shareit

Стефани Куолек – жената, която открива бронираните жилетки и йога клиновете

| от |

Стефани Куолек помогна за откриването на цяла купчина влакна с най-различна функция. Тя полага основите на огнеустойчивия, найлоноподобен материал, използван в костюмите на пожарникарите; участва в разработването на ликрата; но най-големият си дар на света прави, когато създава тънък полимерен плат, който може да спира куршуми.

Royal Society of Chemistry - Stephanie L Kwolek Award - 2014 - Andy Mabbett - 03

Първоначално амбициите на Куолек изобщо не са да бъде химик. Изглежда, че това е поне третата й амбиция. Тя е родена на около 30 километра извън Питсбърг в Ню Кенингстън в семейство на полски родители имигранти и първоначално се интересува от моден дизайн, като се учи от майка си, която работи като шивачка. Към науката пък се обръща по пример на баща си – двамата често се разхождат заедно в гората, търсейки малки, скромни произведения на естественото изкуство, като паяжини и листа, които тя слага между страниците на книга. Като малка пише и стихове.

След като баща й почива, Куолек се грижи за по-малкия си брат, докато майка им търси работа. Тя казва в интервю: „Правих много неща; не започнах веднага като химик. Щях да стана моден дизайнер и това правих като дете. Прекарвах часове в рисуване и т.н.“ Майката й обаче коментира, че дъщеря й е „прекален перфекционист“, за да работи на пълен работен ден в модата.

Вместо това тя посещава колежа Маргарет Морисън Карнеги (по-късно част от университета Карнеги Мелън), където завършва химия, възнамерявайки да стане лекар. За да спести пари за обучение в медицинско училище, тя кандидатства за работа в химическата компания DuPont. В края на интервюто й, Хейл Чарч, директор на изследователската дейност на DuPont, й казва, че ще се чуят след няколко седмици. Тя си спомня: „С голяма смелост – никога не бих го направил сега – му казах: „Чудя се дали бихте могли да ми кажете по-рано, защото има друга компания, която иска да реша дали да дойда и да работя за тях.“ Тогава той извика секретаря си и му продиктува писмо за мен, докато аз седях там, и ми предложи работата“. Момичето предполага, че си намира работата заради своята упоритост. Тя възнамерява да работи в DuPont само временно, но намира работата толкова интересна и предизвикателна, че остава в компанията повече от 40 години.

Stephanie Kwolek Women in Chemistry from video

След 10 години като химик, Куолек се занимава със синтетични влакна в търсене на заместител на стоманата, използвана в гумите (DuPont иска нещо по-леко, за да подобри пробега на колите, защото очаква недостиг на гориво). Нейната работа включва да разтвори фрагменти от влакна, наречени „полиамиди“, в течност и след това да завърти течността много бързо, за да се образува влакно. Обикновено течностите, които нейната група получава, са плътни и ясни, като сироп.

Течността, която се получава сега обаче, е толкова различна, че ученият, който управлява устройството, което завърта полиамидите, се страхува, че машината ще се счупи. Но резултатът е поразителен – полученото влакно е твърдо, пет пъти по-здраво от стомана и устойчиво на огън. Отначало тя се страхува, че тестовете са грешни и се колебае да покаже резултатите си на други. „Не исках да се излагам. Когато казах на ръководството, те веднага назначиха цяла група да работи по различни аспекти на материала“, каза тя.

В крайна сметка тази група усъвършенства работата на Куолек и така се появява кевларът – тъкан, на която се дължи спасяването на хиляди животи и изкарва милиарди долари за DuPont. Въпреки че нейното изобретение се използва във всичко – от бронежилетки до тенис ракети, маратонки и дори барабани, Куолек дава патентните на компанията. Тя е компенсирана с медал Лавоазие, награда, която DuPont дава на служителите за изключителни заслуги. Куолек е единствената жена, която някога е получавала тази награда.

Куршуми след експеримент за доказване защитните свойства на кевлара

Жената се оттегля от DuPont през 1986 г., но продължава да консултира компанията и служи в различни академични комитети, включително в Националната академия на науките. След като приключва с работата си тя обучава гимназисти по химия, като се фокусира особено върху насърчаването на младите жени в науките. „Препоръчвам на родителите да насърчават дъщерите си да се захванат с научнa кариера, ако им се иска, по същия начин, по който биха направили със синовете си. Сега възможностите за двата пола са далеч по-равни.“

Куолек е отличен с наградата Lemelson-MIT за цялостни постижения, Национален медал на честта, заедно с въвеждането й в Националната зала на славата на пластмасите и Националната зала на славата на изобретателите. Тя живее в Уилмингтън, Делауеър, до смъртта си през 2014 г. на 90-годишна възраст.

На въпроса как би изживяла живота си отново, ако имаше този шанс, Куолек казва: „Бих направила всичко отново, от самото начало. Може да направя нещата по малко по-различен начин, но все пак бих направила всичко отново.“

 
 
Коментарите са изключени