shareit

Юнис Фут – жената, която първа обясни Глобалното затопляне

| от |

Експериментите, които Юнис Фут извършва, са първите, които очертават връзката между парниковите газове и атмосферното затопляне. Но 3 години по-късно заслугата за тази връзка ще вземе друг учен, който също прави подобни експерименти, само защото тя е жена, а той – мъж.

Науката за климата е ключовa сфера в областта на научните изследвания и днес е от значение може би дори повече от всякога с нарастващото значение на глобалните климатични промени.

Малцина обаче знаят, че първият човек, който идентифицира как парниковия ефект влияе на атмосферата ни, е американски учен-аматьор и суфрагист от 19 век на име Юнис Фут. Ще отнеме буквално повече от век преди Фут да бъде разпозната като откривател на този механизъм и да получи заслугите за изумителния си принос към науката, както и към правата на жените.

EmmaWillardSchool

Бившата Женската семинария в Трой, днес Училище Ема Уилард

Малко се знае за личния живот и историята на Юнис Фут. Пълното й име е Юнис Нютън Фут и е родена през 1819 г. като прекарва по-голямата част от живота си в щата Ню Йорк. Тя посещава Женската семинария в Трой. Там учениците често са водени в близкия колеж, където Юнис вероятно е придобила уменията, които ще й помогнат в нейните научни експерименти по-късно.

На 12 август 1841 г. тя се омъжва за Елиша Фоте, съдия, статистик и изобретател от Ийст Блумфийлд. Елиша и Юнис живеят в Сенека фолс на улица Норт Парк, а по-късно се местят в Саратога, Ню Йорк. Юнис също така се занимава и с изобразително изкуство и е описана като „майстор на изящни портрети и пейзажи“. Двамата имат 3 дъщери – Мери Фут, художничка и писателка, която се омъжва за американския сенатор Джон Хендерсън , и Огъста Нютън Фут, също писателка, както и президент на Колежа Бернард.

Юнис е погребана в гробището Грийн-Ууд в Бруклин, Ню Йорк.

Elizabeth Stanton

Елизабет Кейди Стантън

Но интересите на Фут надхвърлят науката – тя беше приятелка с известната суфрагистка Елизабет Кейди Стантън и сама беше горд борец за правата на жените. Всъщност нейният подпис дори фигурира в Декларацията на сентенциите, съставена от суфрагистите на Есенната конвенцията за правата на жените в Сенека през 1848 г.

Най-важното обаче е, че Фут е първият учен, който описва ефекта на парниковите газове. Тя беше първият човек, който демонстрира как различните количества на въглероден диоксид в атмосферата могат да променят температурата й.

Юнис провежда серия от научни експерименти, за да разбере дали слънчевите лъчи имат някакъв ефект върху различни газове. Тя изпробва теорията си с помощта на прости инструменти: въздушна помпа, два стъклени цилиндъра и четири термометра. Фут слага във всеки от цилиндрите по по един термометр. След това използва въздушната помпа, за да изкара въздуха от единия цилиндър, и го кондензира в другия. После добавя и малко влага и поставя цилиндрите на слънце.

След тестване на различни газове, включително въглероден диоксид – който през 19 век се нарича „въглеродна киселина“ – Фут съставя теорията, че количеството на тези газове в атмосферата ще има влияние върху самата температурата на атмосферата.

Така през 1856 г. Фут става първият човек в историята, който формира успешно и правилно теория за това, което днес наричаме „парников ефект“.

Междувременно Фут е и член на Американската асоциация за напредък на науката (AAAS), която беше сред малкото институции, които позволяваха на учени-любители и на жени да станат нейни членове.

Въпреки това на Фут й беше забранено да изложи откритията си пред публика на конференцията на Американската асоциация за напредък на науката през същата година в Олбани, Ню Йорк. Вместо това, друг учен три години ще се появи друг учен със същите открития, който дълго време ще бъде смятан за техният пръв откривател.

През август 1856 г. докладът на Юнис Фут, озаглавена „Обстоятелства, влияещи върху топлината на слънчевите лъчи“, е представен на годишната конференция на Асоцияцията. Нейното присъствие там е първият знак, който имаме, за научните й начинания.

Но тя не представя сама своите открития. Вместо това Джоузеф Хенри от Смитсонския институт редактира изследването й и казва, че „науката не е от конкретна страна и от конкретен пол. Сферата на жената обхваща не само красивото и полезното, но и истинското.“

Дали това е било комплимент за усилията на Юнис Фут или начин да я защити от сексистката критика никой не може да предположи, но така или иначе, работата й не е изложена в цялостта си или със сериозността, която заслужава. Проучването й не беше включено и в годишния сборник на Асоциацията, в който бяха публикувани всички текстове, представени на годишните срещи.

Три години по-късно, през 1859 г., ирландският учен Джон Тиндал публикува своя собствена книга по темата и оттогава е широко смятан за баща на съвременната наука за климата.

JohnTyndall(1820-1893),Engraving,SIL14-T003-09a cropped

Джон Тиндал

 

През 2011 г. Юнис Фут най-накрая получава заслугите, които така заслужава.

Това започва, когато колекционер на стари научни списания на име Реймънд Соренсън се натъква на обобщение на първоначалното проучване на Фут от 1856 г., което бе описано накратко в научното списание Scientific American. То фигурираше в специално обособена колонка, озаглавена „Дамите на науката“. Експериментите бяха похвалени от редакторите на списанието като „практични“ като след това те добавят и снизходителното „радваме се да кажем, че те са направени от дама“.

Трудът на Фут обаче никога не е бил взиман за сериозно научно изследване, нито изобщо е публикуван заедно с останалите научни изследвания, които прави през същата година. Соренсън написва цяла книга за него като в нея включва и самото изследване в неговата цялост.

„Юнис Фут заслужава признание за това, че е първият човек, който показва ясно, че определени атмосферни газове като въглероден диоксид, абсорбират слънчевата радиация и така генерирали топлина… [три] години преди изследванията на Тиндал, който към момента се смята за човека, направил това откритие“, пише Соренсън.

Разкритието за постиженията на Юнис Фоте толкова много години по-късно поражда въпроса: знаел ли Джон Тиндал за тях? Трудно е да се каже със сигурност, но досега няма конкретни доказателства, които да предполагат, че е знаел.

Единственото друго копие на труда на Фут, публикуван в цялостта си, освен в книгата на Соренсън, е в The American Journal of Science and Arts.

За щастие, векове по-късно жените в науката се радват на по-голямо равенство. Това се оказа особено вярно за жените в областта на климатичните науки.

 
 
Коментарите са изключени