вдъхновение да се е обяснявало като комуникация с отвъдното заради липсата на познания в областта на човешката психология. Джоунс с нейният интересен микс от практичност и духовност, със сигурност оставя своя отпечатък върху човешката история. През 1890 тя основава Женската компания по консервиране, където почти всички служители са жени, а акциите й целенасочено се поддържат евтини, за да бъдат достъпни за повече дами. Срещу желанието на Джоунс обаче, бордът на директорите продават половината от компанията на мъже инвеститори, които преувеличават печалбите й, за да препродадат акциите. Аманда търси главния прокурор на САЩ, но това кара инвеститорите да я изгонят от собствената й компания и да продължат с практиката си. 3 години по-късно Женската компания по консервиране фалира и се разпада.

За сметка на това обаче изобретението й е живо и до днес.

 
 
Коментарите са изключени