shareit

В алхимията може и да има капка истина

| от |

През по-голямата част от 20 век академичната общност няма много уважение към алхимиците и техните напразни и дори наивни усилия да превърнат обикновени метали в злато. Всеки съвременен учен, който дори се осмелява да пише за алхимия, казва историкът Хърбърт Бътърфийлд, „ще бъде обявен за луд“.

Но през 80-те години някои учени-ревизионисти започват да твърдят, че алхимиците всъщност дават значителен принос за развитието на науката и всъщност работата им не е измишльотина, просто е още в зародиш. Мнозина историци постепенно успяват да дешифрират някои алхимични текстове, което не е никак лесно. Алхимиците, обсебени от секретност, нарочно описват експериментите си с метафорични термини и неясни препратки към митологията и историята. Например, текст, разказващ за „студен дракон“, който „излиза и влиза от пещерите“, е код за селитра (калиев нитрат) – кристално вещество, открито по стените на пещерите, което предизвиква усещане за хлад върху езика.

Arbre de Diane (détail bas) 23

Добре развито Философско дърво

Този усърден процес на декодиране позволява на изследователите за първи път да повторят смелите алхимични експерименти от едно време. Лорънс Принсип, химик и историк на науката от Университета Джон Хопкинс, събира колекция такива текстове и записки от лабораторни тетрадки от 17 век, за да пресъздаде рецепта за отглеждане на „Философско дърво“ от златна прашинка. Предполага се, че това дърво е предшественик на по-известния и мистичен Философски камък, който може да превръща металите в злато. „Използването на злато за получаване на повече злато може и да е изглеждало напълно логично за алхимиците“, обяснява Принсипи, „като използването на семена от пшеница за отглеждане на цяло поле с пшеница“.

Принсип смесва специално приготвен живак със злато в мазна смес и я слага в колбата, която след това заравя в загрята пясъчна баня в лабораторията си. По-късно една сутрин Принсип влиза в лабораторията и открива за негово „пълното неверие“, че колбата е пълна с „блестящо и напълно оформено дърво“ от злато. Сместа от метали е нараснала нагоре в структура, наподобяваща корал или короната на дърво без листата.

Това, което всъщност заинтригува Принцип и неговите колеги историци обаче, е нарастващите доказателства, че алхимиците изглежда са извършвали съвсем научно оправдани експерименти като манипулират и анализират материалния свят по интересни начини и съобщават съвсем истински резултати. „И много от големите имена в канона на съвременната наука започват да вземат това под внимание“, казва Уилям Нюман, историк от университета в Индиана Блумингтън.

Робърт Бойл, един от основателите на съвременната химия през 17 век, „в основата си“ плагиатства работата на немския лекар и алхимик Даниел Сенърт, казва Нюман. Когато френският колега на Бойл, Антоан-Лоран дьо Лавоазие, заменя модерен списък от елементи – кислород, водород, въглерод и други – за античните четири елемента – земя, въздух, огън и вода – той се осланя на идея, която „всъщност е широко разпространена в по-ранни алхимични среди“, пише Нюман. Концепцията, че материята е съставена от няколко отличителни елемента, от своя страна вдъхновява работата на сър Исак Нютон върху оптиката – по-специално неговата демонстрация, че множеството цветове, получени от призма, могат да бъдат възстановени обратно в бяла светлина.

Joseph Wright of Derby The Alchemist

Други учени понякога реагират на тази идея с възмущение. Принсип веднъж на академична конференция влиза в спор с член от аудиторията, който „буквално се тресеше от ярост, че по този начин бих могъл да клеветя Бойл“. По-младите учени приемат алхимията като тема табу. Според Принсип тези ранни проучвания, които се правят на алхимичните материали, „повдигат темата отново и казват: „Хей, вижте всички, това не е това, което си мислите.“

В знак на тази нова приемственост, музеят Kunstpalast в Дюселдорф, Германия, дори представя изложба, на която има произведения на изкуство, повлияни от алхимията, от Ян Брейгел до Анселм Кийфер. Тя включва и един специален експонат – Философското дърво от експеримента на Принсип.

Дали това ново виждане на алхимията прави големите имена от ранната история на науката да изглеждат по-малко производителни и следователно по-малко велики? „Току-що говорихме на моята лекция за реториката на новото – казва Принсип, – и как е от полза за хората да кажат, че техните открития са напълно нови“. Но не така се развиват научните идеи. „Те просто не се презентират пред някого, докато спи, ей така, от нищото. Новите научни идеи са склонни да се развиват от по-старите чрез бавен процес на еволюция и усъвършенстване.“

От тази гледна точка научната революция може да е била малко по-малко революционна, отколкото си представяме. По-добре да мислим за това като трансмутация, като самия стремеж на алхимиците да променят оловото в злато.

 
 
Коментарите са изключени