shareit

Тайният, но много печеливш бизнес с потънали кораби

| от |

На 27 февруари 1942 г. ударни сили на британски, австралийски, американски и холандски кораби се сблъскват с императорския японски военноморски флот край бреговете на Суматра. Битката в Яванско море е решаваща победа за японците, в резултат на което са загубени 2300 съюзнически моряци и 5 кораба, включително лекия крайцер HMS Exeter. 65 години след битката, екип от водолази открива останките на 60 метра дълбочина на 15 километра северозападно от остров Бавеан. Но когато друг екип изследва същото мястото 10 години по-късно, те откриват, че останките са напълно изчезнали, оставяйки само вдлъбнатина на морското дъно. Изчезването не е свръхестествени сили, а на индонезийци, които въоръжени само с малки лодки и въздушни компресори успяват да вземат цял корпус, тежащ близо 10 000 тона, за по-малко от 10 години. Докато военните кораби съдържат огромни количества бронз, месинг, мед и други цветни метали, които могат да стигнат високи цени на пазара на скрап, пълното изчезване на целия корпус на Exeter е изненадващо и кара някои да предполагат, че е добит за малко известния, но изключително доходоносен пазар за стомана с нисък фон.

Като начало металите с нисък фон са тези, които не излъчват йонизиращо лъчение, а терминът обикновено се отнася до метал, произведен преди 16 юли 1945 г. На този ден в 5:29 сутринта първата атомна бомба в света с кодовото име Trinity е детонирана в пустинята Ню Мексико. Това събитие променя света завинаги – не само във военно и политическо отношение, но и химически, освобождавайки в атмосферата десетки радиоактивни изотопи, които никога преди не са съществували в природата, като Плутоний 239, Стронций 90, Цезий 137 и Технеций 99. През следващите 35 години САЩ, Съветският съюз, Великобритания, Франция и Китай провеждат над хиляда ядрени опита, разпространявайки огромни количества от тези изотопи по всички краища на земното кълбо. И тъй като стандартният процес на Бесемер за производство на стомана включва издухване на атмосферния въздух през разтопено желязо, тези изотопи също попадат в почти всяко парче стомана, произведено след 1945 г.

Body counting room at Rocky Flats Plant

За повечето приложения на метала това замърсяване не е проблем, тъй като излъчването от обикновената стомана е далеч под нормалните фонови нива. Но за някои части на високочувствително научно оборудване дори това ниско ниво на лъчение може да генерира неприемливи смущения. Един пример са помещенията за сканиране на човешкото тяло (на горната и главната снимка), в които има устройства, използвани за измерване на количеството радиоактивен материал, усвоен от тялото на човек. За да се предотврати въздействието на фоновото лъчение върху измерванията, такива помещения трябва да бъдат обвити в дебел слой метал, но поради гореспоменатото замърсяване с радиоизотопи може да се използва само стомана, произведена преди 1945 г. От 50-те до 80-те години, когато са строени повечето от тези помещения, най-евтиният и леснодостъпен източник на стомана с нисък фон е от изведените от експлоатация военни кораби, построени преди 1945 г. Например, корпусни плочи от USS Indiana, пуснати в експлоатация през 1942 г. и бракувани през 1962 г., са използвани за изграждане на „стоманени стаи“ в болница Илинойс, Вирджиния и Медицински център Юта. Дори и потънали кораби са изваждани  заради стоманата им, най-вече останките от германския флот от Първата световна война. През 1974 г. корпусните плочи от SMS Kronprinz Wilhelm сe използват за изграждане на цяла стая в шотландска болница и се говори, че стомана от SMS Markgraf пък се използва в радиационни детектори на Explorer 1 – първия американски спътник, и в космическите сонди Voyager 1 и Voyager 2, което го прави единственият боен кораб, който успява да излезе в космоса. НАСА обаче никога не потвърждава тази информация.

Друг често търсен метал с нисък фон е оловото, което не само е податливо на замърсяване с атмосферни радионуклиди, но може да бъде и естествено замърсено с радиоактивния изотоп олово 210. През 80-те години производителите на електроника откриват, че радиоактивните емисии от обикновеното олово влияят върху производството на микрочипове. За да получат достатъчно ниско олово, те демонтират 400-годишни средновековни витражи и сменят стария оловен слой с нов. Съвсем наскоро през 2010 г. Италианският национален институт по ядрена физика в Рим се нуждаеше от защита за своята Криогенна подземна обсерватория CUORE. Институтът получи разрешение от Националния археологически музей в Каляри да стопи 270 оловни блока от древен римски кораб, потънал край бреговете на Сардиния преди почти 2000 години. Експерименти в Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико използват оловни тръби, изтеглени от старата водопроводна система на Бостън, докато Университетът Дюк и Чикагският университет използват оловен баласт от 300-годишния испански галеон Сан Игнасио. Не е изненадващо, че като се има предвид изключителната рядкост на тези материали, ниско фоновото олово може да достигне страхотни цени, като слитъци от Сан Игнасио се продават за 33 долара за килограм – почти дванадесет пъти над пазарната цена на редовно олово. И не всичкото олово с нисък фон, което се появяват на пазара, имат толкова ясен произход, което поражда опасения, че част от него би могло да идва от потънали, но археологически безценни кораби.

 
 
Коментарите са изключени