shareit

Vis-O-Matic – онлайн пазаруването през 1950 година

| от |

Когато универсалният магазин Freiman обявява през май 1950 г. плана си да донесе „пазаруване с едно натискане на бутона“ в малкото градче Пембрук, Канада, вестници в Северна Америка са объркани. Women’s Wear Daily в Ню Йорк информира своите читатели, че „не се посочва какъв точно е проектът, а запитванията в магазина в Отава засега не разкриват повече подробности.“ Единствената информация, която репортерите получават, е загадъчно прессъобщение, в което се отбелязва колко са горди от Freiman да представят „за пръв път навсякъде тази страхотна иновация“. Тази иновация, добавя прессъобщението, ще се казва „Vis-O-Matic“.

Месец по-късно, когато проектът стартира, всичко става ясно. „Vis-O-Matic“ е нещо като Amazon Prime на своята епоха: магазин, оборудван с телевизори, където клиентите сядат, поръчват си продукти от екрана на някой телевизор и след това си отиват вкъщи, докато компанията приготвя и изпраща покупките директно до тях.

Лорънс Фрейман, който управлява семейния бизнес от 1939 г., се върти около идеята в продължение на 5 години, според изданието на канадския вестник Globe and Mail от юни 1950 г. и накрая пуска пробна версия в Пембрук, малко над 150 километра северозападно от базата на компанията му в Отава.

Мястото е от съществено значение за Фрейман. За голям градски универсален магазин пазарът на малкия град остава неуловим. Freiman не може да си позволи да изпрати обширния си каталог от другата страна на Канада до град, който няма население, за да осигури големи продажби. Но докато следвоенните заплати нарастваха в Северна Америка, пазарът на потребителски стоки също нарастваше и Freiman не може да пропусне да добави потенциални купувачи, дори ако те са географски разпръснати. Както пише Business Week през 1950 г.: „Какво правите, когато нарастващите доходи превръщат слабо уредените райони в добри пазари? Това са няколко проблема, с които се сблъскват все повече и повече оператори на големи градски универсални магазини всеки ден.“

Така Лорънс Фрейман измисля революционно решение: вместо да отваря истински магазин в малкия Пембрук, той ще отвори визуален такъв, оборудван с телевизионни екрани, които излъчват изображения на продуктите му. По този начин инвентарът може да остане в Отава, където се намира универсалният магазин.

Когато клиентите се спрат на продукт, записват поръчката си в бележник, който, както съобщава Women’s Wear Daily, всъщност е интегриран в подлакътниците на столовете им за по-лесен достъп. Клиентите след това предават хартията на един от четиримата „консултанти по продажбите“, който използва телетайп, предшественик на факса, за да предадат поръчката обратно в Отава. След това, поне според официалната информация от Freiman, „стоките се доставят на следващия ден по пощата или с влак“ – време за доставка, което може а се конкурира със съвременните онлайн магазини.

Синерама 

Фрейман не създава Vis-O-Matic сам. В средата на юни Wear Daily съобщава, че Freiman наема Фред Уолър – който през 1939 г. изобретява и по-късно патентова извития мултипроекционен филмов екран, известен като Синерама – за разработване на технологията. Уолър, под шапката на телевизионната си компания Vitarama Corp, очевидно води преговори с Фрейман „за разпространение на Vis-O-Matic за САЩ“. В същата статия, Women Wear Daily декларира, че Фрейман и Уолър са инициирали революция в търговията на дребно: „Това е началото на пазаруване чрез напълно визуален процес“.

Списание Popular Photography през март 1951 г. в своя материал за новия подход твърди: „Системата може да направи революция в бизнеса с поръчки по пощата“. Може би едно показателно включване в статията на Manitoba Ensign гласи, че „единствената пречка за по-бързото му разпространение сред по-малките градове в Канада е липсата на машини“.

И все пак въпреки че Freiman изглежда печели – през април 1951 г., Wear Daily пише, че магазинът постигна „нов пик на продажби“ след пускането на Vis-O-Matic – отразяването на новините за магазина в Пембрук заглъхва някъде по това време и въпреки ранния шум, изглежда, че не такова място не отваря другаде. Изглежда няма статии за Vis-O-Matic между 1951 и 1971 г., когато A. J. Freiman е продаден на гиганта в търговията на дребно Hudson’s Bay и повечето историци на потребителската култура не са запознати с иновацията.

Но дори и брандът да не съществува вече, централната идея на Vis-O-Matic живее и днес. Точно както беше мечтал Лорънс Фрейман, клиентите по целия свят редовно сядат и поръчват, каквото си искат, от каталог на екран.

 
 
Коментарите са изключени